Бариерата между източния и западния сектор на германския град започва да се издига през 1961 г. На 13 август същата година източногерманските войски се позиционират до Бранденбургската врата и започват да блокират контролираната от Запада част на Берлин, за да ограничат гражданите на Германската демократична република (ГДР) да бягат към Федерална република Германия (ФРГ).
По време на съществуването си 155-километровата стена около Западен Берлин означава почти сигурна смърт за онези, които искат да преминат, за да избягат от ГДР. Двадесет и осем години след издигането си, стената неочаквано е отворена и тълпи от източногермански граждани минават през нея във ФРГ. Падането на стената бележи началото на края на комунистическите режими в Централна и Източна Европа, а по-късно и в СССР.
Източен Берлин е столицата на ГДР, докато Западен Берлин е част от ФРГ. Столицата на Федералната република през този период е Бон.