Сръбският президент Александър Вучич каза, че следващата седмица ще поиска от мироопазващите сили в Косово - КФОР, да разрешат разполагането на сръбски военни и полицаи в региона. Това стана на фона на протести на етнически сърби в Северно Косово, при които се стигна до престрелка с полицаи.
Ден по-рано премиерът на Сърбия Ана Бърнабич каза, че ръководството на страната сериозно обмисля дали да не изпрати своите сили за сигурност в Косово, тъй като според нея животът на сърбите там е под заплаха.
Етническите сърби недоволстваха в събота срещу ареста на техен сънародник и бивш полицейски служител по обвинения в тероризъм, като блокираха пътища в няколко района в страната.
Органите на реда затвориха два гранични пункта със Сърбия поради "съображения за сигурност". В изявление полицията съобщи, че срещу нейни служители е бил открит огън, на който те са отговорили, като няма информация за пострадали.
Вучич каза, че Сърбия има право да изпрати свои сили въз основа на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г. Според него 4-хилядните международни мироопазващи сили на НАТО в Косово, известни като КФОР, не са в състояние да поддържат спокойствието в етническите сръбски райони на страната.
Той не уточни колко сръбски военни ще поиска да разположи. Официални лица по-рано казаха, че ще поискат те да са 1000 членове на въоръжените сили и полицията. Вучич каза още, че очаква КФОР да отхвърли искането му, но че е важно да се опита, "за да не могат да кажат, че никога не сме го искали".
Мисията на НАТО в Косово не е отговорила на молбата на РСЕ/РС за коментар на ситуацията.
Косовският министър-председател Албин Курти обвини Вучич, че създава криза, за да подкопае новото мирно предложение, ръководено от ЕС, което Белград не иска да подпише.
Сръбските сили не присъстват в Косово, страна, съставена предимно от етнически албанци, откакто бяха отблъснати от силите на НАТО през 1999 г. в опит да се сложи край на конфликта. По-късно ООН създаде КФОР, за да поддържа мира в региона.
През 2008 г. Косово обяви независимостта си от Сърбия, като много етнически сърби попаднаха в северните му граници, което създаде предпоставки за периодичните безредици през последните 14 години.
Повече от 100 държави, сред които и България, признават Косово като независима държава, докато Белград, подкрепян от съюзника си Русия, открито отхвърля суверенитета ѝ.
Как се стигна до тази криза
Напрежението се повиши отново през ноември, когато стотици етнически сръбски полицаи, съдии и местни служители напуснаха работа в Северно Косово в знак на протест срещу искането на Прищина местните шофьори да регистрират автомобилите си с косовски регистрационни номера, вместо със старите сръбски номера, предпочитани от някои сръбски националисти. Белград обеща да плати на някои от напусналите.
Прищина беше принудена да обяви нови избори на 18 декември за кметове на четири общини със сръбско мнозинство в Северно Косово, след като досегашните кметове се отказаха от поста си.
Наложи се също така да изпрати етнически албански полицаи, за да запълнят празните позиции в Северно Косово.
На 6 декември група етнически сърби нападна няколко офиса на избирателната комисия в Северно Косово, за да осуети предстоящия вот. Един от предполагаемите извършители, Деян Пантич, беше арестуван в събота. Той е етнически сърбин, който наскоро е напуснал работата си като полицай и е обвинен в тероризъм и нарушаване на конституционния ред на страната.
По-късно в събота президентът на Косово Вьоса Османи съобщи, че отлага изборите в доминираните от Сърбия региони за април следващата година.
Квинтетът - неформална група за вземане на решения, състояща се от представители на САЩ, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, одобри отлагането.
Междувременно администрацията на Байдън предприема стъпки за разрешаване на напрежението. Следващата седмица тя ще изпрати в Косово и Сърбия Дерек Чоле, съветник в Държавния департамент на САЩ, и Габриел Ескобар, заместник-помощник държавен секретар, отговарящ за Балканите.
