Мъж в доспехи от автомобилни джанти, който гордо е вдигнал копие. Пищна дама в елегантна черна рокля, която е подпряла камера на главата си. Момче, облечено в цветовете на трибагреника, което гледа към голямо, окаляно прасе. Всички те са герои на неговите снимки. Но и не само – всички те са части от самия него.
Той е фотографът Владимир Василев, а снимките са част от изложбата му „T(h)races“, с куратори Надежда Павлова и Никола Михов. Тя може да бъде видяна до 25 октомври в столичната галерия Синтезис. В четвъртък пък предстои среща-разговор с фотографа, озаглавена „Снимката е част от човека, който я е направил“.
„Начинът, по който снимам, е 90 на сто това, което съм аз. Изборът на самите сюжети и начинът, по който ги третирам, е в абсолютен синхрон даже и с моята социална форма в момента“, казва Василев в интервю за Свободна Европа.
Действително, фотографиите на Василев, показани в настоящата изложба, са един много личен поглед към България. Те са пропити с ирония, често показват абсурдни сцени и комични комбинации. Пълни са обаче и с надежда и ярки цветове.
Но невинаги е било така. Василев разказва, че преди е виждал България изцяло в черно - какъвто е бил и делникът му тогава.
„Напуснах държавата си, бях емигрант в чужбина доста време без документи, животът ми беше доста маргинален. Тогава снимах черно-бяло“, разказва той.
Снимките му обаче рязко, някак несъзнателно, стават цветни - веднага след като легализира статута си във Франция и животът му става по-спокоен, по-сигурен.
Тези, включени в настоящата изложба, са правени в продължение на последните 15 години, а Василев ги нарича „документален проект на целия му живот“. Те включват както такива, които бяха показани за първи път в рамките на Международните фотографски срещи в Пловдив през 2019, така и допълнителни фотографии, заснети през последните три години.
По думите на Василев нито героите, нито сюжетите, нито абсурдността и комичността в тях са случайни.
„Разбира се, че ме привлича този сладък абсурд, с който са обгърнати част от хората“, казва той. И добавя: „В България има една поговорка: хубаво е чрез шегата да си кажем истината. Малко съм заразен от това.“
Истината за България, която търси, е и дълбоко лична. По думите му той все още има „нещо неразрешено с България“ и търси отговор на въпроса дали сам я е напуснал или тя го е пропъдила.
„Този въпрос е динамото на моя фотографски процес“, отбелязва фотографът.
Не мисли обаче, че някога ще намери конкретен отговор, колкото и да търси. По-важно му е просто да продължава да снима – защото фотографията за него е преди всичко „форма на автотерапия“.
„Доволен съм, че мога да оцелявам от нея, но тя за мен е най-вече чисто личен терапевтичен момент“.
Василев е роден през 1977 г. в Стара Загора. Учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. През 2001 г. заминава за Франция. Работата му е показвана в многоженство фотографски изложби и фестивали, като фестивала за млада европейска фотография „Circulation(s)“ в Париж (2013), „Images Singulières“ в Сет, Франция (2012, 2015, 2017) и фестивала „Fotografico Europeo“ в Милано (2019).
Печели нагрдата „Lens Culture Emerging Talent Awards“ (2017), финалист е за престижната френска награда за фотография „Roger Pic“ (2010, 2017). Номиниран е за наградата „Prix HSBC“ (2018, 2020) в Париж и за наградата „New East Photo“ на фондация Calvert 22 » в Лондон (2016).
Той е част и от проекта „La France vue d’ici“ (Франция погледната отвътре). В момента завършва четиригодишна фотографската резиденция по документраннето на реставрацията на историческата сграда на универслания магазин „La Samaritaine” в Париж, с художествен ръководител Кристиан Кожол.
