Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич каза в петък, че ръководството на страната сериозно обмисля дали да не изпрати своите сили за сигурност в Косово, съобщава Асошиейтед прес. Според нея животът на сърбите там е под заплаха.
Премиерът и президентът на Косово отвърнаха, че това би било акт на агресия и няма да го позволят.
Връщането на войските на Белград в бившата сръбска провинция Косово би довело до значително увеличение на напрежението на Балканите.
Сръбски официални лица твърдят, че според резолюция на ООН Сърбия има право да изпрати около 1000 войници в Косово. Този документ, подписан през 1999 г. от двете страни, официално сложи край на кървавата репресия на властите в Белград срещу албанското мнозинство в Косово, което се стремеше към независимост от Сърбия. Тогава НАТО бомбардира Сърбия, за да сложи край на войната и да изтласка войските й от Косово.
През 2008 г. Прищина обяви независимост , която е призната от България и повечето страни в Европейския съюз, но не и от Белград.
В последните месеци напрежението между етническите сърби, които живеят предимно в северно Косово и властите в Прищина ескалира, което притеснява международната общност заради опасността до доведе до разпадане на трудно постигнатия мир. От края на войната в Косово има сили на НАТО, познати като КФОР, които работят за поддържане на мира. Според резолюцията на ООН те трябва да дадат съгласие преди Сърбия да може да прати свои военни в страната. Това е много малко вероятно да се случи според анализ на Асошиейтед прес.
Ана Бърнабич обвини по-рано тази седмица силите на НАТО в Косово, че не успяват да защитят етническите сърби в района от тормоза, който според нея им се оказва от силите за сигурност на Косово. Затова Бърнабич казва, че 1000 сръбски офицери може да трябва да се върнат в Косово.
Тя обвини косовския премиер Албин Курти, че е докарал региона „до ръба“ на нова война.
„Ние сме близо до това да поискаме връщането на нашите сили в Косово съгласно Резолюция 1244, защото КФОР не си върши работата.“ каза Бърнабич. „Сърбите не се чувстват в безопасност и са физически застрашени, включително децата в детските градини“.
В отговор офисът на Курти заяви пред АП, че всеки подобен ход от страна на Сърбия би бил „акт на агресия“ и индикация за „тенденциите на Сърбия да дестабилизира региона“.
„Косово е независима и суверенна страна. Всеки акт, който има за цел да го наруши, е акт на агресия“, пише още в официалната позиция.
Прищина казва още, че последния път, когато сръбската полиция и армия са били в Косово, преди края на войната от 1999 г., „имаше потисничество, което доведе до геноцид в Косово... Наложи се международна хуманитарна намеса, за да донесе мир и да ги изгони от Косово.”
Президентът на Косово Вьоса Османи отговори на изявленията от Белград, като каза, че „нито един сръбски войник или полицай няма да стъпи отново на косовска земя“.
Мисия на Европейския съюз, натоварена да подкрепя институциите за върховенство на закона в Косово, заяви, че нейни 134 полски, италиански и литовски полицаи са частично заменили 576 сръбски полицаи, които подадоха оставка месец по-рано.
Въпреки това мисията на ЕС не е в състояние да замени косовската полиция.
„Призоваваме за отговорни действия и политики от всички страни и деескалация на напрежението. Това е преди всичко в полза на местното население, чиято безопасност и сигурност са изложени на риск поради настоящата ситуация“, казаха от EULEX.
Искането за разполагане на сръбски войски дойде ден, след като неизвестни въоръжени лица раниха леко косовски служител на реда. Присъствието на косовската полиция наскоро беше засилено в доминираните от сърби райони на Северно Косово, където трябва да се проведат предсрочни избори на 28 декември.
По-рано тази седмица някои избирателни центрове бяха повредени и в тези общини се чу стрелба, което поражда опасения от по-нататъшна ескалация на дълго тлеещото напрежение.
По-рано тази година отново имаше спор между Белград и Прищина, след като правителството на Косово реши да забрани издадени в Сърбия регистрационни номера на автомобили. Това накара сръбските депутати, прокурори и полицейски служители в северните общини на Косово да напуснат местните управленски постове.
След това чрез посредничество на ЕС и с прякото съдействие на САЩ, Косово и Сърбия постигнаха споразумение, че Сърбия ще спре да издава регистрационни табели, използвани сега в Косово, а правителството на Косово ще спре да отказва да пререгистрира превозните средства на жителите в северните области.
Европейският съюз предупреди Сърбия и Косово, че трябва да разрешат спора си и да нормализират отношенията си, за да имат право на членство в ЕС.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че ръководената от НАТО мисия в Косово „остава бдителна“.
