Глад за 300 млн. души. Как Русия предизвика и световна криза за храна

Когато Русия започна непредизвиканата си инвазия в Украйна, това беше само предупреждение. Повече от три месеца по-късно предупреждението е факт и на много точки по света вече има дефицит на храни, а експертите предричат ситуацията да се влоши.

Двете държави, въвлечени във войната, са сред най-големите производители на селскостопанска продукция, а сблъсъкът между тях изведе на преден план крехкостта на световните вериги за доставки.

За значението на Русия и Украйна е достатъчно да се каже, че двете страни са глобални лидери в износа на ечемик, царевица, рапица, слънчогледово семе, както и олио. Заедно двете страни осигуряват 30% от световните доставки на пшеница. Русия изнася 17% от световната пшеница, а Украйна - 20% от световната рапица.

Войната на Москва обаче разруши голяма част от световните вериги за доставка на храни, а ситуацията е възможно да се влоши и заради очакваната намалена реколта. Как точно изглежда тази картина.

Каква е ролята на блокадите

Досега руската военна стратегия включваше блокирането и бомбардирането на пристанища, част от които са ключови за хранителните доставки. В началото на май президентът на Украйна Володимир Зеленски изказа опасения, свързани с неизбежната криза и поиска от световните лидери да предприемат незабавни действия, с което да вдигнат блокадите от украинските пристанища на Черно море, за да могат да се подновят доставките.

В отговор на тези искания външните министри на страните от Г-7 се събраха в Германия, за да обсъдят спешното транспортиране на зърно. Те обявиха, че руската инвазия е „създала една от най-тежките хранителни и енергийни кризи в модерната история“, която застрашава най-бедните страни в света.

Заради блокираните пристанища Украйна започна да извършва износа по железопътните линии към западните си граници, както и към пристанищата по река Дунав, които все още са отворени. Руснаците попречиха за износа на близо 25 млн. тона зърно от Украйна от началото на войната.

Западните санкции и дефицитът на храни

Докато Украйна е блокирана, Русия продължава производството си на зърно и го изнася през Черно и Азовско море. По време на официална среща в Москва Владимир Путин обяви, че страната му очаква рекордна реколта от пшеница. В същото време санкциите, наложени от Запада, блокират доставките и плащанията, което направи голяма част от сделките с Русия трудни или невъзможни за осъществяване.

Санкциите могат да замразят и руския внос на ключови стоки като семена и пестициди, което от своя страна може да доведе до по-малка реколта, както и до по-лошото ѝ качество в следващите години.

Освен всичко друго глобалният дефицит на храни означава, че цените ще се покачват. Всички видове хранителни стоки вече повишиха стойността си от края на 2020 г. насам. Най-засегнати са пазарите за масла, свързани със зърнените и зеленчуковите култури, в които и Русия, и Украйна играят ключови роли. Според индекса за цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO) през март 2022 г. е достигнато рекордно ниво от 159,3 пункта, с 12,6 по-високо от това през февруари, когато беше счупен ценови рекорд от 90-те.

Всички тези фактори представляват заплаха за достъпа до храна в страните, които са икономически уязвими и са зависими от руската пшеница. Такива страни има в Близкия Изток, Африка и Централна Азия.

Алекс Смит, който е анализатор в сферата на земеделието в The Breakthrough Institute, каза пред Свободна Европа, че например Ливан разчита на Украйна за 50 % от доставките си на пшеница и в момента е изправена пред една от най-тежките икономически кризи в световен мащаб.

Африканските страни, които преминаха през дефицит на хранителни доставки заради COVID-19, както и заради природни бедствия като суши, наводнения, свлачища и др., в момента се мъчат заради недостига на храни и скока в цените.

Световните лидери отправиха остри критики срещу Русия заради използването на износа на земеделски стоки за геополитически цели. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен критикува Москва, че освен, че бомбардира зърнени складове в Украйна, използва собствения си износ за храни с цел да изнудва.

„Русия сега трупа собствения си износ на храни като форма на изнудване - задържа доставките, за да повиши световните цени, или търгува пшеница в замяна на политическа подкрепа. Тя използва глада и зърното, за да упражни влияние“, каза Фон дер Лайен.

По време на дебат в Съвета на сигурност на ООН Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната програма по прехрана, поиска от световните лидери да предприемат незабавни действия за отварянето на пристанищата на Черно море. По думите му това ще помогне на 276 млн. души по света, които в момента се намират под опасност от глад. Той добави, че ако не бъдат предприети бързи мерки „резултатът от липсата на действия ще се усеща по света в предстоящите години“.

Забраната на износа към Централна Азия

През март Русия временно забрани износа на зърнени култури за страните членки на Евразийския икономически съюз, в който влизат Казахстан, Киргизстан и Армения. От забраната, която действаше до началото на юни, беше изключена Беларус.

В отговор Казахстан забрани износа на пшеница за съседите си от Централна Азия. Нур Султан е сред големите производители на пшеница, но също внася относително достъпната пшеница от Русия, за да покрива вътрешното си потребление, както и за да препродава на други страни като Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан. Тези страни получават около 90% от вноса си на пшеница именно от Казахстан.

Помощ и възможните решения

На 23 май Пентагонът съобщи, че 20 държави са обявили нов покет с военна помощ за Украйна. Дания обеща да изпрати противокорабните ракети „Харпун“, които могат да помогнат за разкъсването на блокадата и подновяването на хранителните доставки.

ЕС обяви, че има намерение да изгради наземен коридор през Полша към пристанищата на Балтийско море. За този план съобщи комисарят по земеделието Януш Войчеховски. По думите му пристанищата в Гданск и Гдиня са най-подходящи за целта.