Като малък семейството му не може да си позволи да му купи футболна топка и той трябва да импровизира. 27 години по-късно заради негово посещение в Нигерия спира гражданската война за 48 часа. Днес е познат като Кралят на футбола, а името му се знае в целия свят.
Той е Едсон Аранчис до Насименто или просто Пеле. От началото на декември 82-годишният футболист е в болница заради белодробна инфекция. Във вторник лечебното заведение, в което той се лекува, съобщи, че състоянието му се подобрява. Ден по-рано националният отбор на Бразилия, родната страна на Пеле, посвети победата си над Южна Корея на Световното първенство по футбол на него.
Едсон Аранчис до Насименто е роден в Треш Корасоинш, щата Минаш Жерайш, Бразилия на 23 октомври 1940 г. Баща му, който също е футболист – го учи как да играе футбол. Той живее и израства в голяма бедност и си прави топла като пълни чорапи с хартия и ги завързва с въже.
Той е само на 9 години, когато отборът на Бразилия, който е домакин на Световната купа по футбол през 1950 г., губи от Уругвай на финала. Тогава той казва на разстроения си баща, че един ден ще спечели Купата за него. И Пеле спазва обещанието си неколкократно.
Прякорът Пеле идва в ученическите години. Смята се, че му е даден, защото той не може да произнесе правилно името на любимия си тогава играч – вратар на име Биле. В автобиографията си Пеле казва, че няма представа какво означава името, като се изключи историята с Биле.
Първоначално той играе за клуб от второстепенна лига в Бауру, щата Сао Пауло, където израства. През 1956 г. той се присъединява към футболния клуб "Сантош" на поста вътрешен ляв нападател. С Пеле в отбора, клубът печели девет шампионски титли на Сао Пауло, а през 1962 и 1963 г. - Купата „Либертадорес“ и Междуконтиненталната клубна купа.
Пеле е само на 16 години, когато дебютира на международната сцена за Бразилия срещу Аржентина през 1957 г. На следващата година вкарва два гола на финала на Световното първенство по футбол срещу домакините от Швеция. Тогава страната му печели и първата си Световна купа.
Тогава е обявен за "неизносимо национално богатство" на Бразилия. Целта е Пеле да бъде задържан в страната в момент, в който много клубове от Италия искат да го привлекат, пише Би Би Си.
На финала на Световната купа през 1962 г. Пеле е контузен. Въпреки това Бразилия печели втората си Световна купа. Грубата игра и контузиите превръщат Световната купа през 1966 г. в катастрофа както за Бразилия, така и за Пеле, тъй като отборът отпада в груповата фаза.
"Пълен, срамен провал" - така Пеле описва загубата в автобиографията си и добавя: "Всички мислеха, че ще спечелим с лекота. Но подготовката ни не беше планирана със същото смирение, както през 1958 г, или 1962 г. Започнахме да губим титлата още преди да сме стъпили в Англия".
След този провал той обмисля да се откаже от участие на следващото Световно. Въпреки това се завръща през 1970 г. и заедно с отбора си печели третата Световна купа за Бразилия. Това е последното участие на Пеле на този турнир.
Той бързо се превръща в световноизвестна звезда. Отборът му "Сантош" прави международни турнета, за да се възползва максимално от популярността му. През 1967 г. той и отборът му пътуват до Нигерия, където е обявено 48-часово прекратяване на гражданската война в страната, за да могат всички да гледат играчa, пише Британика.
Макар че през 1974 г. Пеле обявява оттеглянето си от футбола, година по-късно той се съгласява да играе още три години в американския футболен отбор "Ню Йорк Космос". Целта е играта да се популяризира в страната.
"Когато се оттеглих за първи път, Бразилия беше спечелила Световната купа през 1970 г. и аз бях най-добрият играч в турнира. Но следващата Световна купа беше след няколко години, затова казах: "Не, няма да играя повече", казва Пеле в интервю за "Харвард Бизнес Ревю", издание към университета "Харвард".
Тогава той започва да получава много покани - от Реал Мадрид, Барселона, Милан, Байерн Мюнхен. Получава и обаждане от свой приятел в САЩ, където футболът не е толкова популярен спорт.
„Те ми се обадиха и аз казах "добре", защото беше различно от това да играеш в Европа. Това беше завръщане, за да се популяризира футболът в тази страна“, казва Пеле.
Пенсионира се, след като носи на "Ню Йорк Космос" шампионската титла в Северноамериканската футболна лига през 1977 г.
Пеле получава предложение от отбора да поднови договора си, но отхвърля поканата, като казва, че физически би могъл да играе още, но психически е уморен.
"Бих искал да бъда запомнен - казва той - като човек, който показа на света, че семплостта на човека все още е най-важното качество. Чрез семплост и искреност можеш да обединиш цялото човечество", казва Пеле пред Ню Йорк Таймс през 1977 г.
През 1980 г. Пеле е обявен за Спортист на века от френското спортно издание L'Equipe, а през 1999 г. получава същото отличие от Международния олимпийски комитет. Неговите 1279 гола в 1363 мача, в които са включени и приятелските срещи, са признати за рекорд на Гинес.
Пеле пише няколко автобиографии. Животът му е запечатан и в редица документални и полу-документални филми. Последният от тях излиза през 2021 г. като продукция на Нетфликс.
