Георгиос Папаниколау - учен, медик (1883 - 1962)
Произход: Кими, о. Евбея, Гърция
Образование: Медицински факултет на Атинския университет, биология в Мюнхен
Интереси: медицина, литература, философия, езици, музика
Известен: пионер на цитопатологията, ранната диагностика на рака на маточната шийка, изобретател на „цитонамазката на Пап“.
Един зъл бич, който ни мъчи от Адам и Ева насам, наричаме „рак“, макар под това име да се крият различни болести. Дали наистина заради библейско наказание, два вида рак има само при жените – на гърдата и на маточната шийка. Ранната диагностика е ключова за лечението, но методът за това открива едва преди стотина години Георгиос Папаниколау, гръцки лекар и биолог, който дръзна да откъсне почти до корен едно от най-яростните жила на Божия бич.
Методът за неинвазивна диагностика на рака на маточната шийка - цитонамазка, известна и като тест на Пап – през 20 век намира широко приложение. Тестът спасява от смърт поне 70 процента от жените с опасното заболяване, а Папаниколау има много признания, но не и Нобелова награда, макар да е предлаган два пъти.
„Даваме награда за лечение, не за диагностичен метод“, казва шведският комитет, аргумент така слаб, че чак срамен.
В митологичните времена преди Омир, на остров Евбея живее Паламед. Той не е прочут, а би трябвало – измисля азбуката, цифрите, монетите, вицовете, заровете, фаровия огън. 32 века след него, през 1883, на Евбея се ражда Георгиос Папаниколау. Той не става чак митологична фигура, но откритието му е сред най-великите на света.
Георгиос завършва гимназия в Атина и на 15 записва медицина. Кръгозорът му е широк, учи френски, английски и немски, запален е по Ницше, Шопенхауер, Кант, Гьоте, Ибсен, свири на цигулка. Завършва медицината през 1904, но не става военен лекар, както баща му иска.
„Искам си свободата, моята сладка свобода“, казва той. През 1907 учи биология в Германия – един семестър в Йена, после във Фрайбург, а с изследване за половата диференциация на ракообразните, получава докторска степен в Мюнхен.
Там Папаниколау дълбае още във философията и стига до печалния морал - „целта оправдава средствата“.
„Смятах, че ако трябва дори да ходя по трупове, за да преуспея, ще мога да го направя“, пише Папаниколау.
С приятели първо прави малка социалистическа група, после се запалва по движението на димотикистите, но науката все повече го поглъща и го откъсва от обществените страсти.
През 1910, Георгиус се връща на Евбея и се жени за любовта на живота си – Андромаха Маврогенис. Фамилията Маврогенис е известна от гръцките борби за независимост, а Андромаха е момиче с характер и добро образование, знае чужди езици и свири на пиано. Следващите над 50 години тя е до него като съпруга и лабораторен помощник, има принос в откритията му и неслучайно я наричат „душата на гинекологичната цитопатология“.
След сватбата, Папаниколау работи за океанографския институт на Монако и е лекар в Балканската война, но разбира, че в Гърция не може да се разгърне, така че отива в САЩ. Там посрещат бъдещия спасител на човешки животи с безразличие. Георгиос и Мери работят в магазин за килими, но той получава място в голяма нюйоркска болница и паралелно – във факултета по анатомия на медицинския колеж в Корнел. Скоро става лектор и изкачва академичната стълбица до професор по анатомия и хистология.
През 1914 Папаниколау прави първото откритие – препарат за лечение на малки рани. С него той се замогва, поне донякъде. После изследва пола на морските свинчета и дегенеративните изменения у поколенията млекопитаещи при употребата на алкохол. Това го води и към задълбаване в проучванията на ендокринните жлези и хормоните, включително при човека.
Работата по метода за диагностика на рака на маточната шийка Папаниколау започва през 1923, а през 1928 представя първите резултати. Те са твърде сурови и се посрещат с недоверие - медицинската общност още смята, че диагностика на матката не е възможна без хирургическа намеса, а идеята за някаква си намазка, взета с прост тампон, звучи абсурдно. Папаниколау не се отчайва, продължава изследванията и стига до дълбините на проблема и решението му. Прави го заедно с Хърбърт Трот, професор по гинекология, с когото през 1943 издават прочутата монография „Диагноза на рака на матката с помощта на намазки“.
Книгата отваря нова глава в медицинската наука, наречена „ексфолираща цитология“, тя е в обем 3 000 страници, с илюстрации на Хашиме Мураяма, а този път успехът е бърз и огромен. Болниците по света възприемат цитонамазката и я прилагат с успех. Папаниколау продължава работа по темата и през 1954 издава и друг фундаментален труд – „Атлас на ексфолиращата цитология“, за който обяснява: „Това вероятно е сред последните ми приноси в науката. Благодарен съм на Бога, че ми даде дълъг живот и сили да го завърша щастливо“.
Той умира през 1962, на 79, от инфаркт. Колкото за дългия живот, Господ можеше да е и малко по-щедър към човека, спасил от ужасна смърт милиони потомци на любимата божия щерка Ева.
