В момента България няма добри опции, тя има различно лоши, смята съпредседателят на "Демократична България" (ДБ) Христо Иванов. В интервю за "Студио България" на Свободна Европа той каза, че нови избори само ще усилят сегашните политически разделения и затова усилията му са насочени към създаване на правителство в рамките на действащия парламент.
Преди дни ДБ поиска да получи третия мандат за съставяне на правителство, който е и последният. Според конституцията третият мандат се връчва на парламентарна група, избрана от президента.
Ако това стане, ДБ ще предложи на политическите сили да подпишат декларация с ангажименти, за да е ясно кой на какво казва "да" и на какво - "не".
Христо Иванов твърди, че създаването на правителство с третия мандат е трудна, но постижима задача.
Ето пълния текст на интервюто:
- Не посягате ли към утопичното, господин Иванов?
- В някакъв смисъл това ни е работата. Хващам се за анонса на предаването – „Политика по време на страх“. Искам да кажа от какво мен ме е страх - че ще загубим време. А в следващите месеци това може да се окаже много важен житейски компонент. Ако в следващите месеци се занимаваме с кампания, а не се фокусираме върху няколко големи теми – например, да осигурим трайни и устойчиви доставки на газ, които трайно да ни откъснат от орбитата на "Газпром", то ние през зимата можем да се окажем безнадеждно закъснели. Можем да се окажем безнадеждно закъснели и за подготвянето на един държавен бюджет, който да се справя с очертаващата се икономическа стагнация и инфлация, и да ни подготви за модернизация на армията. Тя трябва много бързо да започне от гледна точка на това, от което всички ни е страх.
В следващите месеци можем да пропуснем два много важни политически прозореца – да влезем в Шенген, което сега е възможно)…
- Какъв Шенген при липса на граничен контрол и 700% ръст на стоките с пестициди, които никой не е проверявал…
- … не, това не е проблем на Шенген. Другият важен прозорец, който можем да изпуснем, е този за влизане в еврозоната. През следващите 13-14 месеца трябва да се направят решителни крачки, за да имаме добре планиран и организиран преход към еврото.
Всичко това не са отделни парчета. Това означава да завършим процеса си на присъединяване към ЕС и НАТО.
- Смятате го за незавършен?
- Той обективно не е завършил. Това, за което мисля, е дали в този фрагментиран парламент с малко повече настойчивост и малко повече диалогичност можем да намерим мнозинство и да довършим някои важни елементи от съдебната реформа. Което също означава да осигурим пълноценно европейско членство на всички – на гражданина, а не просто на правителствата, седнали около някакви маси. Разбира се, става дума и за работа по Плана за възстановяване и устойчивост. Именно в този период ние трябва да наваксаме голямото изоставане и да си гарантираме, че ще можем да използваме тези средства, като не просто ги фактурираме и ги похарчим, а [като осигурим] икономическите ефекти от тях.
Целият този панегирик, който изброявам, е досаден на много хора, защото [за това се говори] точно на средата на лятото и защото има достатъчно аргументи и в полза на това да има избори. Аз разбирам това. Но ние сме длъжни да дадем формула, която е трудна, но не невъзможна. И че трябва да се опитаме да постигнем консенсус, вместо да тръгнем към кампания, която да раздели още повече България. За мен това е самостоятелен риск.
- Кое е самостоятелен риск?
- Задълбочаващото се разделение в нашето общество. Това, че българският политически живот е по такъв начин нацепен. Аз си го представям като една краставица, която е надробена на парчета за таратор. Ние от това не можем да осигурим взимането на трайни и устойчиви решения. А именно такива изисква ситуацията. И темите, за които става дума, са много важни. Ние досега си позволявахме лукса да казваме за тях, че „айде, сега това ще го оставим“, „онова ще го оставим Брюксел да реши“ или „я да оставим Вашингтон да го реши вместо нас и ние после ще мрънкаме срещу Вашингтон“. Не, [ако правим така], просто ще сме се замервали с възглавници като уморени деца в края на рожден ден. И ще се сърдим, и ще се цупим – кой духна свещичките, кой взе играчката и т.н. Това е състоянието на българската политическа система в момента. Тя много трудно взима решения, а е време за решения. И затова всъщност, кръстопътят между това дали да тръгнем на избори или да се опитаме да съставим правителство, е и кръстопът за това дали да изберем още една вълна на конфронтация, която след толкова избори показва своята непродуктивност. Или да се опитаме да намерим начин да изграждаме принципни съгласия, без да забравяме какво ни разделя. Това, че ние не сме съгласни по някакви теми, не означава, че можем да отложим останалите насъщни въпроси на деня. Днес денят е различен от всичко, което имахме досега – има война, има и огромен набор от кризи – финансова, икономическа, енергийна, хранителна, бежанска (която се крие зад хранителната), криза на сигурността, криза на истината изобщо.
- Казахте много пъти в последните дни, че трябва да пробвате да намерите консенсус, без да си забравяте различията. Но как бихте могли да правите правителство с хора, с които различията са именно по фундаментални ценности?
- Питате ме за БСП ли?
- Не само. С БСП имате различия по отношения на войната и на газа – БСП не иска да отстъпва от проруските си позиции, колкото и да ги маскира като балансирани. А от другата страна има например ГЕРБ, с които дори да се разберете, ако го няма Бойко Борисов, ще се натъкнете на проблем във вижданията за борба с корупцията. Това са две огромни по важност различия.
- А мислите ли, че ако отидем на избори, различията по тези теми ще изчезнат? Нищо подобно, просто ще се появи „Възраждане“, а Костадин Костадинов вече съвсем ясно заяви, че смята да превърне следващата изборна кампания в референдум за нашата принадлежност към евроатлантическото пространство. Сега в средата на лятото това изглежда далечно, но октомври месец кой знае какви ще са настроенията, обикновено те са по-мрачни. И в този смисъл една кампания по тази тема, може, боя се, да окаже силна гравитация на самата БСП, която, опитвайки да се спре изтичането на гласове към "Възраждане", да заеме едни [позиции], които ще направят нашата работа заедно в следващ парламент още по-трудна. Защото и ние ще ги атакуваме, ГЕРБ ще атакуват нас, а ние всички заедно ще атакуваме ГЕРБ и така нататък. От това няма да излезе пъзел, от който лесно да се подреди правителство.
Рискът е да стигнем до един парламент, който отново да се разпадне на съставните си части и да трябва да ходим на избори през февруари. Това е абсолютно реален риск. Хората, които казват: "да отидем на избори, защото имаме добри социологически данни сега", имат аргумент. [Те казват]: видяхме, че конструирането на мнозинство между четирите партии в правителството в оставка е много трудна работа. Аз съм абсолютно съгласен с това, това са сериозни аргументи. Но нека да разберем - ние добри опции нямаме, имаме различно лоши. Все пак остава шансът в рамките на този парламент да търсим начин да реконструираме това мнозинство с допълнителни разговори, разчитайки на факта, че третият мандат е "момент на истината" за много играчи на политическия терен. Те досега са разчитали, че имат политическо време, а сега може да им остава да скочат в пропастта. За някои от тях това означава потенциално изчезване. Този фактор може да бъде отрезвяващ.
Използвайки всичко това, ние смятаме, че си струва да се опита с третия мандат. Ако в крайна сметка надделее вариантът да се ходи на избори, ние ще отидем спокойно, преди всичко, защото ще сме с чиста съвест, че сме си свършили отговорната работа. Вие ме питате как ще преодоляваме разделенията сега, а аз Ви казвам - в следващия парламент това може да се окаже още по-трудно. Плуралистичната демокрация не значи еднопартийно управление, в което всички гледат в една правилна посока, а [нещо], което съдържа в генетичния си код задачата да се търсят общи знаменатели. Ние виждаме една еволюция на българската политическа система и ще направим дълбока грешка, ако не я забележим. Започнахме я от двуполюсния модел, помните колко критикуван беше той, след това започнаха да се появяват спасители, които бяха една едра фигура, около която гравитираха някакви малки...
- Не са изчезвали тези спасители.
- Започнаха да стават по дребнички, радвам се за което...
- ... един такъв "дребничък спасител" изгони ГЕРБ от първото място...
- ... защото ГЕРБ сама по себе си стана партия от среден размер, затова. От тази гледна точка всички тези гиганти от хубав среден ръст ще трябва да се научат да си говорят. Ние ще сме принудени да правим избори като луди калинки, извинявам се за израза, докато не се научим да си говорим, запазвайки различията си. Въпреки това [ще трябва] да съумяваме да вършим някаква работа на гражданите, които са ни избрали. Ако не започнем да го правим, ще поставим под съмнение самото съществуване на републиката. Тя трябва да е преди всичко продуктивна, а нашата република в момента не е много продуктивна. И още едни избори, на които още веднъж да разджуркаме, да нацепим, да начупим политическия терен, не съм сигурен, че са добър отговор на този въпрос.
- Имам чувството, че спорите по въпрос, който не е спорен. Не е спорно дали политическите сили трябва да се съберат, да се разберат и да вършат работа...
- Спорен е. Има хора, които смятат, че трябва да продължава да надделява логиката на разделенията и непримиримостта - ако ние спорим за едно или за десет неща, морално е да не се съгласяваме за нищо друго, докато не разрешим този спор. Има такава логика. Тя има своите морално-етични основания, които аз не оспорвам, но в един момент влиза в конфликт с необходимостта от трудни неща. Например да изградим някакво съгласие как ще си гарантираме доставките на енергоносители.
- Преди малко казахте, че едно бъдещо правителство би трябвало да ни откъсне трайно от зависимостта от "Газпром". От думите Ви разбирам, че не смятате това откъсване за трайно, а за временно решение.
- Ние сме направили първи стъпки в тази посока, но за да можем да говорим за трайно откъсване, това означава да сме си осигурили дългосрочни стабилни доставки от алтернативни източници или от микс на такива, които да ограничат ролята на "Газпром" или на свързани с Русия източници - пряко или косвено, като трасета или като източник на доставки, защото те са много формите на тази зависимост. Всичко това трябва да бъде поставено под контрол.
- Как се постига това? С траен договор с алтернативния доставчик?
- В този момент това се достига по един начин и той се нарича сложни политически сделки и решения. Това не е като да отидеш в Лидл и да си купиш кофичка кисело мляко, имаш 5 лева - имаш кисело мляко. Така работи обикновеният пазар. А в тази ситуация пазарът на енергоносители е въпрос от стратегическа геополитическа величина, той се обсъжда между правителствата и има огромни политически залози, за да можем да го решим бързо, преди нещата съвсем да са се влошили и да е изтекло времето. На нас ни трябва трайно правителство, което да може да говори с Турция, със средноазиатски републики, с други европейски партньори, като траен политически играч, който може да поеме ангажименти и с когото другите искат да си говорят. Има разлика между това да ти се обади премиерът на България и да ти се обади служебният премиер на България. Служебният премиер е като участник в ден на отворените врати - той идва, сяда, снима се, прави някои героични неща главно в областта на пиара, след което слиза от историческата сцена. Сериозните политически играчи ще искат да говорят с парламент, с правителство, което е трайно и ангажира българския политически живот по начин, по който само парламентарно излъчено правителство може да го направи. Това е само един пример.
- Аз имам контрапример и той е свързан с предишните Ви думи. Колко партньора в сегашното Народно събрание виждате, които биха споделили вашата визия за това, че откъсването от „Газпром“ трябва да е трайно? Нима ГЕРБ, които спираха интерконектора, нима БСП, които настояват за подновяването на преговорите с „Газпром“? Това са вашите потенциални партньори.
- Вие сте права. Аз няма да споря за това. Ние някакви прости, изчистени варианти нямаме. Разбира се, можем да кажем: понеже всички останали са достатъчно принципни по тази тема, да отидем да избори, белким българският суверен, както казваше колегата Слави Трифонов, разбере каква е истината и гласува мнозинство на „Демократична България“.
- Много важен въпрос – колега ли ви е?
- Да. Колега ми е. Аз не знам той как би се определил. Дори да си мисли, че се занимава с нещо друго, той се занимава с оперативна политика. Направи няколко главозамайващи опита да преизобретява политиката и нейните правила. Не е единствен на българския политически терен. Ние все трябва някак си да преоткриваме демокрацията, да я измислим. Все едно не сме били до Гърция, да видим колко отдавна тази работа е свършена. Ние можем да кажем: отиваме на избори и „Демократична България“ самостоятелно ще спечели 180 гласа…
- ... и ще Ви вкарат в лудницата за такова изказване.
- ... въпросът не е мен дали ще ме вкарат в лудницата, а да не вкараме българското общество в лудница с безкрайни избори, в търсене на невъзможни мнозинства. И може би има една точка, в която да си кажем така: О.К., ние имаме своите съмнения по отношение на Х, Y и Z. Това означава, че ние трябва да седнем сериозно да структурираме процес, в който да се поемат отговорности пред обществото, да се вижда кой къде стои. Това е по-трудният път, но има по-висок потенциал за резултати. Мога да ви кажа следното: аз мисля, че можем с БСП да се разберем за едно просто нещо и това е, че България трябва да има доставки на газ и те трябва да са изгодни и трябва да са съответни на общата европейска политика и трябва да гарантират нашата независимост.
- За газа? С БСП не мисля, че имате шанс.
- Напротив. Те не могат да кажат "не" за нито едно от тези неща. Те ще кажат, че за всички тези неща най-добрия отговор ще ни даде „Газпром“ и тук можем да спорим и да се притискаме взаимно, и да видим кой ще надделее. Но, ако пратим БСП да отговаря откъм „Възраждане“. Ние сме им от дясната страна, „Възраждане“ - от лявата. Ако те трябва да спорят не с нас, а с „Възраждане“, по въпроса кой е по-проруски, накрая, след тези избори, ще получим едно БСП, което ще е още по-труден партньор за тази разговори. Разговорът ще е труден. Въпросът е, че сега е една идея по-лесен, отколкото има шанс да стане в следващия парламент.
Има аргументи и за обратното. Аз излагам една теза и давам своите аргументи, уважавайки факта, че са възможни и аргументи за обратното. Въпросът е на сложен баланс, който ние трябва да постигнем. Дълги години няма да имаме лукса на прости, еднозначни решения. Дори, когато си мислим, че е така. И ще трябва да се научим, ако искаме да оцеляваме в тази изключително сложна обстановка, да водим сложни разговори. Да балансираме много аргументи за и против. Да слушаме различни гледни точки. Така работи парламентарната демокрация от столетия в някои страни и друг начин няма измислен.
- Ако случайно не успеете и все пак има предсрочни избори, ще влезете ли в предизборна коалиция с „Продължаваме промяната“? Не можете да твърдите вече толкова дни, че не сте обсъждали въпроса.
- Ако искате, няма да го твърдя, но не мога да Ви кажа нищо различно от това, защото такъв разговор не се случва. Все пак ние не сме в непосредствена предизборна ситуация. Лидерите на „Продължаваме промяната“ все още са в управлението на страната, опитват се да свършат някои неща и вероятно са доста заети. Не е и много времето, в което да водим тези разговори. Но сега отворената тема е тази: ако все пак опитаме нещо с третия мандат, то как [да стане]. Те имат горчив опит и абсолютно релевантни съмнения за това дали може да се състави функционално мнозинство, извън ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Разговорът е по-скоро в тази посока. Ние сме тези, които ще сме по-активни в разговора за общо явяване, защото ние все пак имаме по-дълъг опит в това какво значи кампания, която разделя общ електорат. Някой може да си мисли, че е лесно такава кампания да се проведе паралелно – все едно нямаме нищо общо едни с други и всеки да говори успоредно. Когато обаче кампанията навлезе в активната си фаза, започне изнервянето на щабовете и на симпатизантите във Фейсбук, това винаги води до взаимен антагонизъм. Означава да разделим семейства, да разделим общности, да разделим приятелски групи и аз не искам да го видя това нещо. Абсолютно съм наясно защо една формация, особено нова такава, [не иска] да пусне в жилището си някой друг, но знам и какво значи да разделяме хора. Знам и колко трудно е това да се избегне. Миналия път се получи и искам да кажа, че се получи много повече заради нашето стискане на зъби, отколкото без него. Този път съм по-притеснен, че ще бъде още по-трудно, защото за излизане заедно за общо управление ще трябва да се обясняваме, да бъдем атакувани по всякакъв начин. И от тази гледна точка мисля, че трябва да преодолеем разбираемия егоизъм на партийните върхушки, които не искат да делят мегдан с някой друг. Те казват, каквото [казват], но се надяват да изядат колкото се може повече от сладоледа на другия. Това е нормално в политиката, но заради избирателите, в тези времена на страх, сме длъжни поне това да не им причиняваме. Това ще бъде моята теза, когато стигнем до прага на изборите.
- Казахте, че ще ви атакуват. Нека да пробвам. Управлявахте 6 месеца, не е кой знае колко, но все пак са си 6 месеца. Къде отиде вашата съдебна реформа?
- Да, ето това ще бъде атака и тази атака ще изисква сложни обяснения, които множество гениални пиари ще опростяват и ще превръщат в прости формули, с които ще се окаже, че атакуваш другарчето си и т.н. Това е неизбежна динамика в една кампания, която е по-добре да не причиняваме на своите избиратели. Съдебната реформа [зависи от] невъзможността да си осигурим конституционно мнозинство и [сн него] да направим четири много важни неща - трайно преструктуриране на прокуратурата, трайно премахване не просто на Гешев, а на възможността за Гешев или Цацаров, или Филчев, преструктуриране на Висшия съдебен съвет така, че той да излезе от трайните влияния, под които се намира по структурни причини, избор на нов Висш съдебен съвет, и то не на такъв, какъвто съдебната номенклатура много ловко успява да си избере. Защото това, което съдебната номенклатура е организирала като избор в съдебната власт, ще доведе до Висш съдебен съвет, в сравнение с който сегашният ще ни се види може би даже леко либерален - в сравнение с това, което сега се организира от няколкото центрове на тайна власт в съдебната система. Между другото това съвсем не е само Гешев.
- Въобще дори не е само Гешев.
- Там има една кула от слонова кост, която тъне в мълчание, но концентрира огромно влияние и това е Върховният административен съд. Но това е тема за следващ разговор…
- Това е друго предаване.
- Да. И друг етап от борбата ни за отчет на институции. Но това и избирането на нов инспекторат, който трябва да чисти гнилите ябълки, и да е в състояние да го прави, от съдебната власт, всичко това изисква конституционни мнозинства. При невъзможността за това на нас ни се наложи да се занимаваме с изобретяването на всякакви заобиколни, ерзац-полу-недотам стратегии за това какво може да бъде направено със законодателни кръпки и при тази сложна коалиция, която имахме, с най-различни процеси, които течаха в нея, в част от тях се оказа, че има влияния, които ужким се борехме срещу тях, а се оказа, че коалицията е толкова зле сглобена, че тя сама чупи комуникацията. Лични отношения се оказаха твърде важни в нея и надделяха над обществения интерес в много важни точки и т.н. Всичко това направи процеса много труден. Важното, което искам да кажа по тази тема, е, че все още имаме шанс да прокараме, ако имаме малко повече време в този парламент, дори да отидем на избори, три много важни неща. Едното много важно нещо е след много сложна дискусия, която включва и магистратите, изработени механизми за разследване на главния прокурор, без когото между другото не можем да усвояваме парите от Европа. Този механизъм най-накрая ще даде отговор как главният прокурор, който контролира цялата прокуратура, а прокуратурата е де факто монополист на разследването в България, тоест главният прокурор трябва да разследва себе си, заради решението "Колеви срещу България" на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който констатира този проблем - че главният прокурор не може да разследва себе си и подчинените на него структури не могат ефективно да го разследват, ние трябва да изработим паралелен механизъм, който е много сложно да се направи без конституционна промяна. Изработен е, трябва да го приемем. Другото нещо, което трябва да направим, е да създадем прецедент. И това е да уредим административен капацитет на Европейската прокуратура тук, който е независим от нашата прокуратура и който позволява Европейската прокуратура ефективно да работи на наш терен в рамките на своите компетентности, които са ограничени, но важни…
- Казвате, че според Вас това може да бъде направено, макар и трудно, в рамките на сегашния…
- Законът е готов и е в парламента. Може да бъде приет за две седмици – този за Европейската прокуратура. Третото нещо, което можем да направим и е важно да го направим, това, разбира се, е КПКОНПИ, да приемем закона, който я реформира и подсилва, без да прекаляваме, и да изберем Бойко Рашков и друг състав изобщо, защото той ще бъде колективен орган в КПКОНПИ. Това са, както сама виждате, много важни стъпки и елементи от съдебната реформа, които могат да бъдат направени буквално в следващите месец-два.
Ако ние получим мандата, ние ще започнем разговора с политическите сили с внасянето на една декларация, с която ще установим изобщо има ли политически сили в парламента, които са готови да си поставим определени национални задачи. И само ако има мнозинства за това, изобщо ще предлагаме състав на кабинета.
- Какво ще пише за войната в тази декларация?
- Само да свърша за съдебната реформа. В тази декларация например ще пише "конституционна реформа". И аз искам да стигнем до точката, в която политическите сили да трябва да кажат „да“ или „не“. И да са със съзнанието, че ако кажат „не“, ще отидат с това „не“ на избори. И ще трябва на избори да обяснят прясното си „не“. Откровено се надявам леко да окажем натиск върху българската политическа класа да се фокусира върху някои по-важни неща.
За войната ме питахте какво ще пише в таи декларация. Цялата декларация ще бъде за войната. Защото съдебната реформа е за войната. Това да имаме правови институции, които са способни да ни имунизират от корупцията, което е първостепенен инструмент за враждебно проникване в България, е елемент от националната сигурност. Във време на война е особено важен. Подкупите са един от основните и всякаквите икономически зависимости и компроматите с неразследвани факти, които те правят уязвим на влияние, са два от основните инструменти за поставяне в зависимост. Така че изчистването на това нещо, паленето на лампата зависи от реформираната съдебна власт. Енергетиката е за войната. Енергийната независимост на България, както по отношение на газ, така и по отношение на петрол, да не забравяме никога за тази важна тема с Лукойл, така и по отношение на ядрената ни енергетика. Там има също да се вземат важни решения, които се изискват, защото са трайни. Национални съгласия. Думата консенсус стана обидна и затова не смея да я употребявам.
- Но тя не е. Не искате ли да си върнем думите?
- ... това всичкото е за войната. Българската армия трябва да се модернизира. Който не разбира това нещо, изобщо не разбира къде се намира. Ние трябва да започнем да прилагаме една амбициозна, сериозна, дълготрайна модернизация на българската армия, така че тя най-накрая да си върне достойнството, което българската република заслужава. Особено в този момент. Българските служби трябва да си покачат капацитета и особено да обърнат внимание на своята уязвимост по отношение на Русия. Българското информационно поле трябва да намери начин, без да изпада в цензура - а има залитания по това отношение в чужбина и това изобщо не е шега - да се имунизира от определени механизми за пропагандно и враждебно проникване в общественото мнение.
Ние трябва да завършим нашата политическа интеграция в рамките на Европейския съюз и в рамките на неговите структури за сигурност. Това означава Шенген, това означава Еврозона. Ние трябва да се справим с кризите, които удрят хората по джоба. Икономическите елементи на криза като инфлация, стагнация в световен план. Ние трябва да се справим с определени хранителни проблеми, с цената на зърното. Зад цената на зърното почват проблеми в Африка. Тези проблеми не са нещо, което гледаме просто по телевизията, те после се превръщат в бежански вълни. Всичко това е свързано с войната.
Ние трябва също така да увеличим амбицията си в рамките на НАТО. Сериозно да увеличим присъствието на многонационални сили на нашата територия и така нататък.
- Има едно изследване на „Алфа рисърч“ от април и едно от май, което показва промяна в общественото мнение за това къде е мястото на България - дали то е в Европейския съюз или до Русия. През април хората са смятали, че мястото на България е в Европейския съюз и НАТО, така са отговорили 63%, един месец по-късно те са 39%.
- Ако това е тенденция, ние сигурни ли сме, че искаме през октомври да проведем избори, които Костадин Костадинов да превърне в референдум? Сигурни ли сме, че искаме да опитаме?
- Само че моят въпрос е друг. Когато имаш слабо лидерство, обусловено от това, че коалицията е твърде пъстра, на фона на тишината, спазвана от решителния човек, нахлува популизмът.
- Така е. Напълно сте права. Ние трябва да сме наясно, че факторите, които обособяват тази динамика не са някакъв взрив на русофилия.
- Да, социолозите също предупреждават, че това може да не е трайна нагласа.
- Доколкото общата ми преценка като практикуващ политик ми позволява да кажа, тук става въпрос за два фактора. Единият е страхът от Русия, която е близко и е агресивна. И другото нещо е невъзможността на българския политически естаблишмънт да генерира решение, да генерира усещане за трайна посока, усещане, че освен това, че помним кой какво ни нарече и как ни погледна преди 3 седмици, ние помним и какви са националните задачи.
Ако искаме да се справим с това нещо, ние трябва да кажем на хората: „Хора, в България има институции, има и политическо лидерство“. И тук не става въпрос за един юнак на коня. Тук става дума изобщо в парламентарната република за способност за колективни решения, които да са подчинени на националния интерес. Но ако не започнем отсега да го правим, надявайки се да изхвърлим на терена всички онези, които ни пречат, всъщност още повече да се разделим, още повече да поляризираме обществото, ще стане още по-трудно. И затова аз казвам, че моят страх от това, че ще изпуснем ценно време, ще се поляризираме, ще си направим още по-труден процеса по взимане на решения, ме кара да премина към по-решително търсене на вариант в рамките на третия мандат нещо да направим. Защото ние трябва да овладеем тази тенденция.
В момента, в който българските граждани кажат, че ние имаме ясна визия за това как, използвайки най-могъщите в историята съюзи, НАТО и Европейския съюз, да си гарантираме сигурността и нещо повече – да използваме този момент за скок в своето развитие. Защото ако не беше тази война, българският политически елит изобщо нямаше да посмее да постави толкова ребром въпроса за енергийната зависимост. Така че ние ако не го правим сега това нещо, тенденциите на фрустрация, страх, недоверие ще се увеличават. И колкото и избори да произведем, това само ще ги задълбочава тези тенденции.
Именно затова казвам, че е по-добре да опитаме малко да се стегнем. За политиците говоря. Да се фокусираме върху важните неща, които трябва да се правят. Да се научим да си говорим нормално и уважително за важни неща. Има някои неща, които трябва да се свършат. И да видим дали тогава българските граждани няма да са една идея по-спокойни и една идея да можем да проведем с тях по-рационален разговор какво всъщност е бъдещето на страната ни. А то е много просто да се провери. Всеки един от нас може да се огледа. Може да го види в своята къща, може да го види при съседите. Там има деца. Тези деца, всички, искат на Запад. Нито едно дете, в социологически значими категории, не ходи да учи в Московския държавен университет. Не лош университет сам по себе си, с традиции и така нататък.
Така че това [на Запад] е бъдещето, това е посоката, ние трябва да успокоим България и наистина да я насочим в тази посока. Затова казвам, че ако сформираме правителство с третия мандат, неговата задача ще бъде да завърши като национален консенсус и като конкретни политики нашата интеграция в НАТО и в Европейския съюз.
