"Поръчахме една социология", "да направим една социология", "чакаме какво ще каже социологията". В последните години подобни изказвания звучат все по-нормално. Не изглежда естествено обаче, ако някой каже, че си е поръчал една биохимия или метеорология.
Проблемът с тези словосъчетания е, че социологията е наука, а не врачка, която да ни каже как да постъпим.
Има социологии на много неща. Например на културата, на миграцията и дори – социология на социологията. Но това не означава, че всяко изследване, в което се използват някакви социологически методи, автоматично става "една социология".
Социологията не е моментна снимка
За ниския авторитет на социологията у нас обикновено се обвиняват изследователските агенции, правещи политически сондажи. Някои от тях действително не заслужават доверие. На останалите не им е лесно не само защото ги слагат "в общия кюп", а защото са изправени пред множество проблеми:
- как се прави представителна извадка от имащите право на глас, ако не знаем колко са те и какви са демографските им характеристики?
- как да калкулираме избирателите, които ни лъжат, защото смятат, че всички агенции манипулират, защото ги е страх или защото искат да се харесат на някого?
- как да предвидим какво ще решат в последния момент колебаещите се?
Сложните трансформации в обществения живот затрудняват социолозите не само в България. И все пак това не оправдава отказа да се правят прогнози и представянето на резултатите единствено като "моментна снимка". Ако социологията не може да предвижда или поне да предусеща, казва американският социолог Питър Бъргър, нещо сериозно не е наред с нея.
Социологията не е проценти
Тя е в методите на събиране на данни, в способността да се зададат правилните въпроси и в анализа на резултатите.
Методите. Ако едно изследване е проведено по интернет или по телефона, то няма как да е представително. Някои хора нямат телефон, други разполагат с по няколко. 16,5% от домакинствата в България нямат достъп до глобалната мрежа. Гласовете само на по един пълнолетен член от тях са достатъчни четири партии да прескочат 4-процентната бариера за влизане в парламента.
Въпросите. Освен че не бива да са манипулативни, те следва да са и ясни. Пример от реално изследване – от респондентите се иска да отговорят доколко са съгласни със следното твърдение: "Със системата за държавна подкрепа на бежанците в България се злоупотребява от хора с високи доходи." Но кои са злоупотребяващите с високи доходи – бежанци или българи? Ако въпросът е двусмислен, какво означават отговорите?
Анализът. Той е истински не когато повтаря процентите и не когато прави политически внушения, а когато разкрива какво означават резултатите. Какви контексти се крият зад един или друг отговор? Какви тенденции се очертават?
Социологията не е огледало
Тя не просто отразява общественото мнение, а и му влияе. Когато на хората им се каже как мислят, те са по-склонни да мислят именно така. Или да решат за кого да гласуват спрямо шансовете на един или друг кандидат.
Същото важи не само за въздействието на публичното огласяване на резултатите от проучванията, а и за самото провеждане на едно социологическо изследване. Нерядко човек си дава сметка за нещо едва след като са го попитали за него. Но след като го осъзнае, вече не е същият.
Социологията влияе, защото е част от собствения си предмет – социалния свят. Затова неизбежно го променя, дори и да не си го поставя за цел. Тъкмо поради тази причина е толкова изкусително тя да бъде употребявана и с нея да се злоупотребява.
Социологията не е измиване на ръцете
В България тя традиционно се употребява като заместител на политическата воля. Вместо партиите и институциите да се опитват да убеждават обществото в онова, което смятат за правилно, те си поръчват „една социология“ и се оправдават с резултатите – "хората искат", "българите са против", "обществото не е готово".
А много често обществото се обявява "за" или "против" нещо в резултат на медийни внушения, които пък са инспирирани от същите тези политици, които после се оправдават с резултатите от изследванията. Които резултати на свой ред служат за още внушения.
Това е проблем не на социологията, а на популисткото разбиране за политика. Именно то свежда социалната наука до поръчка от менюто. Задълбоченото разбиране на обществените нагласи има важна роля в правенето на политика, но то не е размахване на проценти в публичното пространство. Още по-малко – отказ от политическа отговорност.
Затова и вземащите решения в България рядко се вслушват в сериозни социални анализи, дори когато си ги поръчват. Ако го направят, току-виж стигнат до първата социологическа мъдрост според споменатия по-горе Питър Бъргър – "нещата не са такива, каквито изглеждат". И осъзнаят необходимостта от поемането на отговорност за политически решения, които не са популистки.
Но това е трудна работа. Далеч по-лесно е просто "да си поръчаме една социология".
* Становищата, изказани в рубриката "Мнение", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
