Нямай страх от лоши вести,
Бягаме от тях на място,
Лаврите венчават даже и новак.
Красота! Спринтьори средни -
Първи няма, ни последни,
Изравнява страсти разни
Този бяг.
В. Висоцки, Утринна гимнастика, 1968
Живка Балтаджиева, превод, 1977
Ако слушаме политиците, ще излезе, че всеки момент краят на света може да настъпи в една отделно взета страна. Но икономически положението много рядко е извънредно.
Такъв е случаят и сега, когато в България се предвещават поне три апокалипсиса, причинени от войната на Русия срещу Украйна - отбранителна уязвимост, непосилна инфлация, газова криза. А в действителност България е добре защитена, инфлацията й ще остане двуцифрена, газът в най-лошия случай ще доведе до само една зима с малко по-лошо отопление.
Войната в Украйна не е първата, преживявана в най-новата история. Всяка от предишните е водила до очаквания на политиците за крах на икономиките, който е оставал неоправдан.
Противостоенето на Запада
С колегата Дубровский вече сравнихме сегашната война с противостоенето между Запада и страните от Варшавския договор от началото на 60-те до средата на 80-те години на миналия век. От онова време аз си спомням някои политически тревоги. Те не са известни на сегашното поколение. По-възрастните политици предпочитат да не си ги спомнят.
В „горещото лято“ на 1968 година два полка от Българската народна армия (БНА) са изпратени под съветско командване в Чехословакия. Хаосът на терен е пълен, моралът на войниците е разрушен от комплекси и фрустрация.
През септември 1973 година БНА беше приведена, макар и за кратко, в бойна готовност поради преврата срещу режима на Салвадор Алиенде в Чили. Вече след разведряването от Хелзинкския процес, през 1978 година СССР продължаваше да убеждава своите съюзници и „приятелски държави“ в необходимостта от финансово и военно подпомагане на пролетарски революции в целия свят.
ДС десетилетия наред плаши България с това, че Западът работи срещу икономиката й
Между другото, според разсекретените документи на Държавна сигурност (ДС) към края на май 1983 година 12 000 български граждани са регистрирани като „вражески контингент“, 56% са заети в държавните предприятия, саботирайки нормалната им работа, около 920 са под оперативно наблюдение. В тези документи често се бие тревога по повод „масираната икономическа война, която САЩ и членовете на НАТО провеждат срещу социалистическите страни“. Чак до април 1990 година ДС алармира държавното ръководство за това, че „врагът не спи“ и „подкопава“ устоите на икономиката, търгувайки с България.
Ще пропусна невъобразимия от днешно гледище дефицит, който възниква в СССР преди Коледа (тогава тя се празнуваше тайно) на 1979-1980 година по повод нахлуването в Афганистан: от съветските магазини изчезнаха дори българските консерви, които дотогава никой не купуваше, защото не ставаха за ядене. И няма да спомена защитата на имиджа на СССР след аварията в Чернобил.
Днес е важно друго: всички шаблонни твърдения на българските политици, патриоти, русофили и пешеходци за противостоенето на „Запада“ срещу Руската федерация и нейния президент могат да бъдат намерени в документите на ДС.
Войната на Русия
Да видим фактите.
- През 2021 г. военният бюджет на Русия е 61.7 млрд. щатски долара, военните разходи на САЩ – 778.2 милиарда, тези на членовете на НАТО – над 1.1 трилиона долара.
- Това е преди встъпването на Швеция и Финландия в организацията, които са производители на въоръжение и, което е по-съществено, на сигурност. България е потребител на сигурност, минава гратис, ползвайки защита от НАТО. На това отгоре действията на нейните политици в продължение на години де факто подготвят войната.
- Военните разходи на Китайската народна република през миналата година са 252 милиарда щатски долара – четири пъти повече от тези на Русия. В международно сравнение, както наскоро пресметна Иво Беров, военните разходи на Руската федерация са съответно 12 и 18 пъти по-малко значими в абсолютно изражение от тези на САЩ и НАТО.
- Поради това в сегашното и възможно бъдещото военно противопоставяне в надпреварата във въоръжаването вариантите на Кремъл за маневриране са доста ограничени.
- Тук не говорим за разликата в качеството и технологията. Икономически изостаналата Русия е изостанала и във военно отношение.
България, като гратисчия в НАТО, не е уязвима във военно отношение
Накъсо: благодарение на стоицизма на Украйна България, като страна морско-граничеща с Русия и гратисчия в НАТО, по никакъв начин не е уязвима във военно отношение. Твърдения за такава заплаха не са нищо повече от пропаганда.
Войната се подкрепя от такава „престижна“ компания като Беларус, Северна Корея, Сирия и Еритрея. Китай и Индия, а вероятно и някои страни от Евразийския съюз, които ще направят всичко, за да натрупат евтин ресурс от самоизолацията на Русия. Същото се опитва да върши и премиерът на Унгария.
Икономическите неволи и подскачане на място
Те не са кризи, а просто неволи.
През 2012 година икономиката на Русия, измерена през БВП, е 1/5 от тази на ЕС, през миналата година – 1/10, а в края на тази – вероятно 1/11 от съвкупния БВП на ЕС.
Поради недалновидна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) през 2021 година инфлацията в съюза е 7-8%. От пролетта на тази година към тази политика се добавя и инфлационният ефект от войната. Но гражданите на България исторически (не много отдавна) са преживели много повече инфлационни неволи.
Например през периода 1990-1997 година средногодишната инфлация тук е 210.1%, а за годините от 1998 до 2004-та - 7.5%. През втория период причините са в икономическия растеж и рекордните преки чуждестранни инвестиции, от често обругавания днес „Запад“.
През 2022 г. инфлацията в България ще се запази двуцифрена, а безработицата в най-лошия случай ще е до 4 пъти по-ниска от най-лошото в миналото
През 2022 година у нас инфлацията ще се запази двуцифрена, възможно над предположената от правителството (около 12%). Това равнище се подклажда и от публичните разходи, и от мерките за „борба“ с „невижданото нарастване на цените“ и бедността, и от войната.
На икономически език „криза“ се измерва с рецесия, чрез спад на инвестиции, производство и доходи, и увеличение на безработицата и фалитите. По много причини дори и сега да се развие такъв сценарий, спадът през 2022 година ще е много по-поносим и по-кратък от рецесиите от 1987-1994, 1996-1997 и даже 2009 година (около 5% от БВП).
Отново в резюме: „кризите“ на тази и следващата година ще са средно около два пъти по-леки икономически от онова, през което граждани са преминали преди 13 години. Безработицата ще остане в най-лошия случай между 3 и 4 пъти по-ниска от най-неблагоприятните й стойности на последните 20 години.
„Газовата криза“
Според последните налични данни приходите на руските износители на природен газ през май 2022 година в щатски долари по средния обменен курс на централната банка на Русия (през май – 64.78 рубли, през юни – 57.27 рубли) възлизат на 16.2 милиарда долара, през юни – на 11.1 милиарда.
Въпреки намалението на доставките във физическо изражение на годишна база през юни с 40%, Русия е увеличила приходите си от износ на газ през май 5 пъти, а през юни - 3 пъти в сравнение със съответните месеци на 2021 година.
Това е достатъчно да се поддържат текущи разходи за войната, но не и за значително разгръщане на военните действия. През 2021 година правителствените разходи на Руската федерация са 53-54 милиарда долара на месец.
България не е интересна за руските износители на природен газ като пазар. Максималният й внос би бил 3 милиарда км3, при 153 милиарда км3 износ за ЕС. България може да им бъде от полза само като страна, която внася разкол в ЕС. Но тя и това прави доста неумело през последните 10 години. Но все пак във вреда на самата себе си и на Украйна.
Кабинетът беше прав, когато предложи за газа да се преговаря от платформата на ЕС
В тази обстановка, донякъде без да иска, отиващото си правителство постъпи правилно, като предложи за доставките да се преговаря от платформата на ЕС и с търсене на заместители.
Анализ на МВФ от миналата седмица прави опит да оцени стопанските въздействия при пълно спиране на доставките на природен газ от Русия. (Това впрочем би резултирало в замразяване на добивна инфраструктура и изгаряне на природен газ без доход от продажби.)
Според този анализ страните в ЕС с най-силен рецесионен ефект са Унгария с 6.5% спад на БВП, Италия, Чехия и Словакия с 5% спад. България е в групата на страните с под 1% спад на БВП и под 2% спад на промишленото производство (чийто ръст от началото на годината е 40%). При запазване на вноса и алтернативни доставки спадът дори в Унгария би бил 1.1% от БВП.
В резюме: слуховете за „газова криза“ са силно преувеличени. В най-лошия случай на България и ЕС им предстои една зима с малко по-ниски температури на отопление с малко по-високи цени от тези, които са достигнати в момента. На Русия и предстои дълъг период на замразяване на стопанския живот при по-ниски цени на отоплението.
Невежеството на избиратели и политици
Това е най-голямата тревога за тази и следващата години. Но и в нея няма нищо чак толкова ново. Проблемът е в това, че, както изглежда, при често повтарящи се общи избори, спепента на невежсво в обществен оборот се увеличава. А последиците от него са трудно измерими. Тъй или иначе обаче, краят на света в една отделно взета страна се отлага.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
