Членовете на районни избирателни комисии (РИК) не одобряват връщането на хартиените бюлетини паралелно с машинното гласуване, показаха резултатите от анкета на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Според анкетираните повторното въвеждане на смесено гласуване ще доведе до нарастване на броя на невалидните бюлетини, грешки в протоколите и усложняване на отчитането на резултатите.
Проучването е по повод промените в Изборния кодекс, предложени от три партии в парламента. БСП предложи връщането на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване през април. През юни ГЕРБ внесе в Народното събрание подобно предложение, което предвижда и задължително броене на разписките от машинното гласуване. През юли “Възраждане” също предложи промени в изборния закон, които предвиждат броене на разписките от машинното гласуване.
БСП и ГЕРБ с подкрепата на ДПС няколко пъти неуспешно се опитаха да вкарат законопроектите си за гласуване в парламента.
ИРПС направи анкета сред членовете на всички районни избирателни комисии по повод предложенията.
Резултатите показват, че всички отговорили се отнасят “негативно” (78%) или “по-скоро негативно” (22%) към връщането на смесеното гласуване - паралелно с хартиени бюлетини и машини. Анкетираните посочват следните проблеми, които според тях ще доведе това:
- значително утежняване на процедурата по отчитане на резултатите;
- значителен брой грешки в протоколите от смесените секции ;
- значително удължаване на работния ден;
- нарастване на броя на недействителните гласове.
Същевременно всички анкетирани отговарят, че работата на РИК се улеснява при гласуването с машина, а основните му ползи са свързани с намалените грешки в секционните протоколи и с по-бързото отчитане на резултатите, посочва ИРПС.
Евентуалното връщане на смесеното гласуване повдига въпроса как ще се отчитат резултатите. Повече от половината отговорили (51.9%) посочват като най-подходящо отчитане на резултатите чрез два отделни протокола от секционните избирателни комисии (СИК) и впоследствие калкулиране на резултатите в РИК. 37% са на мнение, че членовете на СИК трябва да попълнят общ протокол, в който да сумират данните от гласуването с машина и с хартиени бюлетини. Останалите анкетирани са посочили други отговори.
ИРПС отбелязва, че отчитането на резултатите в общ протокол води до грешки и посочва като пример европейските избори през 2019 г., когато имаше пропуски в отчитането на преференциите в една трета от секциите в страната.
Повечето анкетирани членове на РИК (59,3%) смятат, че трябва да се провежда контролно броене на разписките от машините само в представителна извадка от секции, а не във всички. 18.5% подкрепят идеята да се броят всички разписки, но без те да се разпределят по партии и кандидати. Сред възможните отговори “създаване на отделен протокол за отчитане на резултатите от разписките – по партии и кандидати” събира подкрепата на 14.8% от анкетиранте. Останалите 7.4% от респондентите са посочили друг вариант.
Изцяло машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели беше въведено в края на април 2021 г. Това стана след парламентарните избори, на които дотогава управлявалата партия ГЕРБ загуби мнозинството си, а тогавашните ѝ коалиционни партньори “Обединени патриоти” не влязоха в парламента. Въвеждането на машинното гласуване беше предложено от “Има такъв народ” и беше подкрепено от БСП, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!“.
Българите гласуваха по тези правила два пъти досега – на парламентарните избори през юли и на парламентарните и президентските избори през ноември миналата година.
През последните месеци обаче се появиха няколко предложения за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.
