13 юли 2022 г. По обяд в Брюксел предстои да бъде огласен третият доклад за върховенството на правото в Европейския съюз (ЕС). Очаква се, че той за пореден път ще потвърди редица проблеми, свързани с функционирането на българската съдебна система.
Началото на работния ден в Европейския парламент (ЕП) обаче е белязано от изненадващо събитие. Временно председателстващият Комисията по бюджетен контрол (CONT) чешки евродепутат Томаш Здеховски (ЕНП) съобщава на колегите си, че преди седмица е получил писмо от кабинета на българския главен прокурор Иван Гешев.
Той не прочита цялото писмо, а само избран пасаж. От него се разбира, че има експертиза, която обявява за манипулирани кадрите от спалнята на бившия българския премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов с пачки от 500-еврови банкноти и златни кюлчета.
Твърдението е представено като ново и оборващо всички съмнения за произхода на заснетите пари и ценности, които витаят в София и Брюксел от две години. Новината веднага е предадена в България от кореспондентите на БНР и “Клуб Z” и своевременно е подета от редица депутати на ГЕРБ пред останалите медии и в социалните мрежи.
Така изказването на Здеховски бързо се превръща във водеща тема за българското общество. След малко повече от два часа излизат поредните критични констатации от ЕК за състоянието на борбата с корупцията в страната, но те сякаш остават на заден план.
Всъщност цитираната от чешкия евродепутат информация не е особено коректна и съвсем не е нова. Самата прокуратура вече я е обявявала в навечерието на Коледа през 2020 г. Тогавашното съобщение на държавното обвинение обаче е значително по-кратко и в него липсва частта за златните кюлчета, които към онзи момент все още не са били обект на експертиза от Българската народна банка (БНБ). Но за това след малко.
От прокуратурата отказват да коментират пред медиите “служебната си кореспонденция с Европейския парламент”. Същото казват и от пресцентъра на ГЕРБ.
Скандал в Европарламента
Встрани от медийния отзвук в България остава една разгорещена дискусия в Комисията по бюджетен контрол, предизвикана няколко часа по-късно от евродепутатката Цветелина Пенкова от БСП (ПЕС). Тя застъпва тезата, че е недопустимо никой друг от колегите ѝ да не разполага предварително с информацията, интерпретирана от Здеховски.
“Това е очевиден опит на ЕНП да използва институциите на ЕС в скандален опит да изчисти образа на бившия български премиер от много тежките обвинения в корупция, които доведоха до неговата загуба на парламентарните избори миналата година”, казва Пенкова.
Сутрешното изявление на чешкия евродепутат провокира възмущението и на други негови колеги най-общо по две причини - никой от останалите членове на комисията не е получил писмото от Гешев, а и Здеховски не отговаря защо е прочел само избран пасаж от него.
“Вие, колеги, поискахте тази информация и, по-специално, тя да бъде споделена с гражданите. Точно това и се случи. Така че това, което г-н Здеховски сподели, е част от това, което е пишело в писмото”, казва в негова защита Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ (ЕНП).
Той има предвид, че по време на посещението на евродепутати в София през април делегация, водена от Здеховски, е имала среща с Гешев. На нея главният прокурор е бил попитан за хода на разследванията за снимките от спалнята на Борисов и т.нар. къща в Барселона и е поел ангажимент да прати информация по този повод на членовете на мисията.
“Ние никога не сме получавали това писмо”, възмущава се обаче холандската евродепутатка Софи инт Велд (“Обнови Европа”).
“Вижте, аз не знам кой е получил и кой не. Но сега мисля, че вече е абсолютно прозрачно и го изпратих до членовете на делегацията и администрацията на Комисията по бюджетен контрол”, отвръща Здеховски.
Новаков няколко пъти се намесва в опит да обясни, че писмото на Гешев всъщност е било пратено на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) още преди месец, заради което нееднократно получава остра забележка от холандката да не отговаря от името на Здеховски.
Получих документите миналата седмица, но нямах време да ги споделя по-рано. Това е всичко.Томаш Здеховски, ЕНП
“Получих документите миналата седмица, но нямах време да ги споделя по-рано. Това е всичко”, оправдава се чехът, което провокира нова гневна реакция.
“Защо само този параграф от документа и защо тази сутрин. Това е всичко, което искам да знам”, казва Софи инт Велд и добавя, че “това вече е изцяло по българските медии и е много жалко, че се случва по този начин”.
Тя е убедена, че изнасянето на тази информация по този начин ще повлияе на евентуалната бъдеща предизборна кампания в България. Здеховски обаче не е съгласен: “Добре, това е вашето мнение по въпроса. Моето мнение е, че не съм действал неправомерно.”
Скандалът в бюджетната комисия в ЕП получи своето задочно продължения късно в сряда, когато евродепутатката от БСП (ПЕС) Елена Йончева оповести съобщение до медиите по темата. В него се обръща внимание, че нито една от експертизите по случая не установява нищо категорично.
Затова Йончева е на мнение, че в случая става въпрос за “изпиране” на образа на Борисов, което “за широката публика би направило малко по-приемливо участието му под някаква форма във властта”.
За какво става въпрос
Въпросното писмо, което беше предоставено от Здеховски на Свободна Европа, му е изпратено от заместничката на Гешев Пламена Цветанова на 28 юни. До сряда сутринта то не е разгласявано публично нито от прокуратурата, нито от чешкия евродепутат. Не е било включено и в предварителни дневен ред на CONT, въпреки че е било пратено на Здеховски две седмици по-рано, а не една, както той твърди.
В началото на заседанието на Комисията по бюджетен контрол чехът казва, че в рамките на разследването за кадрите от спаляната на Борисов е направена експертиза, която “показа, че снимките и видеото са манипулирани”.
“Има много несъответствия в резолюцията на банкнотите в сравнение с другите обекти на снимките, на водните знаци, холограмните стикери, светлината и сенките на обектите”, добавя чешкият евродепутат, цитиран от БНР.
Твърдението му след това е повторено пред медиите от колегата му в ЕНП Новаков, който нарича изследването “петорна експертиза”. По думите му “заключението, което направи г-н Здеховски е, че самите снимки и видеото са били манипулирани с цел да наведат на дадени изводи, макар те в случая да не са валидни”.
"Петорната" експертиза
Петорна експертиза означава, че екип от петима специалисти правят задълбочено изследване по даден въпрос, обикновено, след като по същия въпрос вече има заключения от по-малки екипи от вещи лица. От писмото на заместничката на Гешев обаче става ясно, че всъщност са направени пет различни експертизи.
Първата порция снимки излезе в български медии през лятото на 2020 г. и беше последвана от видеозапис от спалнята на Борисов, за който той обвини мистериозна “Мата Хари” . През ноември 2021 г. пък се появи втора порция снимки на същия обект - чекмеджето на нощното шкафче до леглото на бившия премиер.
Те са били подложени на няколко различни експертизи, последната от които е била “съпоставителна”, пише Цветанова на Здеховски. Именно тя поставя под съмнение истинността на заснетите обекти в нощното шкафче на Борисов. Останалите четири всъщност не са могли да установят нищо категорично.
“Според вещото лице местоположението на предметите в чекмеджето на три различни снимки било еднакво, въпреки, че изображенията са били заснети в интервал от година и половина. Видно от представеното заключение, в две от изображенията е бил открит детайл, сочещ към вероятно наличие на пари в черен полиетиленов плик, но анализът е установил, че резолюцията на детайла била различна от тази на оригиналната банкнота на същата снимка”, се казва в писмото от кабинета на Гешев.
Уточнява се и, че е било установено, че анализираните файлове не са оригиналните и по копията са направени “промени във времевите характеристики и имената на файловете, но тези промени са прекалено очевидни - възможно, за да бъдат открити”.
Впрочем, промените във времето на заснемане бяха засечени и от независимата експертиза на първата порция снимки, изготвена още през юни 2020 г. по поръчка на сайтовете “Биволь” и “Е-вестник”. Според нея обаче по самите изображения няма следи от намеса.
В края на писмото присъства и обобщение, че “според вещото лице горните обстоятелства, както и фактът, че не са били предоставени за анализ оригиналните файлове, поставял под съмнение истинността на заснетите изображения”.
Защо експертизите не са новина
В края на 2020 г. Софийската градска прокуратура (СГП) съобщи, че е спряла разследването си по случая, тъй като не може да установи кой е авторът на направените снимки и видеозапис. Още тогава държавното обвинение уточни, че “по досъдебното производство са назначени и изготвени технически експертизи”.
“Предоставените за изследване файлове са с лесно забележими допълнителни промени във времевите характеристики и имената им”, твърдеше още преди над година и половина СГП.
Подобно на настоящото прокурорско писмо, и през 2020 г. разследващите отбелязваха, че “едната от снимките е с намалени размери”. Както и че “при две от снимките се наблюдава, че предметите, намиращи се на нощното шкафче, са подредени по изключително сходен начин, въпреки че самите снимки, според данните, извлечени от файловете, трябва да са били заснети в изключително дълъг промеждутък от време - близо година и половина”.
Още тогава се споменаваше и обстоятелството, че “в експертните заключения се отбелязва, че анализираните файлове не са оригиналните, поради което е невъзможно само въз основа на данните от тях да бъдат направени категорични изводи какво и кога е било заснето”.
По отношение на видеозаписа и в края на 2020 г., и сега държавното обвинение казва, че “за кратко се вижда отражението на снимащия - жена в черна рокля, без ръкави, с гривна на ръката и тъмна коса”, която обаче не е установена.
В заключение старото съобщение на СГП поднасяше и една хипотеза, която се припокрива с интерпретациите, които провокира настоящото писмо: “Касае се за предположението, изложено от свидетели по делото, че приобщените видеозапис и снимки отразяват специално аранжиран интериор с вещи, с цел представяне на определен негативен образ на министър-председателя на Република България Бойко Борисов.”
"Правоъгълни жълти предмети"
Най-значимото ново обстоятелство от прокурорското писмо до Здеховски е свързано със заснетите в чекмеджето на Борисов предмети, които наподобяват златни кюлчета. Фактът, че те са били обект на експертиза обаче също не е нов - той беше съобщен от БНТ в края на 2021 г.
Единственото ново са констатациите от изследването, от които става ясно единствено, че нищо не ясно. Прокуратурата казва, че не е възможно да се установи нито “дали са купувани или продавани златни кюлчета с установените в експертизата идентификационни номера”, нито “да се проследи дали установените правоъгълни жълти предмети [...] са били внасяни или изнасяни през границата на Република България”.
Кюлчетата се споменават на още едно място в писмото. Там прокуратурата уведомява Здеховски, че по случая като свидетели са били разпитани и “камериерките, обслужвали жилището на г-н Борисов, като същите са заявили, че никога не са виждали златни кюлчета и пари в чекмеджетата на нощните му шкафчета”.
На фона на обстоятелството, че споменаваните експертизи всъщност нито са нови, нито установяват категорично каквото и да е, остава отворен въпросът дали прокуратурата въобще има нова информация за съобщаване по случая или просто е изпратила стари данни на Здеховски. Точно преди излизането на третия евродоклад за върховенството на правото и на прага на очертаваща се поредна предизборна кампания в България.
"Служебна кореспонденция"
Свободна Европа се свърза по телефона с ръководителя на пресцентъра на държавното обвинение Веселин Иванов с въпроса - кога точно са били направени посочените в новото писмо пет експертизи. Той обаче каза единствено, че “прокуратурата не коментира служебната си кореспонденция с Европейския парламент”.
С аргумента, че писмото от Гешев е “служебна информация” на запитване на Свободна Европа в сряда отговориха и от пресцентъра на ГЕРБ, към който отправихме запитване за цялото съдържание на предоставените от прокуратурата данни.
Прокуратурата не коментира служебната си кореспонденция с Европейския парламент.Веселин Иванов, ПРБ
Фактът, че администрацията на главния прокурор смята информацията за хода на това разследване единствено за служебна, личи и от самото писмо на заместничката на главния прокурор до чешкия евродепутат. В него Цветанова подчертава, че “предоставената информация е със служебен характер, поради което молим да не бъде публикувана”.
Позицията на Гешев да не коментира публично конкретни казуси, защото е “само административен ръководител”, а не наблюдаващ прокурор, е константна във времето. Той неведнъж е защитавал тази теза и пред българските депутати.
Миналата есен главният прокурор дори сезира Конституционния съд с искане той да забрани на народните представители да го викат “най-малко на всеки три месеца”, както предвижда парламентарният правилник. Конституционните съдии обаче отхвърлиха искането по-рано тази седмица.
От “служебната кореспонденция” на кабинета на Гешев с ЕП все пак личи, че той прави изключения, когато става въпрос за Брюксел. Една от основните критики на Европа към България вече повече от десетилетие е свързана с липсата на гаранции за отчетността на главния прокурор, а и с неговата безконтролност.
