"Не става въпрос за грешки". Кои са проблемите с наркотестовете, които МВР отказва да признае

Пролетна вечер. Полицаи спират кола за случайна проверка. Шофьорът е предупреден, че ще му бъде направен полеви тест за наркотици, с което той се съгласява, тъй като никога не е употребявал такива. Униформените му взимат шофьорската книжка и документите за колата и му казват да кара след тях до районното управление.

Там единият полицай подава на мъжа тестова касета, държейки я с лист хартия, след което му подхвърля: “Гледай сега как тестът ти ще излезе положителен.“ Минути по-късно действително излиза положителен резултат за употреба на марихуана. Шофьорът е задържан, а полицаите в продължение на около час отказват да го закарат до местната болница, където да даде проби от кръв и урина, за да бъде проверен резултатът от полевия тест. В крайна сметка униформените водят мъжа, заключен с белезници.

Три месеца по-късно изследването на кръвната му проба показва, че той всъщност не е употребявал наркотици. Междувременно обаче регистрацията на колата му е свалена за половин година, а шофьорската му книжка е отнета за година и половина - на базата на положителния полеви наркотест.

Това е съвсем реален случай, описан от адвокат Силвия Петкова в нейния блог. Името на потърпевшия умишлено не е споменато. Този казус стана първият в съдебната практика в България, при който съдът присъжда обезщетение на шофьор заради фалшиво положителен резултат от направен тест за наркотици от полицаи.

Всъщност тези случаи са много и непрекъснато се увеличават заради зачестилите масови проверки по време на специализирани полицейски акции, твърдят адвокати. Проблемите, свързани с наркотестовете на МВР вече се признават дори от самите полицаи, но ръководството на вътрешното министерство продължават да ги отрича.

“Не става въпрос за грешки, става въпрос за индикация на вещества, а причината да се намират в организма, се установява посредством кръвни проби”, коментира служебният вътрешен министър Иван Демерджиев през миналата седмица, с което на практика отрече полевите тестове на полицията да дават фалшиви положителни резултати.

Демерджиев признава като недостатък единствено малкия брой лаборатории, които правят изследвания на кръв и урина, но игнорира редица други проблеми за шофьорите, свързани с проверките за употреба на наркотици. Включително и законодателни.

Наркотици или лекарства?

Законът забранява на шофьорите да се качват зад волана, след като са употребявали наркотици. В забранителния списък попадат всички познати нелегални вещества като марихуаната, кокаинът, амфетамините, метаамфетамините, LSD, псилоцибинът и други. В него обаче не фигурират някои видове от новите т.нар. дизайнерски дроги, чиито химически съединения все още не са установени и регистрирани от властите.

В същото време наркотестовете на МВР доказано дават положителни резултати за редица вещества, които се съдържат в лекарства, които свободно се продават в аптеките и за някои дори не се изискват лекарски рецепти.

Такъв е примерът с една от най-често срещаните съставки в сиропите за кашлица - кодеинът. Полевите тестове засичат и бензодиазепините, съдържащи се в диазепама и други успокоителни. Такъв е случаят и с една от съставките на ксанакса - алпразолам.

“Полевите тестове на МВР DrugTest 5000 не само, че засичат законни лекарства, но понякога показват и изцяло фалшиви резултати. Преди около година и половина имах случай, в който на мой клиент такъв тест показа наличие на всички възможни видове наркотици. Чакахме няколко месецa да му излезе резултатът от кръвната проба, който показа, че всъщност в кръвта му няма нищо”, коментира пред Свободна Европа адвокат Лъчезар Босаков от Софийската адвокатска колегия.

По думите му положителен резултат от наркотестовете дават и т.нар. CBD масла, които се правят от конопено масло, не са забранени в България и се използват от много хора с различни хронични и нелечими заболявания. Тези масла не съдържат активното вещество в канабиса tetrahydrocannabinol (THC), което се преследва от закона. Въпреки това се засичат от полевите тестове на МВР като наркотик.

“Съществуват данни, че фалшиви положителни проби могат да се дадат и след приемане на енергийни напитки, Аулин, успокоителни, болкоуспокоителни, съдържащи кодеин. Аз самият съм попадал на антибиотик, в чиято листовка пише, че при проверка с тест за наркотици, може да даде положителен резултат. Не всички листовки на лекарства обаче споменават този риск.”

"След употреба", вместо "под въздействие"

През 2017 г. Народното събрание прие поправка на Наказателния кодекс (НК), според която той вече преследва хората, които шофират “след употреба”, а не “под въздействие” на наркотици. Наред с това депутати изключиха възможността за освобождаване от наказателна отговорност в тези случаи.

Предвид чувствителността на ползваните от МВР полеви наркотестове, това означава, че ако шофьор даде положителен резултат при проверка от полицаи и след това не даде кръвна проба или тя потвърди първия резултат, срещу него със сигурност ще бъде образувано наказателно дело. НК предвижда наказание до 3 години затвор в тези случаи.

Според адвокат Босаков ключов момент в тези казуси е, че нито полевите тестове, нито изследванията на кръв и урина установяват кога точно е взето наркотичното вещество, когато наличието на такова бъде потвърдено. Кръвните изследвания изясняват дали човек е взел наркотик или лекарство, но не и кога е станало това.

“Не оправдавам използването на наркотици и смятам, че хората, които го правят, и непосредствено след това сядат зад волана, трябва да бъдат наказвани. Но при тези дела основният момент е недоказаността кога точно човек е взел този наркотик, а законът казва, че една присъда не може да почива на предположения”, допълва юристът.

На същото мнение е и колегата му Силвия Петкова, която посочва в блога си, че “формулировката шофиране след употреба на наркотици може да означава от няколко часа до няколко дни, след като наркотикът е спрял да действа на употребяващия”. Според нея “налагането на наказание в тези случаи е неоправдано”.

“Причината за поправката от 2017 г. беше, че съдиите масово не искаха да осъждат на база предположения, знаейки, че засечените вещества може да са били консумирани дни по-рано, а няма метод, по който да се докаже кога точно е станало това”, коментира Босаков пред Свободна Европа с уточнението, че “активното действие на повечето наркотици е между 6 и 8 часа, а при кръвните изследвания в момента това не може да бъде доказано”.

За разлика от концентрацията на алкохол в кръвта, при която законът предвижда наличие на 1,2 промила, над които следва наказателно дело, при наркотиците няма въведена долна граница. Затова, за да бъде образувано разследване срещу шофьор, е достатъчно само да бъде установено наличие на следи от наркотични вещества в кръвта му, но не и да се изясни кога са били консумирани те.

Европейската практика

Лъчезар Босаков е един от адвокатите, които неуспешно атакуваха пред Върховния административен съд (ВАС) наредбата, по която се взимат и изследват кръвни проби от шофьори с положителни проби за наркотици на полеви тестове.

Основният му аргумент по делото е, че в рамките на Европейския съюз (ЕС) действа изискване лабораториите, които правят такива кръвни изследвания, да имат европейски сертификат ISO 17025. По думите му този стандарт предвижда възможност “да се установи дали веществото е активно действащо или метаболит - остатъчно вещество, което се чисти по-бавно”.

“При изследване в лаборатория със сертификат по ISO 17025 кръвната проба се съпоставя с различни количества от други проби и така може да се установи кога точно е взето активното вещество. Такъв сертификат в България обаче има само антидопинговата комисия”, добавя адвокатът.

Босаков е пращал официално запитване защо лабораторията във Военно-медицинска академия (ВМА), която поема основния дял от тези изследвания в България, не е сертифицирана по този европейски стандарт. “Отговорът беше, че е много скъпо и не могат да си го позволят”, разказва юристът.

Към образуваното дело във ВАС се присъединиха актьорът Явор Бахаров, нееднократно хващан да шофира след употреба на алкохол и наркотици, както и Кристиан Николов, обвиняем за смъртта на журналиста Милен Цветков. На първа инстанция съдът отхвърли претенциите им, след което адвокатите на Бахаров и Николов обжалваха пред петчленен състав, който все още не се е произнесъл. Клиентът на Босаков обаче се отказа да обжалва.

Твърде малко лаборатории

Друг сериозен проблем е липсата на достатъчно лаборатории, които да изследват кръвта и урината на шофьорите, дали положителни проби при полеви наркотестове. Освен тази във ВМА, която в момента поема основния процент от тези случаи, има още няколко в цялата страна.

“В момента резултати от кръвни проби се чакат между 4 и 6, понякога дори 7 или 8 месеца, докато излязат. В този период на теб ти взимат шофьорската книжка, дерегистрират ти колата, ако е на твое име. За хора, чиято работа е свързана с шофиране, това е пагубно, защото си губят работата”, посочва Босаков.

Затова той е на мнение, че тези санкции трябва да бъдат ограничени законодателно и да се прилагат едва след като кръвно изследване е потвърдило положителния резултат на полевия тест.

“Ти оспорваш една проба, делото е висящо, а на фона на толкова фалшиви показания на тестове за наркотици, не може тази проба да се счита за меродавна, за да ти вземат книжката и да ти свалят регистрацията на колата. Според мен, ако не може да се забърза процесът по изследване на пробите, нормално би било да не се отнема книжката, докато на излезе резултат от кръвната проба. Затова не се повдигат и обвинения до този момент.”

"Доказано проблемни"

За всички тези проблеми от години говорят адвокати и неправителствени организации като движението за декриминализация на канабиса “Промена”. През миналата седмица обаче за пръв път те бяха потвърдени и от Синдикалната федерация на служителите на МВР (СФСМВР). Повод за това стана разпореждането на служебния министър Демерджиев униформените да се тестват за употреба на алкохол и наркотици преди работа заради зачестилите такива случаи.

В тази връзка зам.-председателят на управителния съвет на полицейския синдикат Генади Тенев потвърди пред Нова телевизия, че наркотестовете на МВР дават фалшиви положителни резултати.

“Тестовете за наркотици са доказано проблемни през годините”, коментира Тенев пред Свободна Европа, уточнявайки, че случаите с положителни проби досега са единици и “при повечето от тях става въпрос за служители на над 50 години, които взимат лекарства - кой за кръвно, кой за проблеми със съня и нервите”.

Освен това той смята, че тестването на служители в момента е незаконно, защото наредбата, която го регламентира, влиза в сила на 3 февруари догодина. Затова сега полицаите дават проби с полеви тестове по силата на общата наредба, по която се проверяват останалите шофьори.

“Всички служители на МВР се тестват в качеството си на водачи на лични и служебни автомобили. МВР прилага подхода проверяващи и проверявани да подлежат на идентичен тест”, заявиха от пресцентъра на МВР в отговор на запитване на Свободна Европа.

И допълниха: “До излизане на резултата от кръвна проба тече вътрешна проверка и служителят продължава да изпълнява служебните си задължения. При отрицателен резултат проверката се прекратява и не се образува дисциплинарно производство. При потвърждаване на положителния резултат или отказ от кръвна проба се образува дисциплинарно производство.”

“От години при административно-наказателни производства са констатирани проблеми с тези тестове. Не е наша работа да казваме на МВР да види, че има проблеми с тестовете при положение, че МВР е страна по наказателното производство и особено по административното, където се обжалват административните актове”, обобщава Тенев.

Според служебния вътрешен министър Демерджиев обаче наркотестовете на МВР са “изключително точни” и при поява на някакви съмнения, те се изясняват с кръвни изследвания. Като проблем той признава единствено недостатъчния брой лаборатории.

“Ще се постараем да създадем много повече пунктове в страната, където да се взимат и обработват тези проби и това да увеличи скоростта на тяхната обработка, защото сега тя е забавена. Това създава редица проблеми, но създава повече проблеми на гражданите, отколкото на нашите служители. Ще направим необходимото тези проблеми да отпаднат и много бързо да излизат резултатите от кръвните проби”, каза пред медиите през миналата седмица Демерджиев без да споменава срок, в който това е възможно да се случи.

Междувременно депутати от ГЕРБ внесоха в парламента проект за промяна в НК по темата, но тя не засяга нито един от всички тези проблеми, a криминализира отказа за изследване с наркотест на МВР. Досега той се санкционираше с глоба от 2000 лв., отменена на книжката за 2 години и сваляне на регистрацията на колата за 6 месеца. Сега Христо Терзийски, Томислав Дончев и Георги Георгиев от ГЕРБ предлагат всеки шофьор, който откаже да даде проба с полеви тест, да бъде наказван с до 3 години затвор.