Криптовалутите изглежда не са онова спасение за заобикаляне на всякакви пречки, за каквото доскоро ги смятаха. Две държави, които преди време забраниха употребата на криптовалутите на своя територия, сега опитват да ги ползват за спасението си.
Русия и Иран, които са под международни санкции и останаха в изолация, заложиха на това решение в опит да извършват плащания към останалата част от света.
Криптото си създаде реноме на „непроследима“ валута, а Москва и Техеран ги видяха като панацея в опита да извършват сделки, най-вече със западния свят. Разбира се, съществуват хора и компании, които са готови да предприемат рисков ход с подобен тип сделка. Но в голямата си част международната търговия все още разчита плащанията да могат да бъдат конвертирани в надеждни валути като долара и еврото.
Това прави много от трансакциите с криптовалути проследими през централизираните обменни борси. Там рискът за тези, които търгуват със санкционираните режими и лица, е голям.
„Част от репутацията на криптото е ужасяваща, защото първоначално беше много популярно средство сред престъпниците, точно защото всички мислеха, че е непроследима. Ироничната страна на криптовалутите е, че те същност са много по-проследими от традиционните финансови инструменти“, казва Петър Пиатетски, бивш служител в Министерството на финансите на САЩ, който в момента оглавява одиторска фирма.
Къде е проблемът и защо се провалят Русия и Иран?
Какво има във виртуалния ви портфейл
Традиционното банкиране в някои отношения предлага доста повече възможности за заобикаляне на регулаторите, защото парите се изпращат от сметка в сметка без особена яснота каква е крайната им дестинация.
При криптовалутите ситуацията е обратната, казва Пиатетски.
„Една от най-големите разлики между криптото и традиционните финансови инструменти е, че съществува тази проследимост. Ако знаете номера на виртуалния портфейл на някого, вие можете да проверите колко пари има в него. Можете да видите и на кого е изпращал пари и от кого е получил пари“, добавя Пиатетски.
Разбира се, докато в света има повече от една валута, винаги има шанс за осъществяване на сделка т.е. санкциите да се заобиколят. Това може да се случи и чрез руската рубла или иранския риал. За да се стигне до това обаче, всички участници в сделката трябва да искат да не разменят стоки срещу по-надеждни валути. Те трябва да приемат и риска, че транскацията може да се превърне в дигитален файл без стойност.
Пиатетски дава пример, че дори Иран да опита да направи сделка за 10 млн. долара, то тя едва ли ще бъде за точно тези западни технологии, които са необходими на Техеран.
„Купуват ли самолет или кораб? Има ли продавач на кораби, който е готов да приеме плащане в криптовалута? Не знам. Също така едно нещо е да обявиш, че си направил транскацкия за 10 млн., но съвсем друго да я осъществиш. А, ако обясниш нещо за нея, тя мигновено ще бъде отхвърлена“, казва Пиатетски.
Думите му идват по повод публикация в Туитър на заметник-министъра на търговията и индустрията на Иран Алиреза Пейман-Пак. В него се твърди, че Техеран са използвали неидентифицирана криптовалута за внос от неназован търговски партньор. Пейман-Пак каза, че се очакват и още подобни сделки.
Неговото съобщение беше част от мащабна информационна кампания на Техеран, с която управляващите се опитват да внушат, че западните санкции могат и ще бъдат заобикаляни.
„Кой нормален е готов да приеме сделка от Иран в крипто?“, пита Пиатетски. По думите му дори престъпниците трудно ще се съгласят на подобна схема заради сериозния риск да не получат нищо.
Опитите за регулация
Отдавна западните регулатори, банки и държавни структури са наясно, че криптовалутите са начин да се извършват престъпни сделки.
През март, когато обяви допълнителни санкции срещу Русия заради войната в Украйна, ЕС спомена за възможностите, които Москва има с криптовалутите. През юни Брюксел прие нови правила, които целят да стане сигурно, че „крипто активите ще бъдат проследявани и разкривани, за да се попречи на прането на пари, финансирането на тероризма и други престъпления“.
Стъпки в тази посока бяха предприети и от Министерството на финансите на САЩ.
Американската борса за криптовалути „Кракен“ стана обект на федерално разследване по подозрения за нарушаване на санкциите. Властите подозират, че е било допускано потребители от Иран да търгуват с виртуални валути.
Криптомиксерите, които позволяват на потребителите на криптовалути да запазят известна степен на анонимност, също са обект на разследвания. Един от тях – „Торнадо Кеш“ попадна в списъка със санкционирани организации от страна на американското правителство. Обвинението към „Торнадо Кеш“ е свързано с пране на 7 млрд. долара във виртуални валути, включително и средства, откраднати от хакерска група, която е била финансирана от Северна Корея.
През март в отговор на искане от страна на американското правителство за по-голяма контрол, една от най-големите борси за криптотърговия „Койнбейс“ обяви, че е блокирала над 25 хил. адреса на криптопортфейли „свързани с руснаци или дружества, които са свързани с престъпна дейност“.
За държавата може, за хората не
Иронично, идеите на Москва и Техеран да използват криптовалути за извършване на международни сделки, идват на фона на забраната за тяхната употреба на територията на двете страни. Правителствата на двете държави ги забраниха под претекста, че с тях може да се финансира престъпна дейност.
Заради затягането на санкционните режими вече съвсем открито представители на финансовите министерства в двете страни признават, че използването на криптовалутите е възможен вариант.
Така например през май оглавяващият звеното за финансова политика към Министерството на финансите на Русия Иван Чебешков каза, че „идеята за използване на дигитални валути в трансакции при международни сделки се обсъжда активно“. Той посочи този вариант и като начин за заобикаляне на санкциите.
В Иран не само се предлага държавата да извършва подобни трансакции, но също и т.нар. копаене на криптовалута на територията на страната да се използва срещу действията на Запада.
Твърдението, че ще използват крипто за търговия, както и развиването на собствени дигитални валути с цел привличане на търговски партньори, далеч не означава, че Русия и Иран ще заобиколят санкциите.
Развитието на дигитални валути, които са базирани на фиатната (призната за легитимна бел. ред.) държавна платежна единица, пак ще поставят Москва и Техеран в сложна позиция. Те ще трябва първо да осигурят необходимата технология, а след това и да убедят всички в тяхната стойност.
„Може ли Русия да създаде някаква собствена екосистема, в която функционират „Путинкойн“ и ирански койн? Дали ще правят сделки само помежду си? Разбира се, но честно казано, ще им е по-лесно да пълнят самолети със злато и да ги изпращат напред-назад“, казва Пиатетски и добавя:
„Това е като някого не го пуснат в някой клуб да каже „Ще си направя по-добър“. Добре – действай, да видим кой ще дойде, или просто никой няма да иска твоя клуб, защото продуктът ти е ужасен“.
