Две жени от съседните градове Северодонецк и Лисичанск в Украйна споделят съдбата на много свои сънародници, загубили крак или ръка във войната.
Преди няколко месеца Ирина Ясман губи почти цялото си семейство по време на руски обстрел, а самата тя остава без единия си крак. Олга Чурбанова е поразена от противопехотна мина и също се налага да ампутират крака ѝ, разказва Current time.
Сега и двете жени вече имат протези и дори са се научили да ходят с тях. Олга вече се разхожда из Лвов, а Ирина все още тренира в рехабилитационния център. Но преди два месеца те само са мечтали за протези и за нормален живот. Сега вече имат планове за бъдещето.
"Опитвам се да се изправя на крака възможно най-бързо. Искам да служа сама на себе си. Не че сега само седя, но всичко се прави от някой друг вместо мен. Не става така", казва Ирина.
Олга добавя, че желанието ѝ да върне дъщеря си възможно най-бързо я е мотивирало да получи протезата в много кратък срок. След взрива 7-годишното момиченце остава при баба си в Лисичанск, който по това време е окупиран от руската армия.
"Чувствам се много удобно с протезата. Много съм благодарна за нея, вече съм пълноценен човек", радва се Олга, че вече не се придвижва с инвалидна количка.
"Мога да ходя, дори на дълги разстояния. Това е крачка напред за мен - да не съм зависима от някой друг, да се движа и да виждам света. И имам дете, с което мога да се разхождам, да играем", казва още тя.
Предизвикателство е обаче да можеш да използваш протеза с увереност. Едно е да вървиш по полиран под във фитнеса, а съвсем друго - по тротоар, хлъзгави павета, бордюри и стъпала.
"Тротоарните плочки в Лвов определено са предизвикателство", усмихва се Олга с увереност, че скоро ще се справи и с това.
Ирина също се опитва да овладее протезата възможно най-скоро. Но засега не върви толкова добре, колкото иска.
"Когато излязох на улицата - имаше такива вълни от асфалт с дупки с вода. Много е трудно. Първия път, когато ходих, стигнах само до портата, а после покрай болницата и се прибрах мокра", описва тя своите разходки.
"Костите ми се разпадаха като зеле"
На 17 май Ирина Ясман е в двора на къщата си, когато е поразена от шрапнел при масиран обстрел. За миг дрехите по нея и косата ѝ са буквално обгорени - сега тя едва започва да расте.
Нараняванията по тялото ѝ са толкова тежки, че Ирина едва ли би оцеляла, ако беше сама. Но, за щастие, внукът на жената е наблизо и е невредим.
"Той е на 16 години и на практика ме спаси. Изскочи навън, аз бях на земята. Изтича при съседите, извика за помощ и две жени и ме завлякоха с една количка. Навсякъде падаха клони, камъни, стреляха по сградите и всичко летеше надолу", разказва Ирина.
Тя е откарана първо в болница в Краматорск, след това е транспортирана до Днипро, а после до Лвов. Но заради многобройните си наранявания и сътресение на мозъка не си спомня почти нищо от онова време. Левият ѝ крак е толкова сериозно увреден, че никакви лекарства не могат да облекчат болката.
Докторът усети миризмата от крака, вече миришеше на труп.
"Костите ми се разпадаха като зеле", показва тя белезите.
Ирина си спомня и как в един момент съдов хирург ѝ казва, че трябва да ампутират крака ѝ.
"Докторът усети миризмата от крака, вече миришеше на труп. Той ме погледна и каза: "Не можем да спасим крака, това е".
Жената е в толкова тежко състояние, че дори няма сила да изпадне в истерия от ужасната новина. Някак си приема съдбата си.
Лекарите казват, че Ирина е била толкова слаба, че не са рискували да ѝ поставят пълна упойка, затова се налага да направят ампутацията с местна.
"Чувах и усещах, когато разрязваха костите", спомня си операцията Ирина.
След нея също е много трудно. Всичко я боли.
"И все още имах осколка в черния си дроб, направиха рентгенови снимки и я извадиха. Лекарят ме спаси. Имах късмет, че Богдан Григориевич ме прие. Той е лекар, целунат от Бога. Толкова съм му благодарна!", разчувства се Ирина.
"Видях, че пръстите ми са изчезнали"
Олга Чурбанова от Лисичанск лежи в отделението до Ирина в болницата в Лвов. Тя губи крака си, след като стъпва на противопехотна мина, докато върви с майка си към гаража. Движат се внимателно встрани от пътя, но за малко Олга се разсейва, заглеждайки се в бомбардирана къща и горящи наблизо апартаменти.
Виждах ставите си, кръвоносните си съдове, как кръвта ми пулсира.
"Направих една крачка - и после не помня нищо. Само че по някаква причина седях на тротоара и гледах майка ми, която беше цялата в кръв. Тя ме погледна и каза:
"Кракът ти..". Отговорих: "Какъв крак?". Погледнах и видях, че пръстите ми са изчезнали. Виждах ставите си, кръвоносните си съдове, виждах как кръвта ми пулсира", спомня си кошмара тя.
Оказва се, че е стъпила върху т.нар. петолъчка - малка противопехотна мина.
След взрива Олга бързо губи кръв - големи артерии в краката ѝ са поразени. Но и тя има късмет - веднага е откарана от украински военни в болница, а след това със самолет - до Лвов.
Но у дома, в окупирания Лисичанск, остават дъщеричката ѝ, майка ѝ и парализираният ѝ баща. Заради трудностите да бъде транспортиран, семейството не е могло да се евакуира.
След месеци продължителна раздяла, сега, когато Олга отново може да ходи, тя отново се радва на живот заедно с детето си.
Изкуство, което лекува
След ампутацията Олга и Ирина са включени в програма за протезиране, но преди да се стигне дотам, те дълго правят специални упражнения - учат се да ходят с патерици и да пазят равновесие. И на двете е предложено да им поставят протези в чужбина, но те решават да не напускат Украйна.
Лекарите казват, че това, което пречи на пациента да свикне с протезата, се развива първо в главата му. За мнозина срамът, шумът и ненужното внимание от страна на минувачите често са проблем.
"Всички шумове и движения наоколо са много разсейващи", казва рехабилитаторът Александър Герасименко.
"Обясняваме на пациента пътя, който трябва да извървим, за да преминем заедно през него. Протезирането не е факт, а процес. Процес, който отнема време".
Ирина доказва с напредъка си - процесът на рехабилитация няма да отнеме много време. Спокойно изпълнява упражнения пред телевизионните камери и танцува пред светкавиците на фотоапаратите. Скоро тя ще се премести по-близо до дома си, в Харковска област. Планира да отгледа внука си, който вече е пълен сирак - родителите му загиват при руските бомбардировки.
Новият живот на Ирина и Олга става възможен, благодарение на украински художници, които помагат да бъдат събрани пари за протези. Артистите предоставят безплатно своите платна и скулптури на клиниката, а приходите от продажбата им се използват за изработване на протезите. Събрани са десетки хиляди евро.
