Кампанията: МВР задържа 446 души и обяви за разкрити 550 престъпления преди изборите

ГЕРБ-СДС представиха свой план за възстановяване на страната.

В документа, озаглавен "България след кризите - план за възстановяване“, са заложени конкретни стъпки за преодоляване на икономическата нестабилност и енергийната криза, за подобряване стандарта на живот на хората, на бизнес средата и насърчаване на инвестициите. Образованието и здравеопазването остават приоритет, като се предвижда заплатите на лекарите да са три пъти от средната за страната, на медицинските сестри - два пъти, а санитарите да получават възнаграждение в размер на една средна работна заплата. Планирани са и четири детски болници.

Бившите управляващите планират още възобновяване изграждането на големите инфраструктурни обекти. Не се предвижда увеличаване на данъците. Не по-малко от 110 млрд. евро БВП в края на евентуално управление до 2026 г., е заложено още в плана.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска в програмата да бъдат включени и мерки за киберсигурност - включително създаване на държавна агенция.

"Това не е Библия, не е Коран, но е документ, който показва в какви срокове по какъв начин може да извадим България от кризата. Кръстът на ГЕРБ е все такъв - сами да го носим и всички да очакват да ги извадим от кризата, сякаш това става с магическа пръчка и с едно решение", каза Борисов.

"Това е сериозна програма на истинската десница, която е ГЕРБ-СДС", добави председателят на СДС Румен Христов.

В Министерството на електронното управление чрез жребий бяха определени 6 от общо 11 000 машини за гласуване, които ще бъдат тестват преди изборите на 2 октомври. Целта на процедурата, която се извършва за първи път, е експерти да проверят дали техническите характеристики на устройствата отговарят на всички изисквания на закона.

"Първо трябва да се провери документацията на машините - дали сертификатите им са истински, дали не са изтекли, дали отговорят на техническата спецификация. След което има хардуерен тест на машините - за лъчение и много други неща, както и проверка на софтуера на кода и на самия функционален софтуер", каза Благовест Кирилов - заместник-министър на електронното управление.

"Това е част от актуализираната методика, която бе приета за удостоверяването на машините. Смятаме, че това дава повече прозрачност на процеса", допълни той.

При тегленето на жребия присъстваха представители на политическите партии и на ЦИК.

"След проведената процедура имаме гаранция, че на случаен принцип са избрани машините, които ще бъдат тествани", каза говорителят на ЦИК Росица Матева.

Тестването ще се направи в максимално кратки срокове, за да може след това устройствата да се подготвят за вота.

От началото на септември ГЕРБ-СДС е похарчила 255 хил. лв за предизборна медийна реклама, БСП за България - 242 хил. лв., а "Продължаваме промяната" - 147 хил. лв. Трите коалиции формират около 50% от всички средства, вложени до момента за медийна реклама. На четвърто място е "Възраждане" със 118 600 лв.

Това показват данните от мониторинга на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) за медийната реклама по време на предизборната кампания. В него са включени официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции. Първите резултатите са публикувани десет дни след началото на предизборната кампания и са с актуалност към 11-и септември, 2022 г. Подписаните договори между политическите формации и медиите възлизат на обща стойност от 1 255 230 лв. (без ДДС).

Партиите са възприели различен подход при избора на медии. От ГЕРБ-СДС са вложили равномерно средства в трите големи телевизии – БНТ, bTV и Nova, както и във вестниците 24 часа и Труд, пишат авторите на изследването. Формацията залага и на реклама в местни вестници и различни онлайн медии. БСП за България са инвестирали основно във в-к Стандарт. "Продължаваме промяната" са заложили на онлайн и печатни медии, като нямат нито един договор с телевизия.

Медиите с най-много приходи след първите 10 дни от кампанията са БНТ (248 хил. лв.), следвана от Евроком (246 хил. лв.) и Стандарт (200 хил. лв.).

Единственият възможен път пред България, за да не бъде страната най-бедната и корумпирана в Европейския съюз, е институциите да преследва корумпираните. Затова от "Продължаваме промяната" (ПП) са решени да изправят лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пред съда. Това написа съпредседателят на формацията Кирил Петков във Фейсбук.

Думите му дойдоха часове след като стана ясно, че в сряда Европейският парламент ще обсъди ареста на Борисов през март.

"Разбирам, че Европейската народна партия, в която членуват евродепутатите на ГЕРБ, е настояла Европейският парламент да обсъди ареста на Борисов през март тази година", написа Кирил Петков.

"Няма да коментирам дали е нормално европейските институции да бъдат намесвани в предизборната кампания в България, нито ще коментирам отчаяния ход на Борисов да прибегне до ЕНП, за да изчисти репутацията си пред милионите граждани в България, разочаровани от неговото управление. Но ще заявя много ясно: твърдо сме решени да изправим Бойко Борисов пред съда", допълни Петков.

По думите му 12-годишното управление на Борисов се равнява на "безконтролност, корупция, схеми с пачки и кюлчета" и затова от ПП ще работят за реформиране на Антикорупционната комисия, така че тя "да преследва корумпираните и да тръгне по пътя на парите на Борисов".

Борисов беше задържан на 17 март по подозрения за изнудване на обвиняемия бизнесмен Васил Божков, който се намира в Дубай. Преди няколко седмици съдът обяви ареста му за незаконен.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи поредна серия от обвинения към председателите на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и Асен Василев и сравни действията им с тези на руския президент Владимир Путин.

От Поморие, където беше на предизборна обиколка, Борисов коментира данни, според които инфлацията на хранителните продукти в Украйна е по-ниска, отколкото в България.

"Ама ще е по-ниска, защото в Украйна имат агресора Путин. А ние имаме двама: Кирил и Асен. В сравнение с тях поразиите са много по-големи", каза Борисов.

Според придружаващите Борисов данните, които цитират, са на Евростат и сочат, че само в Турция, Молдова и Литва инфлацията е по-висока от тази в България. Евростат обаче предоставя данни за инфлацията само за Европейския съюз. Според последното изследване на Trading Economics, които събират данни за целия континент, инфлацията на хранителните продукти в България (24,16%) е по-ниска от тази в Украйна (30,7%). Тя е най-висока в Турция (90,25%), Молдова (38,4%) и Унгария (33,1%).

Кандидатът за народен представител от листата на БСП Никола Попстоев съобщи, че е бил нападнат и бит в късните часове на 9 септември. Инцидентът е станал на ул. "Кръстьо Сарафов" в столичния квартал "Лозенец".

По думите на Попстоев преди нападението той е бил пред Паметника на Съветската армия заедно с други членове на БСП, за да го "охранява". Там е имало "група от ултра националисти", които са опитвали да ги провокират.

След 22 часа Попстоев е тръгнал към дома си и по пътя е бил нападнат от двама души.

"Усетих удар и паднах на земята. И започна серия от ритници и удари с юмруци. Не мисля, че използваха някакви предмети. Сигурно около минута, минута и половина продължи всичко. Опитах да се надигна, те ме оставиха и тръгвайки да бягат ми казаха: "Предай на приятелчетата си, че това ги чака и тях!". По това съдя, че бяха част от онази група, която ни ругаеше на Паметника на Съветската армия, докато не си тръгнахме от там", каза Попстоев.

Председателят на БСП - София Иван Таков определи случилото се като "нападение от омраза".

Бившият служебен премиер и лидер на партия “Български възход” Стефан Янев заяви по време на предизборно събитие в Ямбол, че е време “България да започне да плува срещу течението”, съобщи БТА.

По думите му страната повече от 30 години прави “едно и също в политически план и чакаме различен резултат”.

“Необходимо е да загърбим досегашните практики, да търсим това, което ни прави по-силни и ни води към по-добри решения – в икономическата и геополитическата среда. В тази криза, енергийна и политическа, лидерството на Европейския съюз го поставя в едно унизително състояние, да не е на мястото, на което заслужава. Това искаме да променим“, каза още Янев.

Нито една криза не може да бъде решена, докато липсва решение на политическата криза. Това каза лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ при откриването на предизборната кампания на партията в Разград.

„Моделът ГЕРБ не се демонтира чрез омраза и реваншизъм, напротив – нормалността представлява диалог между различните партии, диалог между различните парламентарни групи, между власт и опозиция, между политици и народ, между институции“, добави той.

Карадайъ заяви още, че мисията на ДПС е да пази „целостта, мира и сигурността на нашата страна, на нашата родина България, но и да сме защитници на демокрацията всеки ден“.

Заработване на антикорупционната комисия и 900 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2023 г. са сред основните задачи на „Продължаваме промяната“, ако участват в бъдещото правителство.

Това обявиха бившият финансов министър Асен Василев и бившият зам.-председател на парламента Мирослав Иванов по време на представяне на листата на партията в Ямбол.

„В края на предишния мандат се прие законодателство, за да заработи пълноценно Европейската прокуратурата. Ако заработи и антикорупционната комисия, това ще позволи да се пресекат тези безкрайни практики на кражби на обществен ресурс“, каза Василев.

„Демократична България“ иска служебният министър на енергетиката Росен Христов да бъде незабавно отстранен. Това беше съобщено в петък в прессъобщение на партията.

„Поводът е пълният провал в управлението на газовата криза, опитът България отново да се постави в зависимост от “Газпром” и режима на Путин, чрез подновяване на преговорите и отказът на вече договорените 6 танкера с втечнен газ“, се казва още в съобщението.

Според „Демократична България“ поведението на служебното правителство и конкретно енергийния министър е „унижение“ за България. Политиците смятат, че неговите действия са против националния интерес и показват, че кабинетът с премиер Гълъб Донев е зависим от Русия.

Българските граждани в 62 държави ще могат да гласуват на изборите за народни представители на 2 октомври. Това стана ясно от решение на Централната избирателна комисия (ЦИК), което определя страните, в които ще бъдат разкрити секции.

Според данните, посочени в решението, приблизителният брой секции, които ще бъдат разкрити зад граница, е 817. Този брой обаче не е окончателен. Секциите в някои държави като Австрия, Германия, Канада и Норвегия ще бъдат обявени до 16 септември под условие, че бъде получено съгласието на приемащата държава за произвеждане на изборите и разкриването на избирателни секции.

Броят на секциите, които се разкриват автоматично на база на данни от предходни избори е 734. В четвъртък от Министерството на външните работи казаха, че на тези избори те ще са повече от това.

Ето пълният списък на държави, в които българите ще могат да се включат в парламентарните избори през октомври и колко секции се очаква да бъдат разкрити:

1. Австралия - 5

2. Австрия - 15

3. Азербайджан - 1

4. Албания – 5

5. Алжир - 1

6. Армения - 1

7. Беларус – 1

8. Белгия - 15

9. Босна и Херцеговина - 1

10. Бразилия - 1

11. Германия - 77

12. Грузия -1

13. Гърция – 24

14. Дания - 9

15. Египет - 1

16. Израел - 1

17. Иран – 1

18. Ирландия - 5

19. Исландия - 1

20. Испания - 65

21. Италия – 26

22. Йордания - 1

23. Канада - 14

24. Катар – 1

25. Кипър - 8

26. Китай - 2

27. Косово - 1

28. Кувейт – 1

29. Ливан - 1

30. Люксембург – 2

31. Малта – 2

32. Мароко – 1

33. Молдова – 8

34. Нидерландия - 23

35. Нова Зеландия - 2

36. Норвегия – 11

37. Обединени арабски емирства - 2

38. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия - 126

39. Полша - 2

40. Португалия - 3

41. Република Корея - 1

42. Република Северна Македония - 7

43. Република Южна Африка - 3

44. Румъния – 1

45. Русия - 3

46. Саудитска Арабия - 1

47. САЩ - 55

48. Сингапур – 1

49. Словакия – 1

50. Словения – 1

51. Сърбия – 4

52. Тунис – 1

53. Турция – 166

54. Унгария – 1

55. Финландия – 4;

56. Франция – 16

57. Хърватия – 1

58. Черна гора – 1

59. Чехия – 3

60. Швейцария – 11

61. Швеция – 3

62. Япония - 2

Служебният кабинет няма да участва в изготвянето на държавния бюджет за 2023 г. и няма да орязва пенсиите, социалните помощи и данъчните облекчения, приети от предишното правителство. Това каза служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов пред Нова телевизия в петък.

Коментарът идва само ден след изказване на бившия финансов министър Асен Василев, който в четвъртък каза, че се е сдобил с доклад на Министерството на финансите (МФ), според който се предвижда орязване на социални мерки.

„Бюджетът за тази година, така или иначе, е приет, а този за 2023 г. ще бъде предложен в края на октомври", каза Пеканов. Той допълни, че служебният кабинет няма да участва в тази дейност.

По отношение на парите за България по Плана за възстановяване и устойчивост Пеканов призова следващият парламент възможно най-бързо да приеме реформите, които Европа настоява да бъдат направени.

Той съобщи още, че България ще получи най-малко 500 млн. евро като финансиране от Брюксел заради енергийната криза. "В момента готвим документацията, с която да поискаме 130 млн. евро от фонд "Солидарност", за да подпомогнем възстановяването на наводнените места в Карловско. По думите му средствата ще могат да се използват за възстановяване на инфраструктурата и домовете на хората.

Бившият вицепремиер от "Продължаваме промяната" Асен Василев публикува предизборно видео, в което твърди, че се е сдобил с доклад на Министерството на финансите (МФ), според който се предвижда орязване на социални мерки, предприети от предишната власт. Той определи доклада като "меко казано обезпокояващ".

По негови думи докладът препоръчва на министър-председателя "консолидация да се търси чрез намаляване на разходите, в това число отмяна на вече стартирали политики или намаляване отмяна на данъчни облекчения". Според Василев "това означава да се спре увеличението на пенсиите, да се отменят част от данъчните облекчения, може би нулевото ДДС на хляба или данъчните облекчения за млади семейства, може би детските градини да спрат да бъдат безплатни, и като цяло да се отмени цялата социална програма и първите стъпки, които бяха направени за това България да има нормален европейски социален бюджет, а не "постна пица".

В отговор на запитване от "Дневник" дали такъв доклад съществува, пресцентърът на Министерството на финансите е казало, че не коментира политически изказвания в предизборна кампания, както и че служебният кабинет няма законодателна инициатива и изпълнява действащото законодателство. В отговора до "Дневник" се припомня също, че на пресконференцията на 29 август министър Росица Велкова е представила картината на актуалното състояние на бюджета и прогнозата за идните три години при запазване на настоящите политики.

Седем политически формации биха влезли в парламента, ако изборите се проведат днес. Това показва проучване на "Маркет линкс" по поръчка на бТВ, публикувано в сряда.

Данните от проучването показват, че първа политическа сила би била ГЕРБ-СДС с 22,9%, "Продължаваме промяната" ще е втора с 17,8%, БСП и ДПС са с равен резултат - 10,9%, "Демократична България" - 8,1%, "Възраждане" - 7,6% и "Български Възход" - 4,7%. "Има такъв народ" остава под минимума с 3,8%.

Авторите на проучването подчертават, че числата показват подкрепата сред гласуващите. Резултатите сред всички запитани са: ГЕРБ - 16,4%, "Продължаваме промяната" - 11,9 %, ДПС 8,8 %, БСП - 8,1%, "Възраждане" - 6,3%, "Демократична България" - 5,1 %. "Български възход" получавато 3,7%, а "Има такъв народ" - 3,2 %.

Изследването е проведено сред 1067 лица над 18- годишна възраст в периода 27 август – 3 септември чрез пряко-лично интервю и онлайн анкета.

"Аз повече на кампания за нови избори няма да ходя". Бойко Борисов първо изрече тези думи, а после обвини медиите, че разпространяват фалшиви новини. Как стана така, че се наложи лидерът на ГЕРБ да опровергава собствените си думи?

Цялата история можете да научите във видеото:

БСП обвини служебното правителство в провеждането на кампания срещу партията. Повод за това обвинение стана искане на кабинета, отправено към антикорупционната комисия: да се провери за конфликт на интереси бившият началник на кабинета на Корнелия Нинова от времето, в което тя беше министър на икономиката.

Калоян Методиев, който заемаше именно този пост, е бивш съветник на президента Румен Радев, но впоследствие се превърна в негов критик.

Според служебното правителство Методиев е "кадрувал" в министерството, което, на свой ред, е сключвало договори с адвокатско дружество, в което един от съдружниците е роднина на самия Методиев. Калоян Методиев отрече.

Новините идват на фона на конфликт между лидерката на БСП Корнелия Нинова и президента социалист Румен Радев. В началото на август президентът назначи служебно правителство, в което политическите лица са критици на Нинова.

В понеделник Георги Свиленски от БСП обвини служебното правителство в това, че непрекъснато изнася манипулативни данни, за да урони авторитета на БСП и на нейните представители в редовното правителство.

"Продължаваме промяната" (ПП) и БСП търпят най-големи щети от действията на служебния кабинет. Това заключение на социоложката Боряна Димитрова идва ден след като "Алфа рисърч" публикува данни от последното си проучване. То показа, че ПП изостава с около 6% от ГЕРБ, а за БСП са готови да гласуват 9,8% от твърдо решилите да участват в изборите.

Според Димитрова, която оглавява "Алфа рисърч", "Демократична България" (ДБ) леко и плавно подобрява позицията си и част от разочарованите от "Продължаваме промяната" избиратели се връщат към ДБ". Според данните, публикувани в неделя, за ДБ биха гласували 7,5% от хората, които в момента са твърдо решени да участват в изборите.

В интервю за Би Ти Ви Боряна Димитрова каза още, че "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане са в съперничество за избиратели, като изходът от тази битка ще определи позицията на тези две партии в бъдещите избори. Според нея засега не е сигурно, че ИТН ще прескочи прага за влизане в парламента.

На старта на предизборната кампания ГЕРБ води пред "Продължаваме промяната" (ПП) с близо 6 процентни пункта, а "Има такъв народ" (ИТН) не събират достатъчно подкрепа, за да влязат в парламента. Това показва проучване на социологическата агенция "Алфа Рисърч" сред 1117 български граждани в периода между 27 август и 2 септември. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните.

Партия ГЕРБ получава подкрепата на 23,4% от гласуващите, а ПП – 17,9 на сто. ДПС и БСП се подреждат на трето и четвърто място със съответно 10,9% и 9,8% подкрепа.

На пета позиция се нарежда "Възраждане" с 9,5%. "Демократична България" събира подкрепа на 7,5% от гласуващите, докато партията на Стефан Янев – "Български възход" преминава парламентарната бариера близо до границата с 4,2%. Под 4% остават ИТН (3,9%) и формацията около Мая Манолова "Изправи се България" (2%).

Според проучването избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели. Това означава, че до урните могат да отидат около 2млн. 600 хил. души, което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков отправи поредни критики към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и призова избирателите "да му помогнат да се пенсионира". Петков беше във Враца, където коментира свършеното от управлението на ГЕРБ в Северна България.

"Доколкото разбрахме Бойко Борисов е в Силистра, там той е обещавал неведнъж, че ще има мост между България и Румъния. За съжаление през последните 12 години той не направи нищо", каза Петков. По думите му от ПП за седем месеца са се договорили с румънското правителство за още четири моста, чието проектиране трябва да започне тази година.

"Така че нека да помогнем на господин Борисов да загуби тези избори и да вземе правилното решение за себе си - да се пенсионира", каза Петков във видео, публикувано във Фейсбук.

Думите на Петков идват ден след като Борисов каза, че след октомври повече няма да ходи на нови избори. Впоследствие лидерът на ГЕРБ отрече да е обещавал да се оттегли от политиката в зависимост от резултатите на вота.