Френското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) е изпратило предложение, свързано с ветото върху Северна Македония, до Комисията по външна политика в Народното събрание. Това съобщи БТА в петък.
Информацията за евентуално френско предложение се появи ден по-рано както в българските, така и в македонските медии. В петък стана ясно, че проектът предлага българските условия към Северна Македония да бъдат включени в преговорната рамка за присъединяване на страната към Европейския съюз (ЕС), а ЕС да бъде гарант за тяхното изпълнение.
Така при съгласие от Скопие и всички страни членки, включително и България, преговорният процес ще може да започне, а неговото развитие ще зависи и от изпълнението на българските искания.
По информация на Българското национално радио (БНР) в документите, изпратени от френското председателство, към изискванията за прилагането на реформи и законови промени като съдебна реформа и борба срещу корупцията са добавени и българските условия за приемане на Северна Македония в ЕС.
В една от точките е записано, че "преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония", което отговаря на искането на София за официално признаване на българска общност.
Добавено е и изискване за борба срещу речта на омразата и дискриминацията. Що се отнася до спора за езика, ЕС отбелязва намеренията на България и Северна Македония да направят едностранна декларация относно македонския език, предава БНР.
В преговорната рамка е включено и изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017 и Декларацията от София от май 2018 г.
Този вид на предложението не е окончателен, а трябва да бъде приет единодушно от всички държави членки на ЕС.
Френското ротационно председателство на Съвета на ЕС изтича на 30 юни, затова и се спекулираше, че френската страна ще се опита да намери решение на двустранния спор между София и Скопие преди неговия край. Целта е да бъде отблокирано началото на преговорите за членство на Северна Македония и Албания в ЕС, върху което България наложи вето.
Информацията за новото предложение идва дни преди срещата на върха на ЕС и лидерите на страните от Западните Балкани, която ще се проведе на 23 юни в Брюксел.
Какви са коментарите в България
В петък сутринта, когато френският проект все още не беше получен в парламента, заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин (БСП) каза пред БНР, че България няма да вдигне ветото.
По думите му с това ще се спука и поредния "балон" - темата Северна Македония, която според него е била употребена "по най-брутален начин от "Има такъв народ", за да оправдае въртеливите движения от последните седмици".
В сряда по предложение на премиера Кирил Петков Министерският съвет реши всяко предложение в Брюксел, както и всяко действие на България по темата за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония в ЕС да се решават задължително от парламента.
"Каквото и предложение да дойде от френското председателство, то предстои да бъде обсъдено, но това не може да стане в следващата седмица", каза Вигенин.
"Имаме достатъчно време да видим дали то е достатъчно добро за България, какви са следващите стъпки и да изградим стратегия. Няма никаква спешност по този въпрос", добави той.
Президентът Румен Радев също коментира темата, като каза, че кабинетът трябва да разсее всякакви подозрения, че може да отстъпи от ветото за Северна Македония.
"Знаете че идната седмица министър-председателят заминава в Брюксел и трябва да отстои националните интереси. Затова и Народното събрание, и българите трябва да знаят предварително и ясно точно каква позиция ще отстоява", каза още Радев.
Той предупреди още, че "всяко хитруване и заобикаляне на националната позиция ще има тежки последствия".
Какво казват в Северна Македония
В петък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски посочи, че към момента в Скопие не е получено френско предложение, което да е одобрено от всички страни членки на ЕС.
По-рано президентът на страната Стево Пендаровски коментира, че Северна Македония е готова да впише българите в преамбюла на своята конституция, което е и едно от българските искания. Той посочи обаче, че страната му ще поиска гаранции, че това ще бъде последното искане на България.
"Много е несериозно, ако влезем в такова начинание, каквото е това за промяна в Конституцията, което има три фази и продължава поне три месеца, в които ние трябва да убедим нашите граждани защо го правим и че това няма да бъде във вреда на никой от тях, да излязат някакви нови искания от сегашното или бъдещото българско правителство", каза Пендаровски по време на общата си пресконференция с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Мишел беше в Северна Македония, за да присъства на общ форум с лидерите на страните от Западните Балкани.
"Искаме и работим за отблокиране на процеса за Северна Македония и Албания. Не съм сигурен какво ще се случи на следващото заседание на Европейския съвет, но ще направим всичко възможно да предприемем решителни стъпки", каза Мишел.
Председателят на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски пък разкритикува македонското правителство за готовността му да приеме евентуалното предложение на френското председателство и да включи българските искания в преговорната рамка.
"Това е класически нокаут", коментира Мицкоски.
Той повтори тезата си, че изпълнението на българските искания ще означава "българизация на Северна Македония". По думите му, ако предложението е такова, той не би искал страната да се присъединява към ЕС.
Бившият премиер и специален пратеник за България на Република Северна Македония Владо Бучковски обаче зае по-позитивна позиция спрямо евентуалното френско предложение.
"За нас би било добре да видим предложението на Франция. То трябва да бъде компромисно, българската страна вероятно го осъзнава, независимо кой какво мисли", каза Бучковски.
Според него въпреки сложната политическа ситуация в България е възможно има шанс новото предложение да бъде обсъдено, докато българският парламент е все още в пълен състав.
През следващата седмица лидерите на ЕС се събират на среща в Брюксел, а една от точките, които трябва да бъдат разгледани, е свързана именно с ветото, което София наложи върху присъединяването на Скопие към блока.
Евентуалното вдигане на ветото беше посочено от Слави Трифонов като причина „Има такъв народ“ да се оттегли от управляващата коалиция. Това се случи, въпреки че ветото продължава да е активно. Премиерът Кирил Петков гарантира, че промяна може да настъпи само след решение на парламента, а представители на ЕС и канцлерът на Германия Олаф Шолц изразиха недоволство от липсата на прогрес в преговорите между София и Скопие.
