На 11 май Льоша Павличенко все още е просто дете. Той е на 8, ходи на училище в малкото си родно село, никой не знае името му.
Няколко месеца по-късно обаче всичко е различно - за него разказват десетки телевизионни репортажи, в социалните мрежи се разпространяват стихотворения, посветени на него, образът му се появява по фасадите на сгради. Льоша вече е руски военен герой и национален символ.
Славата му обаче не е случайна, а е пример за умелата работа на руската пропагандна машина, която използва всички средства, за да легитимира непровокираната война на Русия срещу Украйна.
Как се става национален герой, когато си на осем
Всичко започва на 12 май. Тогава руската държавна телевизия "Звезда", която се управлява от министерството на отбраната на Русия, избира Льоша Павличенко за герой на един от своите репортажи.
Всеки ден след училище осемгодишният Льоша слага на главата си една танкистка шапка, застава на улицата до дома си и започва да поздравява преминаващите колони с руска военна техника, разказва се в репортажа.
Селото му се намира в Белгородска област, само на няколко километра от границата с Украйна. Именно натам са се запътили и руските колони с танкове и бронетранспортьори.
Камерите на телевизията показват как момчето козирува и маха на преминаващите военни автомобили, как някои от войниците спират и му подаряват сувенири - гердан с гилза или малко знаме на Съветския съюз. Снимат се с него. Има и интервю с детето, в което то обяснява, че иска да стане генерал, когато порасне.
В рамките на само няколко дни кадрите с малкия Льоша се разпространяват по всички големи руски медии, споделени са и в официалните канали на руското министерство на отбраната в социалните мрежи. Медийната кампания бързо дава резултат и потребители на Телеграм и ВКонтанкте масово започват да споделят снимки и видеа с осемгодишното дете.
Няколко седмици по-късно то вече се е превърнало в национален герой и в символ на руския патриотизъм.
В края на май на специална церемония, организирана от министерството на отбраната, момчето беше избрано за член на младежката военна асоциация Юнармия, наследник на съветската пионерска организация и Комсомола.
По време на събитието то получи благодарности от самопровъзгласилите се Донецка и Луганската народни републики за своята „невероятно важна и отговорна доброволческа работа“. Негови снимки, докато развява от сцената знаме с хаштага #своихнебросаем („Не изоставяме нашите“), бяха публикувани в десетки медии. Хаштагът стана един от най-популярните в подкрепа на руската инвазия в Украйна още в нейните първи дни.
"Да легитимира войната"
Случаят на осемгодишния Льоша е пример за умелия начин, по който Русия използва деца за своята военна пропаганда, отбелязват от британския център за изследване на дезинформацията Centre for Information Resilience.
Неговата история е описана в доклад на независимата организация, публикуван наскоро.
"Забелязах все по-голямо количество пропагандни материали, насочени изцяло към деца. Зачудих се: това някакъв модел ли е?", разказва авторката на изследването Белен Караско Родригес.
"Бързо разбрах, че руската пропаганда не само е насочена към децата, но и ги използва стратегически, за да разпространява свята гледна точка и да легитимира войната", добавя тя в интервю за изданието The New Statesman.
В продължение на пет месеца тя анализира различните начини, по които Кремъл използва непълнолетни, за да усилва подкрепата сред руснаците за инвазията в Украйна. Заключенията ѝ са, че видеата на малки деца, които говорят за войната, ръкуват се с войници или пък получават подаръци от тях, са едно от най-силните пропагандни оръжия на Кремъл.
Във видео на Комсомолская правда, например, малкият Льоша се обръща към войниците, преминаващи през селото му на път за Украйна, и им пожелава да бъдат щастливи, въпреки че отиват на война далеч от дома.
Според изследователите такива репортажи имат ясна цел - да трогнат зрителите, да засилят патриотичните им чувства и в крайна сметка да ги накарат да подкрепят руската инвазия в Украйна.
„Поколението Z”
Случаят на Льоша Павличенко е само един от многото примери за начина, по който Русия успешно използва деца като пропаганден инструмент. Освен че такава стратегия има силно въздействие върху публиката обаче, тя въздейства и на самите деца.
Още в началото на войната множество училища и детски градини в Русия започнаха да публикуват съдържание в социалните мрежи, с което подкрепят инвазията. Децата започнаха да учат патриотични песни, да пишат писма и да слушат беседи за „истината“ за войната.
По този начин Кремъл създава едно ново, лоялно на режима поколение – „Поколението Z”, посочват в свой анализ още преди няколко месеца от Атлантическия съвет.
Впоследствие се появиха и снимки, на които руски войници подаряват играчки и пакети с храна на деца в окупираните от Москва украински територии.
„Като дава на децата подаръци или преживявания, каквито рядко се срещат във времена на война, Кремъл цели да манипулира спомените им и да създаде чувство на закрила“, отбелязва Караско Родригес.
По думите ѝ едно огромно плюшено мече в средата на военна зона не е случаен детайл във военната пропаганда на Кремъл.
„Когато видиш млада жертва на войната, на която руските войски помагат, това предизвиква непреодолими емоционални реакции“, обяснява Родригес. „С такива образи не възприемате веднага руснаците като окупатори и като отговорни за страданията. Вместо това виждате дете в нужда, което получава помощ, и това може да породи чувства на благодарност“, допълва тя.
Защо това е проблем
Според експертите обаче използването на деца за военна пропаганда противоречи не само на моралните, но и на правните норми. Многобройните репортажи, в които са показани домовете на децата, точното им местоположение, фамилните им имена, възрастта им и друга лична информация, нарушава правата им, записани в Конвенцията на ООН за правата на детето. Тя е подписана и от Русия, припомнят авторите на анализа.
„Кремъл се опитва не просто да събере подкрепа за инвазията си, той индоктринира бъдещите поколения“, заключват от британския Centre for Information Resilience.
Оттам добавят още, че използването на деца за пропагандни цели не е нещо ново. Още по време на Първата световна война Германия предприема такава тактика, а по-късно тя се превръща в основна и по време на Съветския съюз.
Мащабът, в който тази стратегия се използва сега обаче, се случва за първи път.
„От известно време насам децата са много видими в националистическите празненства като Деня на победата“, коментира пред The New Statesman Джоана Состек, преподавателка по политическа комуникация в университета в Глазгоу. „Това очевидно се е увеличило в контекста на войната”, добавя тя.
Според нея обаче има една основна разлика между съветската и днешната руска пропаганда, която прави и настоящата много по-ефективна и опасна.
„Съветската телевизия беше някак скучна”, казва Состек. „Сега всичко е умишлено много сензационно и емоционално.”
