Под знака на еднорога. Къде са ЛГБТ в мечтата за свободна Украйна

В Украйна той е суперзвезда. Съветникът в президентската администрация Олексий Арестович не просто намира точните думи за войната, за да може украинците да не превъртят. Той им предлага и мечта – казва, че след войната Украйна ще стане новият център на Източна Европа. В нея всеки ще е свободен да развива творческия си потенциал и да бъде, какъвто иска – независимо от етноса, религията и родния си език.

Определенията подполковник, разузнавач, анализатор, влогър и бивш актьор са тесни, за да опишат Арестович, който е основал и мисловна школа, наречена „Апейрон“. В досократическата философия апейронът е безгранично вещество, което е в основата на всичко.

"Апейрон" на Олексий Арестович е синтез между психология, философия, религия и предлага отговори за всичко – от Бога до публичната комуникация. Една от основните ѝ идеи е, че когато човек си отговори правилно на въпроса „кой съм аз“, ще разреши вътрешните си проблеми. И няма да допуска външните препятствия, включително войната, да го разрушават отвътре.

Но се появи едно "но"

На 19 юни Арестович каза, че смята ЛГБТ хората за „хора с девиации, тоест с отклонение от нормите на поведение“ и в този смисъл е консерватор. Уточни, че е против преследването им, защото са на първо място хора, стига да не извършват „престъпления – морални или криминални“. Но добави, че към ЛГБТ пропагандата се отнася изключително твърдо и е неин решителен противник, понеже тя „има конкретни негативни последствия за обществото“. А към ЛГБТ хората изпитва съчувствие.

От „Киев Прайд“ реагираха, обявявайки се „против псевдонаучната пропаганда на Арестович“, и иронично коментираха, че се отнасят към него със съчувствие, защото да си хомофобски представител на доктрината „руски свят“ в Украйна е „девиация и отклонение от нормата“. Те призоваха президента Володимир Зеленски да го уволни, защото „подобна реторика на управляващите е недопустима, ако искаме да сме в ЕС.“ И добавиха, че президентският съветник няма правото да говори такива неща за ЛГБТ общността, докато стотици нейни представители се бият за страната си, осигурявайки му възможност да си записва клиповете.

Причина за упрека в псевдонаучност е, че още през 1991 г. Световната здравна организация (СЗО) изважда хомосексуалността от списъка на заболяванията. Препратката към „руския свят“ се дължи на това, че Арестович използва спрямо ЛГБТ хората кремълските пропагандни клишета едно към едно. А техни представители действително се бият на фронта, някои дори носят отличителен знак – еднорог.

Изненадата от позицията на Арестович се дължи не само на симпатичния му имидж, а и на контраста с други от възгледите му. В духа на хомосексуалния Мишел Фуко той например смята, че проблемът на модерността е, че е тръгнала по репресивно-дисциплинарен път, вместо по пътя на любопитството и радостта.

И изведнъж – ЛГБТ украинците са изключени от визията му за бъдещата Украйна. Техният отговор на въпроса „кой съм аз“ не се признава.

Активистите, левите, либералните демократи

Арестович не се ограничи само с това изказване по темата. Той се обяви и срещу активизма като такъв, защото според него активистите се представят за жертви. Квалифицира прайдовете като „пропаганда чрез образа на жертвата“. Интерпретира критичните реакции срещу тезите му като "хейт". Без да забележи, че така сам влиза в ролята на жертва, която толкова не харесва.

И изглеждаше нетипично намусен. Като да е забравил собствения си принцип, че който мисли лошо за света и хората, вреди преди всичко на себе си.

За капак, тъкмо след като Европейският съюз одобри молбата на Украйна за членство, Арестович обяви ЕС за „ляв проект, опиращ се на Франкфуртската школа“. Без да уточни дали има предвид Адорно, Фром, Хабермас или друг от представителите ѝ, между които има сериозни концептуални различия.

Всичко това повдига въпроса дали от украинската му мечта са изключени само ЛГБТ хората, или и доста по-широка група, като почнем с либералните демократи. И дали неговата Украйна не заприличва на Полша, която той често дава като положителен пример в ЕС. И в която има „зони, свободни от ЛГБТ“, а абортът е разрешен само в изключителни случаи. А самият Арестович се разкрива като ултраконсервативен християнин – от онези, за които хомофобията е по-важна от десетте Божии заповеди, начело с шестата – „не убивай“.

Човек, който днес е в ключова роля

Ако има разочаровани от Арестович, то е не само поради ключовата му роля за възприемането на войната в Украйна. Той успява да накара много хора да повярват, че знае правилните отговори на всички екзистенциални въпроси.

Ала всяка теория си има ограничения, дори мисловната школа „Апейрон“. Преди няколко години Арестович разказва за един много ерудиран съветски учен, който е представил стройна система, но с един проблем - в тази система „него [самия] го няма“.

Да се запитаме тогава – къде е самият Олексий Арестович в мечтата за Украйна? Олексий/Алексей е по баща беларуски поляк, по майка – руснак, а по идентичност – украинец, въпреки че е учил украинския като чужд език. Във визията му освободилата се Украйна ще предоставя простор именно на хора със сложна идентичност като него самия, за които рамките на етноса и професията са тесни.

Но когато дойде време опустошената от войната Украйна да се изгради наново, украинското общество е това, което ще реши по какъв път да тръгне тя, а не лично Арестович. Така, както Украйна ратифицира Истанбулската конвенция – впрочем само ден, след като президентският съветник се обяви срещу „ЛГБТ пропагандата".

Не е изключено и основателят мисловната школа „Апейрон“ да промени мнението си за ЛГБТ хората. Така, както е променил и отношението си към Александър Дугин – един от идеолозите на идеологията „руски свят“, на чиито конференции е бил чест гост някога.

А за разочарованите му фенове остава поуката, съдържаща се във втората Божия заповед – „не си прави кумир“.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.