Депутатите в парламента решиха България да изпрати оръжие на Украйна и да укрепи собствените си отбранителни способности. Това стана в четвъртък на редовно заседание, по време на което в рамките на близо 4 часа бяха обсъдени два проекта за решение на "Демократична България" и ГЕРБ, които бяха обединени.
От присъстващите 225 депутати 175 гласуваха "за", 49 "против" и един въздържал се.
Решението означава, че помощта за Украйна освен ремонт ще включва и доставки на оръжия и на резервни части. С него парламентът възлага на правителството да представи каква военна помощ може да се окаже на Украйна, съобразена с възможностите на България, в рамките на следващия месец.
След заседанието служебният министър на отбраната Димитър Стоянов коментира пред журналисти, че Министерството на отбраната "ще подготви своето домашно" и че предложението на правителството ще бъде "крайно консервативно".
Обсъждането идва ден след като две парламентарни комисии одобриха проектите.
Вашето мнение е важно за нас
Участвайте в проучването, за да подобрим нашия сайт. Отнема само 5 минути.
В подкрепа на изпращането на военна помощ на Украйна се изказаха депутати от ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ДПС. "Български възход" обърна позицията си и каза, че също ще подкрепи проекта за изпращане на оръжие и модернизиране на армията.
"Против" гласуваха "Възраждане", както и БСП, чиито депутати вдигнаха листи с надпис "Не на оръжията! Мир" след края на гласуването.
Кой е "за"
"Много сме закъснели да застанем редом с нашите партньори от НАТО и от Европейския съюз, оказвайки истинска подкрепа на Украйна", каза Атанас Славов от "Демократична Бъглария" от парламентарната трибуна. "Сега имаме шанс да застанем до тях".
Той припомни думите на украинския външен министър Дмитро Кулеба при посещението му в Народното събрание по време на обсъждането за военната помощ за Украйна в предишния парламент през април, когато беше гласувана техническа помощ за защитни цели: "Значи вие искате да умираме защитени".
Георг Георгиев от ГЕРБ подчерта, че "българската военна индустрия е способна да произвежда много качествена продукция" и че "ако българското общество беше против, то нямаше да изпрати тук представители, които в по-голямата си част защитават предоставянето на военна помощ на Украйна. Той определи нахлуването на Русия в Украйна като "непровокирано и непотърсено зверство".
Даниел Лорер от "Продължаваме промяната" каза, че "истински цинизъм е да поддържаш съветско въоръжение от миналия век и да твърдиш, че искаш боеспособна българска армия, която да осигурява нашата сигурност."
"Не участваме в конфликта. Така, както не участват и 50-те други държави, вече предоставили оръжие на Украйна", добави той по отношение на критиките на някои партии, че решението за изпращане на военна помощ би въвлякло България във войната.
Джейхан Ибрямов от ДПС също каза, че от партията ще подкрепят решението за изпращане на ръжие и го определи като "държавнически издържано".
Кой е "против"
Против проектите се изказаха депутати от "Възраждане", която беше организирала протест пред сградата на парламента сутринта против изпращането на оръжие.
"Мнозинството от страните в света не изпраща оръжие за Украйна под каквато и да е форма и т.нар. евроатлантическо мнозинство или евроатлантическата сбирщина в парламента се опитва да въвлече българия в конфликта от страната на войнственото мнозинство в световен мащаб, което е огромна грешка в сферата на външната политика и на дипломацията", каза депутатът Ангел Георгиев.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова нарече формацията си "партия на мира" и каза, че с изпращане на оръжие "на която и да е" от страните в конфликта не може да се постигне мир. Според нея начинът е да се преговаря и да се търси мирно решение.
Кристиан Вигенин от БСП също осъди проектите, като каза, че "се ражда една коалиция на войната, която рано или късно ще доведе до тежка политическа цена за всички, които днес натиснат копчето "за" това решение".
Лидерът на "Български възход" Стефан Янев зае неочаквана позиция, като каза, че партията подкрепя проекта за изпращане на оръжие и укрепване на отбранителните сили на България и поиска в него да се запише, че се дава мандат на кабинета да преговоря за възмездяване на въоръжението, което ще бъде изпратено. Бившият служебен министър неколкократно е изразявал позицията, че с изпращането на оръжие България би се въвлякла във войната.
Какво отговори правителството
Коментарът на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов, че предложението на правителството ще бъде "крайно консервативно" по негови думи е във връзка с член 9 на Конституцията, където "ясно е записано, че въоръжените сили са гарант на сигурността, териториалната цялост и суверенитета", както и от член 3 на Вашингтонския договор, според който "всяка страна трябва да поддържа собствен отбранителен потенциал".
На въпрос какво въоръжение може България да предостави на Украйна министърът отговори, че в конкретика може да се влезе след като бъде направен анализ.
„Нееднократно съм повтарял, че тежко въоръжение, каквото са комплексите С-300, С-125 и останалите наши зенитно-ракетни комплекси, както и самолети СУ-25 и МиГ-29, няма как да бъдат дадени в този момент“, добави той.
"Като говорим за старо руско въоръжение, необходимо е да се отчита останалите страни каква техника получават в замяна. Тя не е по-нова, но все пак е западна и е съвместима с техниката на страните членки на НАТО", каза още Стоянов.
По негови думи страната има излишна техника, която е обявена за продан, например вертолет Ми-24, като уточни, че такъв не е бил поискан от Украйна.
Какво стана миналия път
Изпращане на оръжие за Украйна беше обсъдено и в рамките на 47-ото Народно събрание, когато предложението беше внесено от "Демократична България". Тогава парламентът гласува предоставяне на военнотехническа помощ на Украйна, която не включва изпращане на оръжия и боеприпаси.
Тогава БСП определи решението като „добро и разумно“, защото не предвижда изпращане на оръжие на Украйна. „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ казаха, че решението предвижда такава помощ, каквато Украйна е поискала от България. „Демократична България“ го определи като „компромис“. ГЕРБ го смята за „едно голямо нищо“.
И тогава против бяха депутатите от „Възраждане“, които призоваха към гражданско неподчинение.
