В Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма постъпило искане от „Булгаргаз“ за извършване на промени в договора с „Газпром“, който изтича в края на 2022 г. Това става ясно в становище на комисията, в което тя посочва, че единствена може да одобри извършването на промени в споразумението.
„Дългосрочните договори за изкупуване на енергия, както и техните изменения, преди сключването им от енергийните предприятия, подлежат на разрешаване от КЕВР. Това законово регулаторно правомощие е от съществено значение, тъй като с него се гарантира сигурността на снабдяването“ , пишат още от КЕВР.
Позицията на комисията дойде, след като в последните дни на няколко пъти служебният министър на енергетиката Росен Христов обяви, че ще бъдат търсени някои изменения в дългосрочния договор с „Газпром“. Той каза, че българската страна ще търси подновяване на доставките, начин да ги разсрочи във времето, както и начин да си гарантира сигурността на извършените плащания.
В понеделник Христов коментира, че до края на деня се очаква становище от „Газпром“, както и информация с кого ще бъдат водени преговорите с руската компания.
„Ние не искаме да променяме договора с „Газпром“, искаме да започнем преговори, с които да изпратим наши желания за някои модификации. Първо трябва да започнем да преговаряме, за да може да изпратим нашите искания“, каза Христов, който по-рано присъства насреща в президентството със строителите на терминала за втечнен газ в Александруполис.
Той не спомена като условие за подновяване на преговорите „Газпром“ да се откаже от това евентуално да търси обезщетения за пропуснати ползи в бъдещо арбитражно дело или гаранции, че България може да получи обезщетения. На няколко пъти министри в кабинета посочиха, че за спирането на доставките е виновна българската страна, както и че при евентуално дело „Булгаргаз“ може да бъде осъден да плати неустойки.
С встъпването си във власт служебното правителство, назначено от Румен Радев, обяви „хаос и разруха“ в енергетиката и създаде кризисен щаб. То се отказа от шест от договорените седем танкера за доставка на американски втечнен газ с мотив, че не е имало възможност за осигуряване на точки за тяхното разтоварване на разумни цени.
По-късно кризисният щаб съобщи, че преговорите с „Газпром“ са станали „неизбежни“. За това бяха изтъкнати неверни аргументи като тези, че доставките от Русия са евтини, както защото подновяването им ще намали вероятността „Газпром“ да заведе арбитражно дело за пропуснати ползи срещу държавната „Булгаргаз“.
