След изборите: София, Варна и Пловдив избират 6 депутати повече в следващия парламент

ГЕРБ-СДС поиска президентът без отлагане да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради бъдещето на въглищните централи в Маришкия басейн. Според партията заради Плана за възстановяване ще се наложи страната да спре износа на електроенергия от 2026 г. Записаният ангажимент обаче е за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%.

Заради тази тема в сряда се стигна до сблъсък между ГЕРБ и "Продължаваме промяната", които подписаха плана.

"Износът на ток е рекорден през тази година и възлиза на 10,8 млн. мегаватчаса до 13 ноември 2022 г.", каза в четвъртък Делян Добрев в декларация от парламентарната трибуна.

Междувременно "Възраждане" отправи в четвъртък покана към останалите парламентарни формации за среща по темата. Според Костадин Костадинов приходите от централите са по-големи от средствата, които ще получим по ПВУ.

За да се постигнат целите на декарбонизацията в енергетиката, България или трябва да затвори част от ТЕЦ-овете на въглища до края на 2025 година, или те да преминат в работа на сезонен режим, обясни в сряда енергийният министър Росен Христов пред депутати. Той добави, че ЕК твърдо отказва да се предоговори както базовата година, така и процентите.

Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища ще включва стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 г. Проучването и изграждането на геотермални източници на енергия както и на съоръжения за съхранява ще направят възможна плавната декарбонизация чрез намаляване на емисии, а не чрез затваряне на въглищни мощности.

На инициирана от ГЕРБ-СДС среща с "Демократична България" (ДБ) в сряда в парламента двете партии изразиха готовност за съдебна реформа. Те обаче не успяха да очертаят общо разбиране за статута на главния прокурор.

Двете формации казаха, че обсъждането на политики не означава разговор за евентуален бъдещ кабинет. Обсъждането е част от поредица от срещи в търсене на по-широки парламентарни мнозинства и базов консенсус, инициирани от ГЕРБ. Такива вече бяха проведени с представителите на "Продължаваме Промяната", БСП и "Възраждане".

“С вас нямаме червени линии”, каза председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова на ДБ, цитирана от БТА. Тя изброи теми, по които двете партии мислят единодушно, сред които даване на оръжие и военнотехническа помощ за Украйна.

ГЕРБ обаче не одобрява идеята на ДБ главният прокурор да се избира от парламента и иска да се намери друго решение.

"Трябва да търсим вариант за ефективен контрол над актовете на главния прокурор. Желаем да се случи, но не да се фокусира върху някого, а да търсим възможност гражданите да получат справедливо и бързо правосъдие", каза Атанасова.

По думите й изпълнителната власт не бива да “арестува с есемеси”, а за главния прокурор да се казва, че е нечия “бухалка”.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов каза, че без конституционна реформа не може да се очаква да има и реформа в статута на главния прокурор и борбата с корупцията.

"Така че да не е ничия бухалка, да бъде деполитизирана, равноотдалечена от всички центрове на власт и политически играчи, да е ясно, че никой не може с есемеси да се намесва в работата на правоохранителните органи”, каза той.

На среща в парламента "Продължаваме промяната" (ПП) и "Български възход" (БВ) не постигнаха съгласие по темата за държавния бюджет за 2023 година. ПП настоява служебното правителство да внесе нов бюджет, докато за БВ това е рисковано предвид очакваните поредни парламентарни избори.

"Без внасяне на нов бюджет трудно може да продължим политиките си за увеличаване на пенсии и на минималната работна заплата до 850 лв.", каза съпредседателят на ПП Кирил Петков на инициираната от партията му среща.

По думите продължаване на съществуващия бюджет е допустимо при инфлация от 1 - 2%, но при двуцифрена инфлация "това би нанесло щета на голям брой хора".

"Една процедура за бюджет минава за около месец, което означава, че ако не призовем в най-скоро време служебния кабинет да внесе този бюджет, шансът да ни стигне времето започва да се ограничава при хипотезата, че правителство не се формира", каза Петков.

БВ изрази неразбиране защо ПП се опасява от прилагането на "техния бюджет с техните приоритети". Партията на Стефан Янев предпочита новият бюджет да бъде съсставен от редовни правителство. "Държавният бюджет не е счетоводната сметка на държавата, а политиката на едно управление за следващите една, две, три, четири години", каза Янев.

Предвидената за по-рано в сряда среща между ПП и ДПС за бюджета беше отложена за четвъртък.

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС се срещна с депутати от „Възраждане“ в сряда. Това е част от серия от срещи, които най-голямата партия в Народното събрание провежда тази седмица. По думите на председателя на парламентарната група Десислава Атанасова целта е търсене на по-широки мнозинства и базов консенсус.

По време на срещата тя каза, че един от важните политически закони, които предстои да се обсъждат в парламента, е Законът за удължаване на държавния бюджет.

„Всички ние си даваме сметка, че решенията, които би следвало да вземем по отношение на удължаване на срока на действие на закона за държавния бюджет за 2022 г. ще засегнат всички български граждани, без значение избиратели на коя политическа партия са те,“ каза още Атанасова.

Петър Петров посочи, че от „Възраждане“ винаги са се отзовавали на покани за срещи, отправени от другите парламентарни групи по важни и съществени теми за НС и за българското общество.

„Възраждане“ сме в позиция да обсъждаме и да търсим консенсус по различни законодателни предложения и по важната тема, засягаща закона за удължаване на закона за държавния бюджет“, каза още Петров.

По време на срещата от "Възраждане" се съгласиха със становището на Кирил Ананиев, че не трябва да се допуска голям бюджетен дефицит, съобщава Дневник.

Двете партии се обединиха и в оценката си срещу затварянето на въглищните централи.

„Има теми, по които да си разчитаме взаимно", каза на края на срещата Атанасова, цитирана от Дневник.

„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“ проведоха работна среща във връзка с предложенията, свързани със Закона за държавния бюджет. Представителите от партията на Костадин Костадинов заявиха готовност да подкрепят някои от идеите на ПП, но не поеха ангажимент за това да подкрепят искането им служебното правителство да внесе нов бюджет за 2023 г.

На срещата от страна на ПП присъстваха съпредседателите на формацията Кирил Петков и Асен Василев, както и депутатът Искрен Арабаджиев. Представители на „Възраждане“ бяха Иво Русчев и Димо Дренчев.

„Като цяло ще подкрепим всякакви решения, стига да има средства за тях, да не се увеличава безкрайно много дефицитът. Смятам, че е по-добре да се придържаме към по-балансиран бюджет“, каза Дренчев.

Асен Василев посочи, че изготвянето на нов бюджет за 2023 г. е необходимо, за да се осигури предвидимост на бизнеса и да бъдат преизчислени част от плащанията, както и да бъде променена минималната работна запалта заради инфлацията от февруари 2022 г. досега.

ПП вече проведе подобни срещи с ГЕРБ, „Демократична България“ и БСП. За сряда са предвидени и срещи с ДПС и „Български възход“.

Вижте също

"Започна се със сватбарското наддаване". ГЕРБ и "Продължаваме промяната" не се разбраха за бюджета

Президентът Румен Радев ще проведе консултации с БСП в сряда от 15 ч. Това стана ясно от съобщение от пресслужбата на Президентството.

Въпреки че от изборите минаха над 40 дни президентът все още не е приключил със срещите си с парламентарните групи от всички партии. Досега той приe за консултации само ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“.

Радев все още не е връчил и първия мандат за съставяне на правителство, който по закон се пада на победителя в изборите ГЕРБ.

Вижте също

"Имаме готов кабинет". Костадинов поиска от Радев да даде третия мандат на "Възраждане"

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) не предвижда затварянето на въглищни централи. Това каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков по време на брифинг в парламента във вторник.

Изказването му дойде след среща на депутати със Селин Гауер, Генерален директор на Работната група за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия.

Думите на Петков заради обвиненията, че правителството, в което той беше премиер, е изготвило план за възстановяване, в който въглеродните емисии на страната трябва да се намалят с 40%, а това да доведе до затваряне на въглищните мощности.

„Тази „опорка“ и „политическа дъвка“ на ГЕРБ-СДС и „Възраждане“ беше разбита“, каза още Петков във вторник. Той добави, че трябва да бъде постигнат баланс между производството на енергия от възобновяеми източници и въглища в зависимост от сезонната натовареност. Според него това ще доведе до намаляване на емисиите без да има нужда от затваряне на централи.

Последната версия на ПВУ на България беше изготвена от кабинета „Петков“ и одобрена от Европейската комисия през април. Всяко от плащанията по механизма е обвързано с изпълнение на реформи, за част от които се изискват и законови промени.

Първият транш в размер на 1,37 млрд. лв. се очаква да бъде получен от България през декември.

Вижте също

"Зелената сделка", която не може да се случи, както е замислена

„Демократична България“ (ДБ) покани депутати от останалите парламентарни групи, Централната избирателна комисия (ЦИК) и представители на неправителствения сектор на дискусия около предложенията за изменения на Изборния кодекс.

От обединението искат да бъде обсъдено предложението им, с което се предвижда създаването на преброителни центрове. Предложената от ДБ поправка идва заради приетите на първо четене промени за връщането на хартиените бюлетини. Предложението беше на БСП и беше подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

Срещата е насрочена за вторник в 13 ч. и ще се проведе в Народното събрание.

Вижте също

"Седене до късно, нерви, грешки." Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини

Продължаваме промяната (ПП) ще проведе публични разговори с ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ за бюджета за 2023 г. Това стана ясно от съобщение на партията.

Първата среща ще бъде с „Възраждане“ в „Огледалната“ зала на парламента във вторник от 16 ч. Срещите с ДПС и „Български възход“ са предвидени за сряда.

Преди седмица от ПП се срещнаха по същата тема и с „Демократична България“ (ДБ), ГЕРБ и БСП. От партията проведоха и срещи с представители на синдикалните организации, които в петък протестираха с искане за внасяне на нов бюджет в парламента. Ден по-рано парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене предложението на служебния кабинет за удължаване на срока на настоящия бюджет с три месеца.

Въпреки исканията да бъде внесен бюджет за 2023 г., засега служебното правителство не предлага такъв. Президентът Румен Радев оправда това с липсата на консенсус по темата между партиите в парламента.

ПП и ДБ настояват за внасяне и гласуване на нов бюджет за следващата година. Против са ГЕРБ и ДПС, според които подобно решение ще доведе до „предизборен популизъм“. Макар, че заявиха готовност да подкпрепят ПП, от БСП казаха също, че че са склонни да подкрепят и удължаването на бюджета за 2022 г., но ако бъдат гласувани допълнителни средства за социални плащания.

До момента „Възраждане“ отхвърлят както удължаването на бюджета за 2022 г., така и внасянето на нов бюджет за 2023 г., а „Български възход“ подкрепи решението за удължаване на действието на бюджета за 2022 г. на първо четене.

Вижте също

Охлаждане на бюджетните страсти. Какво следва в парламента

Кабинет на малцинството с втория проучвателен мандат на “Продължаваме промяната” (ПП), подкрепен от “Демократична България” (ДБ) и други партии. Този вариант за съставяне на редовно правителство посочи като най-добър депутатът от ДБ Ивайло Мирчев пред бТВ в понеделник.

Той потвърди, че формацията му продължава да вижда естествен партньор единствено в лицето на ПП, но “121 гласа трудно могат да бъдат събрани, по-скоро говорим за правителство на малцинството, ако евентуално то получи такава подкрепа в Народното събрание”.

Мирчев изключи възможността за сключване на коалиция с БСП, подобно на ситуацията при предишния парламент, когато беше съставен кабинетът на Кирил Петков, който впоследствие беше свален с вот на недоверие от ГЕРБ, “Има такъв народ”, ДПС и “Възраждане”.

“Не мисля, че ще става дума за каквато и да е коалиция с БСП”, каза Мирчев, добавяйки, че социалистите “започват все повече да се отдалечават от разумността”. Като примери за задълбочаващите се различия между БСП и ДБ той посочи позициите им спрямо войната в Украйна, модернизацията на българската армия, еврото, хартиената бюлетина.

Той допусна, че евентуален кабинет на малцинството с мандата на ПП и подкрепата на ДБ е възможно да бъде подкрепен дори от ГЕРБ, ако партията застане зад идеите на другите две формации за съдебна реформа, оставка на главния прокурор Иван Гешев и т.н.

По-вероятно е ГЕРБ да подкрепи правителство с третия мандат, смята зам.-председателят на парламента от партията Росен Желязков. Пред БНР Желязков обаче не изключи възможността и ГЕРБ да подкрепи и кабинет с втория мандат на "Продължаваме промяната" (ПП).

По думите му "в политиката никога не трябва да се борави с никога".

"Ако ПП балансират своите виждания както в политически аспект към ГЕРБ, така и в аспект държавно управление, особено в сферата на публичните финанси, може да говорим за подкрепа на правителство с втория мандат. Така че чудеса стават, особено преди Коледа", каза Желязков.

Той обаче посочи, че подкрепа за кабинет с третия мандат все пак е по-вероятният вариант. Основните условия на ГЕРБ включват устойчивост на социалните политики, разумно управление на разходите и усилия за влизане в еврозоната и Шенген.

Това, което се случва между ГЕРБ и "Продължаваме промяната", е имитация на преговори, каза лидерката на БСП Корнелия Нинова. Пред Би Ти Ви Нинова коментира, че не вижда повод за оптимизъм за съставянето на редовно правителство заради факта, че първите две политически сили са провели разговори.

Причината според нея е, че тези разговори са протекли под формата на взаимни обвинения, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно се е отметнал от думите си.

"Борисов надмина себе си в стила си сутрин да казва: „Ще правим с първия мандат мнозинство“, на обяд да казва: „Ще подкрепим ПП с втория“, вечерта да казва: „Експертно правителство с третия, на който председателите на комисии да са министри“. Това е абсурд и загуба на ценно политическо време", каза Нинова.

По думите ѝ случващото се е "абсолютно безумие" и нещата могат да тръгнат в смислена посока чак когато президентът връчи първия мандат и партиите са притиснати от краен срок, за да вземат решение.

България трябва да има правителство и за целта "всеки трябва да потъпче персоналното си и партийното си его". В тази връзка от ГЕРБ са способни да правят компромиси, които дори носят щета. Така депутатът от партията Томислав Дончев коментира пред Би Ти Ви темата за съставянето на правителство.

"Склонни сме да правим жертви. Но това може да се случи само ако една, две, три партии - и то съвместими помежду си, застанат зад някакво ясно споразумение с ясни цели, ако искате и със срок на годност", добави той.

Дончев коментира още, че изявленията от страна на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които говорят за възможно тяхно правителство на малцинството без участие на ГЕРБ, но с неговата подкрепа, засега представляват само "свенливо намигване".

По думите му от ГЕРБ все още не са получили такова официално предложение.

ГЕРБ трябва да подкрепи правителство на втората политическа сила - "Продължаваме промяната", което да управлява заедно с "Демократична България" (ДБ) като правителство на малцинството. Това каза съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов в събота в интервю за Би Ти Ви.

По думите му подкрепата на ГЕРБ трябва да дойде без участие на партията в кабинета.

"Нали [лидерът на ГЕРБ Бойко] Борисов твърди, че иска да бъде част от евроатлантическо мнозинство? Ако иска да го прави това сериозно, това е начинът", каза Атанасов.

Той добави, че ако Борисов наистина иска ГЕРБ да бъде част от реформаторските сили, той трябва да се отдръпне и да остави партията си, защото "той освен че се явява воденичен камък на българската демокрация днес, се явява своеобразен воденичен камък и на собствената си партия".

Борисов многократно е казвал, че няма да се оттегли, защото не вижда причина да остави лидерския пост. В тази връзка Атанасов го сравни с почетния председател на ДПС Ахмед Доган и каза, че "Борисов отдавна мечтае да е Ахмед Доган в Банкя".

Мнозинство от парламентарните партии да подпишат общ документ с мерки, с който да бъде подкрепено редовно правителство с кратък мандат. Това предложи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на посещение в Пловдив в петък.

“Подобен вариант не ощетява никого, не привързва никого към другиго и в същото време дава решения на основните проблеми”, коментира бившият премиер пред журналисти.

Борисов добави, че партията му е готова да обсъжда бюджета за следващата година, “но без документ какво точно ще подкрепим там - ще стане “сватбарски бюджет” и фалитът ни е сигурен”.

БСП ще преговаря за съставяне на редовен кабинет с третия проучвателен мандат, независимо на коя партия ще го връчи президентът Румен Радев. Това стана ясно от думите на депутата от левицата Румен Гечев пред БНТ.

“Като се стигне до третия мандат, там ще видим кой ще се отзове на поканата на този, който е избран като трети. Лично аз се надявам да се постигне някакъв компромис, това е избор на президента - когото и да избере той като трети, ние ще водим разговори”, каза Гечев.

В момента Радев все още провежда консултации с партиите като досега е разговарял с ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, ДПС и “Възраждане”. След като се срещне с БСП, “Демократична България” и “Български възход”, той ще започне да връчва мандатите.

Ако първите две партии не успеят да съставят правителство, следва връчване на последния, трети мандат - на която партия реши президентът.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев каза пред БНТ, че БСП не е потенциален коалиционен партньор за тях "поне за момента". Двете партии управляваха в общо коалиционно правителство заедно с "Демократична България" и "Има такъв народ".

„Хартиената бюлетина е едно огромно различие, което имаме с тях, защото хартиената бюлетина е начин да се върне статуквото обратно на власт. Това е ключът към местните избори, на местните избори миналия път имаше почти 500 000 невалидни бюлетини. Всичко това е прицелено така, че да може на местните избори статуквото да се възпроизведе“, каза Асен Василев.

Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Изборния кодекс, предложени от БСП, които предвиждат избирателят да може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с машина. Промените бяха подкрепени от т.нар. "хартиена коалиция" между ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход".

Вижте също

"Стяга се сватба". ГЕРБ, ДПС и БСП одобриха на първо четене връщането на хартиените бюлетини

"Демократична България" призова "Продължаваме промяната" да мислят за общи кандидати на местните избори, които трябва да се проведат след година. Това стана по време на среща между ръководствата на двете политически сили в Народното събрание, посветена на бюджета за следващата година.

"Искаме да ви насърчим да се отнесете сериозно към съставяне на правителство с втория мандат, защото държавата има нужда от управление на реформаторските сили", се казва в разпространена от "Демократична България" позиция след срещата.

"Продължаваме Промяната" (ПП) и "Демократична България" обсъдиха необходимостта от приемане на бюджет за 2023 г. Съпредседателят на ПП Асен Василев настоя активно да призоват служебното правителство да внесе истински бюджет за 2023 г. Той предупреди, че ако се стигне до нови избори, това удължаване на бюджета няма да работи за три месеца, най-вероятно ще работи до края на юни. По думите му една бюджетна процедура отнема около месец и в най-добрия случай можем предколедно да имаме бюджет, предаде БТА.

По-късно парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри предложението на служебния кабинет за удължаване на държавния бюджет през 2023 г.. Това стана с гласовете на депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход".

Вижте също

Бюджетната комисия одобри предложението за удължаване на бюджета

БСП и ГЕРБ не се споразумяха за общо решение за бюджета за 2023 г. Това стана ясно след среща между представители на двете партии в четвъртък.

Вижте също

"Няма да си играем на популисти". БСП и ГЕРБ не постигнаха съгласие за бюджета за 2023

"Български възход" има стратегия за провеждане на разговори, ако получи третия мандат. Това каза лидерът на партията Стефан Янев в ефира на Нова телевизия.

"При трети мандат, независимо дали ще бъде връчен на нас или на когото реши президентът, аз си представям сценария за провеждане на разговорите по този начин – от най-малките. Тоест, ние с „Демократична България“ сядаме първи и така във възходящ ред. Преди да се направи общ разговор – дали ще е лидерски, дали между специалисти - трябва да има поотделно разговори, да се види каква е нагласата. Този разговор може да роди мнозинство", каза той.

Той определи третия мандат като "кризисен". "Нека да видим възможностите за решаване на тази задача – съставяне на редовно правителство с първия и втория мандат", добави Янев. Според него тонът, привнесен в Народното събрание от предизборната кампания, се е променил и диалогът между партиите е започнал.

На въпрос дали би бил кандидат за премиер Янев отговори: "Не бих казал, че сега е моментът да се самопредлагам". Той потвърди, че има идея за имена на хора от други парламентарни групи, които би поканил за министри.