Промените в Изборния кодекс бяха окончателно одобрени с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС в петък, 2 декември. За да влязат в сила, поправките трябва да бъдат одобрени от президента Румен Радев и обнародвани в "Държавен вестник".
Държавният глава има право да наложи пълно или частично вето. Ако го направи, депутатите ще трябва да преразгледат гласуваните текстове, като могат да ги потвърдят или да ги променят. Ако вето няма, то в рамките на следващите 10 дни новите изборни правила ще станат окончателен факт.
В сравнение с предсрочните парламентарни избори от 2 октомври 2022 г., когато се гласуваше само с машини, а изключение бяха само най-малките изборни секции с под 300 регистрирани избиратели, сега основните промени са връщане на хартиените бюлетини и премахване на протоколите от машинното гласуване.
Освен това:
- резултатът от машинното гласуване ще се отчита чрез ръчно броене на т.нар. "бюлетини от машинно гласуване";
- машините няма да разпечатват протоколи от вота;
- партиите ще имат регламентиран достъп до изходния код на машините.
Широка употреба на хартиените бюлетини
С хартиена бюлетина ще може отново да се гласува навсякъде. В секциите с над 300 избиратели все пак остана опцията за вот чрез машина с тъчскрийн. Изборът кой метод да избере е на гласоподавателя.
В изборните секции с по-малко от 300 души промяна няма. Гласуването ще е както и досега - само с хартиени бюлетини, които се попълват със синя химикалка.
Машини няма да има и в секциите за гласуване в чужбина, ако за откриването им са подадени по-малко от 300 заявления или ако на последните избори правото си на вот са упражнили по-малко от 300 души.
Тъмните стаички се заменят от паравани
Вместо в кабини за гласуване (т.нар. тъмни стаички), вече ще се гласува зад паравани – както при вота с машина, така и при гласуването с хартиена бюлетина. Идеята на паравана е същата като на стаичките - да бъде опазена тайната на вота.
Ще се броят разписките от машините
Резултатът от машинното гласуване ще се отчита не както досега - по данните на софтуера на машината, а чрез ръчно броене на издадените от машините разписки. Тези разписки вече ще се наричат “бюлетини за машинно гласуване”. Досега избирателят просто пускаше разписката си в отделна кутия, преди да се подпише в избирателния списък, че е гласувал.
Сега той ще трябва да сгъне принтираната от машината "бюлетина от машинно гласуване" по начин, по който да не се вижда как е гласувал, да подаде тази бюлетина на член от секционната избирателна комисия (СИК) и той да постави печат на гърба. Печатът следва да гарантира, че гласът е действителен.
"Принтираните" бюлетини ще се пускат в урната при хартиените.
Тези "принтирани" бюлетини ще се пускат в урна, както хартиените - преди гласоподавателят да се подпише в избирателния списък.
Резултатът от вота ще бъде изчисляван от секционните избирателни комисии, които ще сумират данните от ръчното преброяване на бюлетините от машинното и от хартиеното гласуване.
Мнозинството в парламента не прие предложението на “Демократична България” за създаване на преброителни центрове и така броенето остана в секционните комисии.
Без машинно отчитане на вота
Машинните няма да отпечатват протоколи с резултатите в края на изборния ден. Протоколите на практика са важни контроли на наложеното от ГЕРБ, ДПС и БСП само ръчно броене на разписките от устройствата.
Мнозинството в парламента отхвърли предложението на "Демократична България" към протоколите на СИК да се добавят протоколите от машините. Резултатите ще се пазят в паметта на машините, но само за доказателство при съмнения за манипулации.
Достъп до кода
ЦИК ще предоставя достъп до изходния код от машините на всички формации, които на предходните избори са прескочили бариерата от 4% за влизане в парламента. Тоест всяка от партиите и коалициите в Народното събрание ще може да се запознае с текстовия файл, написан на програмен език, който съдържа инструкцията и показва целия процес как работи машината.
Достъпът до кода и останалата електронна документация няма да се предоставя 10 дни преди изборния ден.
Без промяна
Избирателният район „Чужбина“ няма да бъде премахнат, както предвиждаше първоначалния проект за промени в Изборния кодекс. С гласовете на депутатите от ГЕРБ, БСП и ДПС въвеждането му обаче се отложи за 1 януари 2025 г.
Заявленията за откриване на нова секция зад граница остават 40 на брой, не както беше предложено от ГЕРБ - 100.
Съставът на Централната избирателна комисия (ЦИК) няма да бъде увеличаван от 15 на 25 членове и няма да се сменя след всеки парламентарен вот.
Общественият съвет към Централната избирателна комисия също се запазва.
Ще има и видеонаблюдение, и видеозаснемане на броенето на бюлетините в секционните избирателни комисии след края на изборния ден и по време на попълването на изборните протоколи.
Какво предстои
Предстои Законът за изменение и допълнение на Изборния кодекс да бъде обнародван в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок. Също в 15-дневен срок президентът би могъл да наложи вето на целия закон или на текстове от него.
Ако го направи, Народното събрание ще трябва повторно да приеме закона, но за целта са нужни поне 121 гласа. ГЕРБ, БСП и ДПС имат общо 128 депутати и могат да осигурят нужното мнозинство, за да преодолеят евентуално вето.
При такъв сценарий в срок до 7 дни законът ще бъде обнародван в "Държавен вестник" и окончателно ще влезе в сила.
„Когато текстът на новоприетия закон постъпи в президентската институция, ще бъде разгледан най-детайлно и ще се произнеса“, каза Румен Радев в петък.
ЦИК все още не може да даде становище по приетите промени, каза в интервю за бТВ в неделя зам.-председателят и говорител на комисията Цветозар Томов.
"Все още не сме запознати в детайли с множеството промени в изборното законодателство. Тепърва предстои да ги обсъждаме", каза той.
В края на ноември на 18-часово среднощно заседание на правната комисия ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП одобриха връщане на хартиената бюлетина. Те мотивираха предложенията си с твърдения за манипулация на машинния вот, които бяха опровергани от експерти, и с недоказаната теза, че машинното гласуване намалява избирателната активност.
“Продължаваме промяната” и “Демократична България” се противопоставят на тези промени с аргумента, че връщането на хартиените бюлетини ще увеличи изборните измами. Двете парламентарни сили свикаха и протести срещу законовите промени.
