Ако по-внимателно сте следили какво се говори в предизборната кампания, вероятно сте останали с усещането, че хората в България масово искат напускането на ЕС и НАТО и преориентиране към Изтока и Русия. Такива са посланията на многото проруски партии, които се борят да попаднат в следващия парламент. Всъщност повечето партии, участващи в изборите, говорят с езика на Кремъл, показа проверка на Свободна Европа.
На обратния полюс са партиите, които смятат, че единственият път на България е само с евроатлантическа ориентация. Те обаче също изведоха това напред в кампанията си и така темата стана част от кампанията.
Какво обаче показват фактите?
Всъщност мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България.
Това стана ясно от съвместен доклад на Институт „Отворено общество“ и Центъра за либерални стратегии, посветен на обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021-2022 г.
В него се стъпва на данни от серия национално представителни проучвания на общественото мнение, последните две от които са проведени през октомври 2021 година и юни 2022 година.
Мнозинството вярва в демокрацията
Докладът показва, че както преди изборите през ноември 2021 г., така и преди тези през октомври тази година, мнозинството от гражданите вярват в демокрацията.
През 2021 г. обществената подкрепа за настоящата форма на управление се подкрепя от 56% от българите, а в средата на 2022 г. подкрепата е 52%.
Противно на твърденията на проруските партии, които отправят все повече послания в подкрепа на авторитарните режими като този на Владимир Путин в Русия, тези два резултата всъщност показват нарастване на подкрепата за демокрацията спрямо предишни изследвания от 2016 и 2018 г. Тогава подкрепата е била съответно 48 и 44 %
„Това е положителен резултат за българската демокрация, който демонстрира нейната устойчивост. Въпреки безпрецедентното наслагване на ефектите на множество кризи, българите съвсем не се отказват от демокрацията, а напротив – демонстрират стабилни позитивни нива на доверие в нея“, коментира един от авторите на доклада Даниел Смилов.
Въпреки доверието в демокрацията се констатира също и че сред анкетираните „трайно доминират отрицателни оценки за ефективността на правителството при разрешаване на основните национални проблеми, ниско доверие в институциите и убеденост, че политическият и административният елит се формира с връзки, а не по заслуги“.
Друга от негативните тенденции е свързана със слабата степен на гражданското участие в организирани форми на гражданския живот.
Констатирана е и положителна тенденция, свързана с усещането на гражданите за представителност на българския парламент. Делът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който представлява тях или хора като тях, нараства от 21% през 2018 година до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година.
Въпреки това подобрение обаче мнозинството от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента.
По-ниско, но все още високо доверие в ЕС
Изследването показва, че от 2015 г. насам се наблюдава постепенен спад в доверието на българите към ЕС. Преди 7 години 57% от българите се доверяват на Брюксел, а през 2022 г. това твърдят 43%.
Заедно с това нараства и недоверието към блока, което през 2015 г. е било 30%, а през 2022 г. е вече 48%. Изследователите констатират, че за пръв път нивото на недоверието надвишава нивото на доверието.
„Това показва, че бъдещето на демокрацията у нас във все по-голяма степен започва да зависи от качеството на българските политически партии“, пишат в доклада.
Въпреки това мнозинството продължава да вярва, че членството в ЕС е правилният път за България. 49% от анкетираните твърдят, че в случай на референдум биха подкрепили членство в блока, а против са 36%. Колебаят се около 15%.
45% заявяват още, че не биха дали гласи за партия, която иска излизането на България от ЕС. Преди изборите през октомври най-популярната сила, която защитава подобна теза е проруската „Възраждане“.
Повече българи искат страната да остане в НАТО
На фона на разделението в Европа след началото на руската инвазия в Украйна близо два пъти повече български граждани предпочитат България да остане част от НАТО и ЕС, отколкото са тези, които биха избрали съюз с Русия.
През юни 2022 година над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на това от времето на Студената война.
За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните, а близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната.
Граждански права и върховенство на правото
Сред ценностите на ЕС, които гражданите оценяват най-високо, е посочено правото на основни човешки права. Между 60 и 70% от анкетираните са уверени, че могат спокойно да упражняват гражданските си права без да се страхуват, че ще загубят работата си или че ще станат обект на репресии от страна на правоохранителните органи.
Все пак немалки групи все още отчитат, че критиката срещу правителството може да им коства работата.
Хората се чувстват най-уязвими по отношение на неприкосновеността на тяхната лична кореспонденция и възможността на властите да следят активността им в социалните мрежи.
Всеки пети смята, че през следващите 12 месеца има риск да стане жертва на полицейско насилие или полицията да нахлуе в дома му без съдебна заповед.
Най-сериозно усещане за криза е свързано с отношението към върховенството на правото в България.
През октомври 2021 година 39% от анкетираните са съгласни, че правителството действа в рамките на закона, докато през 2018 г. това заявяват 26%.
В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички.
