В Брюксел текат исторически дни. На 23 и 24 юни лидерите на страните от ЕС обсъждат разширяването на съюза. По всичко личи, че те ще спазят препоръките на Европейската комисия. Украйна и Молдова ще получат статут на кандидати на 23 юни вечерта, но ще трябва да изпълнят редица условия, за да продължат напред по своя път към присъединяване. Но Грузия първо ще бъде изправена пред много изисквания, преди изобщо да получи статут на кандидатка.
В последния проект за срещата на върха, с който RFE/RL разполага, има едно интересно изречение, свързано с Украйна и Молдова, което гласи: „[Европейският] съвет ще вземе решение за по-нататъшни стъпки, след като всички тези условия бъдат напълно изпълнени“.
Дали това означава, че Украйна и Молдова ще бъдат готови да започнат преговори за присъединяване, след като тези условия бъдат изпълнени, или означава, че тогава ще им бъдат наложени още условия преди всякакви следващи стъпки?
Това ще бъде първият път, в който ЕС да даде статут на кандидат, но също така да постави условия, така че Украйна и Молдова да попаднат в една неизследвана територия.
Отново разочарование за Западните Балкани
Надеждите на Западните Балкани за членство в ЕС може отново да понесат разочарование. Северна Македония, Черна гора, Албания, Сърбия и Турция са официални кандидатки, докато Босна и Косово са само потенциални.
На 21 юни албанският министър-председател Еди Рама се усъмни дали изобщо би имало смисъл те да се явят, ако срещата доведе до поредното „не, съжалявам“. Така ставаше след подобни събирания, на които Брюксел не даде никакво одобрение. След това той потвърди, че ще присъства, въпреки че настроението сред амбициозните балкански страни не е оптимистично.
Все още има някакъв шанс Северна Македония и България да изгладят различията си преди или по време на срещата на върха, така че Скопие, заедно с Албания, да получат зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС.
Босна и Херцеговина обаче няма да получи статут на кандидатка, тъй като по-голямата част от страните-членки на ЕС смятат, че тя не е извършила достатъчно реформи през последните няколко години. А надеждите на Косово най-накрая да получи либерализиране на визовия режим изглежда ще бъдат разбити, въпреки че може да се очаква ангажимент за стартиране на политическия процес на този фронт по-късно през есента.
Новата европейска общност на Макрон
Тази среща на върха е натоварена с разговори за разширяване на ЕС, но не се заблуждавайте, идеята за увеличаване на членството все още кара някои страни, особено в западната част на ЕС, да се притесняват. Ето защо лидерите на ЕС също ще обсъдят неотдавнашната идея на френския президент Еманюел Макрон за нова Европейска политическа общност по време на вечеря на 23 юни.
Френският дискусионен документ, разпространен в Брюксел миналата седмица, призовава за създаването на нов политически орган с правомощия за вземане на решения, който да заседава няколко пъти годишно на различни политически нива и да бъде отворен за всички европейски държави, „които споделят общ набор на демократични ценности“.
Докато Париж се опитва да обясни, че това ново творение няма да бъде заместител на разширяването на ЕС, някои държави са много предпазливи, опасявайки се, че Украйна и страните от Западните Балкани ще останат завинаги в нещо като „изпитателен дом“. Очаква се разгорещен разговор по този въпрос, особено с френския президент, който беше разтърсен на парламентарните избори през уикенда и може да не иска да прави компромис.
Изчерпват се идеите за Русия
Голяма част от срещата на върха, разбираемо, ще бъде посветена на войната на Русия срещу Украйна - но има ясно усещане, че съюзът е изчерпан откъм нови идеи. Ще има призив за по-нататъшно увеличаване на военната подкрепа за Киев и за предоставяне на още един пакет от финансова помощ на Украйна на стойност до 9 милиарда евро.
Що се отнася до зърното, блокирано в пристанището на Одеса заради руската военноморска блокада, мнозина в Брюксел все още се надяват, че генералният секретар на ООН може да успее да реши проблема. А по отношение на явните заплахи на Москва срещу Литва за блокиране на руски стоки, санкционирани от ЕС, да влизат в руския ексклав Калининград, все още има разговори дали някаква писмена подкрепа за Вилнюс ще влезе в окончателната декларация.
Дори по отношение на санкциите умората е очевидна в коридорите на властта в Брюксел. След като се мъчеше да приеме последния кръг от ограничителни мерки, по-специално руско петролно ембарго с множество вратички, проектотекстът е доста неясен: „Работата по санкциите ще продължи, включително за засилване на прилагането и предотвратяване на заобикалянето“.
Докато някои държави настояват за повече и по-тежки санкции, един служител на ЕС, който пожела анонимност, уморено ми каза, че „сега ни остават само газ и ядрена енергия, за да стигнем до целта, но като се има предвид колко трудно беше да се споразумеем за петрола и гледайки галопиращите инфлация и цени на енергията, мисля, че сега може да не сме готови за това."
