Те побегнаха през реките, през задните дворове и презглава. Руската армия, която напуска Харковска област, е най-драматичният разказ на руското поражение в Украйна до този момент. Разказите звучат еднакво – тук е изоставено неизсъхнало пране на долни мъжки фланелки, там са захвърлени оръжия и униформи, не се вижда и една повредена пушка, за да е ясно, че в бягството е имало поне минута за размисъл – например, че годно оръжие не бива да се изоставя като трофей за противника.
Руските войници се хвърлят в реки с ширината на половин Дунав, преобличат се в цивилни дрехи, за да се слеят с рускоезичното население на Източна Украйна, правят всичко, за да избегнат сигурните плен или смърт.
Всичко това стана в първите седмици на септември и толкова шокира света, че един въпрос остана на заден план: как това бягство е прозвучало за окупационните руски власти в останалите заграбени земи на Украйна?
Четиримата окупатори
През май и юни руските окупационни власти в превзетите територии твърдяха, че „Русия е тук завинаги“ и че през септември предстои референдум за присъединяването на областите към Русия. Украинската контраофанзива попречи на това и плановете бяха изоставени „за по-нататък през есента“ или за 4 ноември, когато Москва отбелязва Деня на народното единство.
На 20 септември в разстояние от минути руските сепаратистки лидери в четири области – Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка – насрочиха референдуми за след три дни.
Това стана в момент, в който Путин и близките до него твърдяха, че темата с референдумите засега е „на пауза“, казва политологът Абас Галямов пред екипа на Навални.
Галямов, който от 2008 до 2010 участва в писането на речи на Путин в качеството му на министър-председател, а днес е критик на Кремъл, твърди, че събитията в Украйна са „захлупили“ Путин.
„Ами че тази фраза за слагането на референдумите „на пауза“ за [местните сепаратисти] е прозвучала като знак, че Кремъл може да ги предаде, както вече го е направил в Харковска област. [Те] са разбрали, че спешно трябва да направят нещо, за да не се разбягат руснаците и от [останалите превзети територии]“.
Според Галямов местните сепаратисти са обявили публично референдумите и с това са „счупили играта“ на Путин, който пред лицето на военната загуба всъщност настоява за преговори, а не за анексия. Той не е могъл да не ги подкрепи публично, защото в противен случай това е обезсмисляло самата му война, започната, както твърди Кремъл, в името на поробените народи в Украйна.
„Путин си мислеше, че управлява събитията, а излезе, че събитията управляват него“, казва Галямов. „Сега всички питат какви са целите на Путин. Ама никакви цели няма той. Просто гледа да оцелее и точка“.
На бойното поле
Телеграм е социалната мрежа, по която в момента се вижда отчаянието на руските военни. Кореспондентите на руските прокремълски медии говорят за поне четири проблема, които свидетелстват за абсурдно лошо управление на бойните действия и за разкол в командването. Сред тях са тези:
- Липсата на адекватен руски командир в Лиман – град, който Украйна си върна в края на седмицата. Лидерът на Чечня Рамзан Кадиров обвини ген. Лапин, който командва местното руско поделение, в загубата на стратегически позиции.
- Липсата на надежден радио канал. Украинските сили прихващат съществуващите с лекота, а в същото време заглушават съобщенията така, че те да не достигат до руските войници.
- Липсата на подготовка за предизвестени нападения на украинската армия (за освобождаването на Балаклея, Изюм и Лиман). Руското командване е знаело за тях, но не е взело мерки.
- Остават в сила вече известните обвинения в това, че мобилизираните нямат дрехи, обувки, храна, военна подготовка.
- Остават в сила и класическите за Русия твърдения, че нередностите се случват заради това, че главнокомандващият (Путин) не е уведомен за тях, а не заради това, че са непредотвратими.
Ако всичко това е вярно, военните няма как да изпълнят указанията на своето командване, със или без волята на Путин. За това говорят военните експерти Олег Жданов, Олексий Арестович, Юрий Фьодоров. Оттук, на свой ред, следва твърдението на Галямов: „Ситуацията се развива според собствената си логика. Винаги е така, когато наближава краят“.
Речта на Путин
Това, че руският президент ще каже нещо „съдбовно“ в петък, не се оправда.
Денят, в който Русия със самозван документ присъедини чужда територия към своята, беше запомнен с една от най-маловажните речи на Владимир Путин от началото на войната до днес. „Маловажна“ се отнася до посланията. Пропагандният им елемент възпроизведе всичко, казано още през февруари, а практическият елемент беше само един – Путин призова за преговори, но предупреди, че в хода им не би обсъждал съдбата на вече присъединените към Русия територии.
При главнокомандващ, който губи на бойното поле, а в резултат говори от позиция на силата, това доведе дотам, че речта му породи възмущение, но не и анализи.
„Какво да му анализирам на това“, попита реторично съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Повечето независими руски медии дори не поставиха речта на Путин сред водещите си новини (за разлика от концерта на Червения площад в чест на анексията).
Най-добрият коментар беше поднесен под формата на снимки от публиката в тържествената Георгиевска зала в Кремъл – депутати, министри и губернатори не изразяваха радост, докато ръкопляскаха, лицата на много бяха посърнали или безизразни. От Путин се очакваше да им предложи решение на кризата във войната, а той не направи нищо подобно.
Какво следва, щом няма пилот
Единствената прогноза, която си позволяват анализаторите днес, е за руска военна загуба в Украйна. Дори и Русия да използва тактическо ядрено оръжие (защото тогава ще има западна намеса). Дори и да мобилизира 300 хил. души (защото без обучение, оръжие и дрехи те биха помогнали само за спорадични руски нападения с много жертви).
Що се отнася до развитието на самата Русия, за прогнози е рано. Опозиционерите са малко и са арестувани, а тези, които са извън Русия, са неорганизирани и слабо популярни.
Реалните настроения на руснаците не могат да бъдат отчетени в адекватна статистика.
Критиките към Путин, отправени от собствените му елити, не са за това, че той е започнал войната, а че я води не достатъчно агресивно и накрая ще я загуби. Както казва руският политолог Дмитрий Орешкин пред телевизия Дождь, "най-вероятно ще доживеем онзи оперетъчен момент, в който Путин ще ни изглежда миротворец".
