Като бебе тя е изоставена в дом. Още от раждането си има сериозен физически проблем – не усеща нищо от кръста надолу и от малка е прикована към инвалидна количка.
Вместо да я отчайват обаче, трудностите, които среща в живота си, я мотивират. Дотолкова, че днес тя вече е шампион и печели титли в България и чужбина.
"Физиката няма значение, имам волята на победител", казва тя в свое автобиографично видео в Ютюб. "Инвалидната количка не е мой избор. Аз избрах да бъда шампион".
Преди дни Зоя Чавдарова спечели титлите на сингъл и на двойки на тенис на турнира за хора в инвалидни колички от веригата "Фючърс" в Аналипси, Гърция, с награден фонд от 3 хиляди долара. В индивидуалната напдпревара тя постигна три победи и загуби само един сет по пътя към първото място. Тя надделя над две състезателки от Италия и една от Швейцария, за да грабне титлата.
В турнира по двойки тя спечели първо място заедно с партньорката си Мария Толу от Италия.
"Отново успях да покажа най-доброто от себе си, въпреки контузията, която имам, тя не ми попречи да победя и да спечеля отново две първи места", написа Чавдарова във Фейсбук.
В рамките само на няколко седмици тя спечели и три отличия, сред които и две първи места, на турнира от сериите "Фючърс" в Плоцк, Полша.
Чавдарова е родена през 1991 г. и е изоставена в дом за деца с увреждания в Луковит. По-късно споделя, че животът я е срещнал с добри хора тогава и, че не съди родителите си за това, че са я изоставили.
Когато е на 16, се мести във Варна. През 2010 г. нейна приятелка ѝ споменава, че познава треньорка по тенис, която иска да тренира хора с увреждания. Тази приятелка е самата Светла Енева - българска параолимпийска шампионка по хвърляне на гюле.
Тенисистката казва пред БНТ, че е опитвала различни спортове, сред които бягане на маратон с количка, бадминтон, тенис на маса, но най-много ѝ допада тенисът на корт. Първият ѝ медал е от второ място на национално състезание в София, а първият ѝ голям успех е републиканската титла, която грабва през 2015 г. Нейните идоли в спорта са Григор Димитров и Рафаел Надал.
След като близо 10 години тренира с обикновена количка, през 2020 г. с помощта на дарители получава собствена специализирана олимпийска количка за тенис.
Един от най-вълнуващите моменти в живота ѝ е, когато разбира, че има брат, който също е бил изоставен, но още като малък е осиновен от френско семейство.
Преди близо две години брат ѝ Жефроа се сдобива със свои стари български документи и благодарение на тях се свързва с биологичната си майка, от която разбира, че има по-голяма сестра. Първоначално Зоя не вярва, че има брат, но когато го вижда скоро след това, вече не се съмнява. Двамата бързо се привързват един към друг.