Срещата на върха на ООН за изменението на климата, известна като COP27, започна в Египет с предупреждение, че нашата планета "изпраща сигнал за бедствие", съобщи Би Би Си.
Повече от 120 световни лидери, сред които и българският президент Румен Радев, ще участват в срещата в египетския курорт Шарм ел-Шейх на Червено море. Това ще даде началото на двуседмични преговори между държавите за действия в областта на климата.
Председателят на COP27 - външният министър на Египет Самех Шукри, призова лидерите да не позволяват продоволствената и енергийната криза, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, да попречи на действията по изменението на климата.
Нуждата от действия беше изложена в последния доклад на Световната метеорологична организация към ООН, публикуван в неделя, в който се казва, че последните 8 години се очаква да бъдат най-топлите в историята. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш се включи с видеопослание до конференцията, в което нарече доклада за състоянието на глобалния климат през 2022 г. "хроника на климатичния хаос".
В него учените изчисляват, че глобалните температури вече са се повишили с 1,15 градуса от прединдустриалните времена. В доклада се предупреждава и за други мащабни последици от изменението на климата, включително ускоряване на покачването на морското равнище, рекордни загуби на ледникова маса и рекордни горещини.
COP27 ще започне реално в понеделник със Срещата на върха на световните лидери, когато държавните и правителствените ръководители ще произнесат петминутни обръщения, в които ще изложат какво искат от срещата. Световните лидери ще говорят в понеделник и вторник, а след като си тръгнат, делегатите на конференцията ще се заемат с преговорите.
Очаква се министър-председателят на Великобритания Риши Сунак да призове световните лидери да напреднат "по-далеч и по-бързо" в прехода към възобновяема енергия. Той също така ще каже на лидерите да не "отстъпват" от ангажиментите, поети на миналогодишната среща на върха COP26 в Глазгоу.
На миналогодишната среща на върха в Глазгоу бяха договорени редица ангажименти, като да се "намали постепенно" използването на въглища - едно от най-замърсяващите изкопаеми горива, да се спре обезлесяването до 2030 г., да се намалят емисиите на метан с 30% до 2030 г., да се представят нови планове за действие в областта на климата на ООН.
Делегатите се споразумяха да обсъдят и дали богатите държави трябва да компенсират бедните страни, които са най-уязвими към климатичните промени.
"По този начин за първи път се създава институционално стабилно пространство в официалния дневен ред за обсъждане на неотложния въпрос за механизмите за финансиране, необходими за справяне със съществуващите пропуски при реакциите на загубите и щетите", каза Шукри.
