За много руснаци мобилизацията се оказа твърде горчив залък за преглъщане. Стотици хиляди мъже са изправени пред угрозата да бъдат призовани да воюват в най-голямата война в Европа след края на Втората световна, при това след слаба или никаква подготовка и с лоша екипировка срещу по-решителен и по-добре въоръжен противник.
Десетки хиляди техни съграждани, включително много професионални войници, вече загинаха или бяха ранени на бойното поле, откакто руският президент Владимир Путин започна инвазията в Украйна преди седем месеца.
На този фон засега няма признаци, че руските жертви ще намаляват, поне докато западните страни продължават да доставят на Украйна високоточни артилерия и ракети, както и разузнавателна информация.
Решението на Путин от 21 септември да мобилизира най-малко 300 000 души, а според различни информации в местните медии и до един милион, предизвика протести в цялата страна и бягство на стотици хиляди мъже в съседни държави.
Тази остра реакция вече принуждава Кремъл да предложи финансовите стимули, за да спре протестите и бягствата на мъже, годни за военна служба, които заплашват да подкопаят стратегията му за войната в Украйна.
Пакет с финансови стимули
По тази причина руските депутати бързаха да приемат тази седмица пакет от законови поправки със стимули за тези, които бъдат изпратени в Украйна, включително и за техните семейства. Сред предлаганите облекчения са замразяване на изплащането на дългове, а в някои случаи - и пълното им опрощаване.
Руските военни вече обещаха да плащат на мобилизираните месечна заплата, варираща от 135 000 до 200 000 рубли (2290 до 3400 долара) в зависимост от ранга им. Сума, която е два до три пъти по-висока от средната за страната, според данни на базираната в Москва “Алфа банк”.
“Трябва да приемем закона [за облекчаване на дълговете] по-бързо, за да могат хората спокойно да изпълняват бойните си задачи”, каза Анатолий Аксаков, председател на комисията по финансовите пазари в долната камара на парламента, пред колегите си на 27 септември, докато работеха по законодателството.
Законопроектът за облекчаване на дълговете, приет на следващия ден, на практика замразява изплащането на заеми, включително ипотеки и потребителски кредити, за наборници и всички други, служещи във войната, както и за най-близките им роднини. Тази мярка е валидна за времето на тяхната служба и приключва 30 дни след демобилизацията им.
Този пакет със стимули също така опрощава дълговете на войниците, убити или тежко ранени по време на войната, както и задълженията на техните най-близки.
По време на дебата на 27 септември по поправките някои депутати призоваха за отписване на дълговете на всички бойци. Подобен стимул, според зам.-министъра на финансите Алексей Моисеев, обаче би отишъл твърде далеч.
Той твърди, че няма нужда да се опрощават дълговете на онези, които се завръщат без наранявания, тъй като те получават “доста високи” заплати за службата си и финансовото им състояние “няма да се влоши, а ще се подобри”.
Успоредно с пакета за замразяване на изплащането на дългове руската Държавна дума прие и няколко поправки в Кодекса на труда. Сред тях беше правото на мобилизираните да се върнат на работата си в рамките на три месеца след освобождаването им и защита на техните съпруги от предсрочни съкращения или извънреден труд без тяхно съгласие.
Поправките също така освобождават мобилизираните мъже и членовете на техните семейства от санкции за забавено плащане на месечните сметки за комунални услуги и поддръжка на жилищни сгради.
Според Дара Масикот, военен анализатор в базирания във Вашингтон мозъчен тръст RAND Corp, подобни финансови стимули ще направят новините за мобилизацията по-привлекателни за някои, но все пак не са панацея.
“За други повечето пари няма да облекчат рисковете или да решат проблемите с лошата екипираовка на войниците”, смята тя.
След началото на мобилизацията в социалните мрежи се появиха множество видеоклипове, на които войници показват старо, дори ръждясало оръжие, и споделят, че не са преминали през почти никакво обучение.
“Ако правителството има пари за финансови стимули, защо няма пари да снабдява войската си адекватно”, пита Масикот.
От Якутия до Дагестан
Решението на контролирания от Кремъл парламент да одобри стимули за мобилизираните и техните семейства идва на фона на масови протести на десетки места в Русия. Демонстрации имаше на повече от 30 места, от Якутия в Далечния север до Дагестан в Кавказ, както и в Москва и Санкт Петербург. Властите отговориха с арестите на повече от 2400 души.
Стигна се и до поне 20 опита за палежи на сградите, в които се помещават наборните служби - някои успешни. Подобни случаи имаше в руските области Мордовия, Волгоград, Калининград и Нижни Новгород.
Някои форми на протест стигнаха и по-далеч. На 25 септември мъж в Рязан, централна Русия, се самозапали на централната автогара, крещейки, че не иска да ходи на война в Украйна, предаде местната медия ya62.ru.
Ден по-късно 25-годишният Руслан Зинин от сибирския регион Иркутск застреля и рани тежко военен комисар. Майката на Зинин каза, че той е бил обезпокоен, след като най-добрият му приятел е бил призован, въпреки че не е бил в резерва.
Ефектът върху пазара на труда
Докато законопроектът на Думата се отнася само за индивидуални заеми, държавните банки започнаха да помагат на мобилизирани собственици на малки и средни предприятия, включително предлагайки им отлагане на изплащането на бизнес заеми.
Въпреки това бизнесът се опасява, че загубата на квалифицирани служители заради мобилизация или бягство зад граница, ще се отрази болезнено на пазара.
Русия вече е изправена пред безработица от постсъветско ниво и остър недостиг на квалифицирани работници, смятат експерти.
Татяна Орлова, икономист в консултантската фирма Oxford Economics, коментира, че строителният и производственият сектори може да са по-уязвими поради високия дял на работниците мъже в тях.
Националната асоциация на производителите на строителни материали и строителната индустрия и Асоциацията на производителите на тръбопроводни системи вече писаха до правителството с искане за отказ от мобилизации, предупреждавайки, че рискуват забавяне на проекти и производство.
“Получихме съобщения, че се мобилизират цехове на цели предприятия за производство на тръбопроводни системи”, каза пред репортери Владислав Ткаченко, ръководител на тръбопроводната асоциация.
Това кара някои руски компании да препоръчват дистанционна форма на работа като мярка срещу мобилизацията. Такъв е случаят с компанията Ozon, понякога наричана руския Amazon, която тази седмица насърчи служителите си да работят дистанционно, съобщи “Форбс”.
Служител във водеща руска банка каза пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че ръководството ѝ е изпратило съобщение до мъжете в банката, препоръчвайки им да работят дистанционно и да избягват да живеят на адресите им, известни на властите.
Руска компания в сектора на компютърните игри пък предприе друга стъпка, за да защити служителите си, когато научи, че дизайнерите и художниците, съставляващи голяма част от екипа ѝ, не попадат в категорията ИТ работници, които са освободени от служба. Фирмата нае чартърен полет за евакуация на 100 служители и техните семейства от Русия.
