Депутати от “Възраждане” издигнаха в парламента плакати “Македония е България”. Северна Македония поиска българските власти да осъдят явната реч на омраза.
Това политическо осъждане може и да дойде, но щетата е вече нанесена. В общуването между хората от двете страни отдавна има проблеми, а сега те само ще се задълбочат. Ето два примера - с едно неродено бебе и с едно научно изследване.
Как да кръстим детето
Македонец, живеещ в България, очаква дете с партньорката си българка. Мислят за име, и двамата харесват как звучи Бранко. Само че не майката, а бащата се притеснява. “С това име и с моята фамилия в България няма да му е добре”, казва той.
Такива тревоги обикновено се пораждат от политическия климат и от обществените нагласи. Когато се появяват, има риск те тепърва да растат, ако средата, която ги е породила, не се подобрява.
Съществуват прохождащи македонски автори, които се опасяват, че книгите им няма как да достигнат до българската публика в адекватен вид, защото “кой в България ще превежда сега”.
Ако "няма" македонски език, как се превеждат книгите?
Дори и да е неопитен, един автор не би трябвало да изпитва подобни съмнения – художествен текст на македонски има нужда от превод и това е съвършено ясно и на българските издатели. Неслучайно програмите за подпомагане на културния сектор на ЕК и проектите на редица неправителствени организации насърчават тъкмо това - литературен обмен. Само че в настоящата ситуация има нещо друго, което е официално – според България македонски език няма.
Ако човек е свикнал да ходи на концерти в Скопие, ако общува с представители на македонските академични среди или със студенти, думи като тези на "Възраждане" навярно биха му дали повод за срам или за необходимост да ги преработи в добронамерена шега. Въздействие обаче има, както и щети.
Малка скоба за националните идентичности
Според концепцията, изработена от Фридрих Майнеке в самото начало на XX век, има, най-общо казано, две линии на конструиране на национална идентичност – политическа и културна. Едната е основана на политическо единство, споделена политическа история и конституция, а другата – на споделен език, литература и религия.
Различни културни нации могат да бъдат част от една политическа нация, както и обратното – една културна нация може да включва различни политически нации.
Макар двете линии да се преплитат, на тях се основава и едно от възможните разграничения между патриотизъм и национализъм. В този случай патриотизмът е разбран като любов към своето, отношение към живота и общите дела на съ-гражданите и грижа за държавата сега, докато национализмът консолидира общността, като по-скоро полага другите, “тях”, като врагове и търси гробове, старини и исконни основания.
Едната концепция е динамична и свързана с настоящето, докато другата е значително по-статична. Статична, разбира се, докато не се появи политическа и идеологическа нужда от нов разказ за миналото и произхода.
"Българи сме, но не съвсем"
Това е заглавието на наскоро издадено теренно изследване, което се развива на тройната граница между България, Сърбия и Македония. Авторката д-р Мина Христова се занимава с начините, по които населението на пограничните райони мисли приликите и отликите между свои и чужди, имената, с които биват наричани, ползите и недостатъците, свързани с близостта на границата.
Много от запитаните повтарят едно и също изречение: "Българи сме, но не съвсем"
Заглавието е всъщност цитат от това, което много хора натрапчиво изричат пред изследователите, тъй като за мнозина от респондентите етническата идентичност не съвпада с гражданството.
Най-любопитни са наблюденията около придобиването на български паспорти от македонски граждани. Особено по-младите македонци, участвали в изследването, не гласуват, слабо се интересуват от функционирането на институциите. Според Мина Христова обаче, въпреки по-ниската си политическа култура, тези хора ясно осъзнават разликата между двата типа идентичности.
Те искат да придобият паспорт, който ще им осигури по-лесен достъп до работа и образование в границите на ЕС, и говорят на македонски, знаейки, че служителят в българската паспортна служба ще го разпознае като български диалект.
Осъзнават, че българският наратив ги сродява с българите, но наред с това осъзнават принадлежността си към македонците и съответната си непричастност към българите. И така, поне през езика, преодоляват една всъщност мека граница – променят институционалната си идентичност и едновременно с това продължават да бъдат македонци.
Какво е да си шоп
Какво значи да си част или да не си част от еди коя си група? Ако се върнем към изследването на Мина Христова, какво означава да си шоп? Между другото този етноним се ползва негативно и в България, и в Македония, а в Сърбия се появява като възможно определение на последното преброяване.
Според социолозите и антрополозите местните и локалните идентичности са по-твърди и някак по-непосредствено значими. Това, че си от Кюстендил например се преживява ежедневно, за разлика от това, че си гражданин на ЕС.
Това, че си от Кюстендил, се преживява ежедневно, но не и това, че си гражданин на ЕС
Това е и нивото, в което се случва активното общуване, проверката на стереотипите. На локално ниво респондентите в изследването на Мина Христова например виждат прилики и сходства с българите, които живеят по-близо до западната ни граница. Наред с шегите, че от България в Крива Паланка идват “мèсо туристи” и с отгласите от югославската традиция (паспортите ги дават “фашистите”, може ли да си на страната на “немците”), се повтаря: “исти сме” (тоест, "същите сме").
В опита на тези македонци между хората проблем няма, а държавата е тази, която отправя “провокации”. Нещо повече – те в еднаква степен не одобряват счупването на паметната плоча на Каймакчалан и самото ѝ поставяне.
Всъщност, има начин да реагираме на поредното обостряне на начина, по който публично се говори за Република Северна Македония в България. Да отидем на концерт в Скопие, каквито се организират и от българи, и да се порадваме на симпатичните отлики между софийската и скопската публика на ъндърграунд музика – все пак дълго време преди 1989 те са били свободните, пътуващите, изложени на повече влияния. Полезно дотолкова, доколкото иначе се лишаваме от привилегията да общуваме със съседите си.
*Становищата, изказани в рубриката "Мнение", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
