Депутатите от 48-ото Народно събрание не успяха да изберат парламентарен председател след четири поредни гласувания. Това се случи по време на продължилото близо осем часа първо тържествено заседание на новия парламент.
Ситуацията е безпрецедентна, защото конституционното изискване е председател на Народното събрание да бъде избран още на първото му заседание. Това означава, че то трябва да продължи, докато този избор бъде осъществен.
Затова Десислава Атанасова от ГЕРБ предложи заседанието да бъде прекъснато до четвъртък, когато да продължи с нов опит за избор на председател. Това беше възприето от водещия Вежди Рашидов и колегите им се разотидоха.
"Очакван тупик, както каза г-н Рашидов - параграф 22", обобщи целия ден Атанасова. Лидерът на "Български възход" Стефан Янев все пак предложи да бъде проведен нов председателски съвет, след който да има ново гласуване за председател, но колегите му предпочетоха варианта на Атанасова.
Най-голямата група в новия парламент е на коалицията ГЕРБ-СДС, която спечели 67 депутатски места, следвана от “Продължаваме промяната” с 53-ма народни представители, ДПС - с 36-има, “Възраждане” - 27-ина, БСП - с 25-има, “Демократична България” - с 20-има и “Български възход” - с 12-има.
При четирите последователни гласувания най-голяма подкрепа събраха Росен Желязков от ГЕРБ и Никола Минчев от "Продължаваме промяната", които на два пъти достигнаха до балотаж. Нито един от двамата обаче така и не събра мнозинство от гласовете на присъстващите в залата народни представители. Другите номинирани при първите две гласувания бяха Кристиан Вигенин от БСП и Петър Петров от “Възраждане”.
На първия тур Желязков събра подкрепата на ГЕРБ и ДПС - 103 гласа, следван от Минчев със 74 гласа, Вигенин и Петров - с по 27. Така се стигна до втори тур, преди който Десислава Атанасова от ГЕРБ поиска 15-минутна почивка и кратко заседание на лидерите на групите.
На последвалия балотаж Желязков отново получи гласовете на ГЕРБ и ДПС - общо 103. Минчев пък събра 93 гласа. Нито един от двамата обаче не получи подкрепа от повече от половината присъстващи в залата. Това беше отбелязано от Асен Василев от “Продължаваме промяната” на фона на ръкопляскания от депутатите от ГЕРБ, които вече празнуваха избора на Желязков. След това Рашидов даде нова почивка.
Позицията на ГЕРБ беше, че парламентарната практика предполага този пост да бъде зает от най-голямата група. Същият аргумент изтъкват и от ДПС.
Според “Продължаваме промяната” обаче в Конституцията няма подобно изискване, а тя предвижда единствено председателят на парламента да бъде избран от мнозинството присъстващи депутати. От “Демократична България”, които подкрепиха Минчев, смятат, че трябва да започне нова процедура по избор с нови два тура на гласуване.
Част от групата на БСП подкрепи на втория тур Минчев, докато от “Възраждане” подкрепиха само техния кандидат, а от “Български възход” се въздържаха.
След обявената почивка последваха остри спорове между ГЕРБ и “Продължаваме промяната”, в които епизодично се включваха ДПС, “Демократична България” и “Възраждане”.
В крайна сметка депутатите решиха да преминат към повтаряне на процедурата за избор на парламентарен председател. Първоначалните четири номинации бяха потвърдени отново. Този път обаче Мустафа Карадайъ обяви, че ДПС издига своя - Йордан Цонев. След това депутатите излязоха в две последователни почивки.
При последвалото трето гласуване Минчев събра най-много гласове - 73, следван от Желязков с 67, Цонев - 34, Вигенин - 28 и Петров - 27. На балотажа Минчев отново получи подкрепата на своята партия и "Демократична България", събирайки 97 гласа, докато за Желязков този път гласува само групата на ГЕРБ и той получи 67 гласа.
Така се стигна до решението за обявяване на дълга почивка до 10:00 часа сутринта в четвъртък, така че първото заседание на новия парламент формално да не бъде закривано. Тогава се очаква партиите да направят нов опит да изберат председател.
Радев е срещу военна помощ за Украйна
Първото заседание на новите депутати беше открито от бившия културен министър и избран за народен представител от ГЕРБ Вежди Рашидов, който се оказа най-възрастен сред колегите си в пленарната зала.
“Искрено се надявам 48-ото Народно събрание да ни изведе от спиралата на политическа нестабилност и ключът е именно във вас”, обърна се от трибуната към новите депутати президентът Румен Радев.
Той посочи, че е нужен “разум, за да се състави правителство, което да поеме отговорност и да управлява във време на тежки изпитания” и за пореден път призова партиите да не въвличат страната във войната, водена от Русия в Украйна.
“Въпреки краткия живот на последните парламенти, всяко начало е заредено с надежди. Пред вас се открива възможността да оставите достойна следа в историята с проява на разум, на гражданска отговорност и воля в тези трудни за България и Европа времена”, добави президентът.
Той настоя България да не бъде въвличана във войната на Русия срещу Украйна. Този негов призив става факт на фона на внесеното междувременно от Демократична България” ново предложение за решение на парламента за предоставяне на военна помощ на Украйна.
Преди ден от “Продължаваме промяната” заявиха, че ще подкрепят такова решение. Ако за него гласуват и от ГЕРБ и ДПС, които също осъждат агресията на Русия, то ще бъде прието.
“Голямата задача пред политическата класа днес е да опазим България от пожара, който бушува, защото българските избиратели и историята няма да простят на онези, които поради лекомислие или корист, тласнат България във войната. Като човек, който е наясно с цената на риска, знам, че тъкмо най-превъзбудените войнолюбци никога няма да хванат оръжие и да рискуват живота си, но с лекота залагат държавата и живота на българите“, каза още Радев.
До момента България и Унгария са единствените две страни членки на Европейския съюз, които не са предоставили военна помощ на украинската съпротива. Евентуалното изпращане на българско оръжие в Украйна се определя като влизане във войната както от президента, така и от БСП, “Възраждане” и “Български възход”.
Какво казаха политическите лидери
След речта на президента започнаха изказванията на лидерите на парламентарните групи по реда на тяхната големина. Десислава Атанасова от ГЕРБ заяви, че България има нужда от “антикризисно проевропейско управление”, и няколко пъти подчерта, че е важно “разбирателството” между различните формации.
“Тежко започва да стои въпросът има ли смисъл от парламент и парламентарна демокрация. Ако и този път някоя от политическите сили не надмогне себе си, вървим към разпад на политическата система. В битката срещу парламентаризма победители няма да има”, добави Атанасова.
По думите ѝ приоритети на ГЕРБ в този парламент ще бъдат финансовата дисциплина на страната, правосъдната реформа и борбата с корупцията. По повод последното Атанасова посочи, че няма доказателства за корупция по високите етажи на властта при управлението на партията ѝ.
Съпредседателят на “Продължаваме промяната” Кирил Петков декларира, че формацията му ще бъде “конструктивна опозиция”, давайки да се разбере, че тя няма да преговаря за управляващо мнозинство с ГЕРБ. Той добави, че още в сряда с колегите му ще внесат законопроекта за реформа на антикорупционната комисия, който така и не беше приет от миналия парламент.
По повод войната в Украйна той отправи призив Русия да изтегли войските си оттам и подчерта, че “Продължаваме промяната” ще подкрепи военна помощ за Киев.
Петков обяви, че ще работи за приемането на България в Шенген и еврозоната, както и за това страната да бъде достоен партньор в Европейския съюз и НАТО.
“Вместо безпринципна диалогичност, ние ще сме коректив. Време е да поставим точка на безкрайния политически преход”, обобщи бившият премиер.
“Лесно е да кажеш, че избирателите са ти отредили място на опозиция, но е безотговорно. Избирателите са ни отредили място в най-висшия орган на републиката и очакват да направим така, че зимата да не ни доведе до растящи кризи. Ако не работим в диалог, рискуваме не просто следващите избори, а бъдещето на държавата”, каза след него лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.
Той призова останалите партии “да направим възможното за съставяне на кабинет с ясни задачи без реваншизъм, омраза и разделение”.
Председателят на проруската “Възраждане” Костадин Костадинов определи останалите формации като “мнозинство от безразборна евроатлантическа тълпа” и нарече партията си “инструмента в ръцете на народа”, за да не влезе страната във войната в Украйна и да бъде спасен българският лев от приемане на еврото.
По думите на Корнелия Нинова основните приоритети на БСП в новия парламент ще бъдат благосъстоянието на населението, финансовата стабилност, борбата с корупцията и гарантирането на мира.
Както и в 47-ото Народно събрание, тя потвърди, че левицата е против предоставянето на военна помощ на Украйна: “Не допуснахме такова решение, оставаме на същата позиция, решението е в дипломацията. Няма да подкрепим и решението за купуване на самолети от служебния кабинет. Тези пари са нужни за заплати, пенсии, социални разходи, компенсация на бизнеса.”
По повод евентуалната подкрепа за правителство с мандата на ГЕРБ, Нинова припомни думи на президента Радев от септември 2020 г.: “Тогава той каза: “Сега искам тези от властта с пълните чекмеджета да поканят тези от площада с празните чекмеджета да водят диалог. Е няма как да стане.” Това е днес изборът.”
Съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов заяви, че този парламент може да сформира правителство, но не просто за да удължи своя живот, а за да решава проблеми. По думите му, за да не изглежда безпринципно евентуалното бъдещо управляващо мнозинство, депутатите трябва да решат проблема с корупцията.
Иванов добави още, че “Демократична България” ще подкрепи целия комплекс от мерки, които изпълнителната власт трябва да вземе за модернизацията на армията и отбранителните способности на страната. След което репликира Нинова: “Никой не може да си позволява да го противопоставя на социалната политика. Няма такъв избор, трябва да имаме и двете.”
Лидерът на “Български възход” Стефан Янев описа приоритетите на новата партия с три думи - "сигурност, справедливост и солидарност". Той призова България да се държи подобаващо и да не подвежда съюзниците си с изказвания за напускане на съюзите, в които членува страната. Според Янев в обществото има 10 или 15 личности, които го разделят, но той не ги посочи поименно.
