Тази история приключва на 25 май в гробището на едно село на юг от Санкт-Петербург. 21-годишният Антон Федосеев е бил изпратен да воюва в Украйна и е убит в Харковска област. Приживе са го наричали „момчето с широката душа“.
Антон се ражда с тежък дефект - по време на раждането пъпната връв се омотава около лицето му и се налага да му бъде направена спешна операция. Израства в многодетно селско семейство. Бащата умира през 2004 г., майката сама отглежда четирите си деца.
Заветната мечта на Антон е била да си направи пластична операция на лицето, за да може носът му да бъде като на другите. Да спечели пари за такава операция на село не е било реално, казват всички негови познати. Затова след казармата Антон се съгласява да подпише договор с руската армия за професионална военна служба.
"Момченца от селата"
Последният пост на Антон Федосеев в социалната мрежа „ВКонтакте“ е снимка на диплома от Бегуницкия агротехнически техникум, където е учил за тракторист. През лятото на 2020 г. завършва и на 20 години получава призовка от военното окръжие.
"Последния път си писахме през октомври 2020 г., когато той вече служеше в гр. Мурманск", спомня си Наталия Сабодаш, възпитателка във Волосовския център за социално обслужване на населението. Получила е от него съобщение: „Здравейте, да не сте ме забравили? Аз съм в казармата от юли.“
"Антон още тогава споменаваше, че обмисля да остане на професионална военна служба. Може би не виждаше перспективи в това да остане вкъщи. Все пак трябва някак и с нещо да се живее, а на село да намериш работа си е истински подвиг. В армията всичко е много по-просто - обещават ти добри пари, разказват ти за стабилност и човекът е твой. Антон не ме потърси повече, аз също не му писах – армията си е армия", казва Наталия.
Наталия работи от над 20 години като възпитателка в центъра за реабилитация, където Антон е прекарал две години от живота си. За пръв път е попаднал там, докато е бил в основното училище, за втори – в осми клас. Причината е в това, че Антон не е имал баща, а майка му е пиела. Заедно с него в центъра е бил и по-малкият му брат, за когото се е грижел.
"Обикновено децата в такива семейства също са проблемни: зарязват ученето, влизат в конфликти с другите. Но тук ситуацията беше точно обратната. Антон беше много отговорен", казва Наталия.
Друга служителка на Волосовския център, Инна Тимофеева, също си спомня Антон като "момче с широка душа". Наскоро го е видяла на улицата: "Видях този малък, слаб, крехък човек, когото неясно защо изпратиха на тази "специална операция". Явно като наемник, иначе той не би отишъл", смята тя. Според Инна Антон никога не е прибягвал до насилие.
“Мисля, че всичко това е неправилно. Каквито и да са причините, не трябва да бъдат изпращани [на война] момченца от селата“, - отбелязва тя.
У дома, където няма перспектива
Волосовският център се намира на 80 км. от Санкт-Петербург и на 45 мин. с кола от с. Болшой Сабск – мястото, в което е роден Антон. Селото има около 1500 жители, вили, няколко пететажни блока и езеро, което е бивша кариера за добив на пясък. Има и част от малък завод за производство на асфалт, от който, по думите на местните, „е останала някаква неясна площадка“.
Един от разположените в гората пететажни блокове, наричан в селото „Вавилонската кула“, е бил използван като място за временно задържане на арестувани.
Сестрата на Антон Альона Федулова смята, че брат й се е озовал в Украйна поради желанието си по някакъв начин да устрои живота си.
"След като завърши училище, Антон изкара курс за управление на трактори", казва тя, но веднага добавя, че местните ферми не плащат почти нищо. "Брат ми се опита да намери някаква макар и малка стабилност и така подписа договор с армията, въпреки че ние се опитвахме да го разубедим. Когато му предложиха да замине за Украйна, той все още имаше възможност да се откаже. Но той винаги казваше: „Аз да не съм страхливец?“ И се е съгласи".
В семейството на Федосееви има четири деца. Най-голямата Альона е на 38 години, тя е социален работник. Заедно с мъжа си и 16-годишната си дъщеря в момента живеят във Волосово. Разнася продукти, помага на възрастните хора да отидат в магазина, да се запишат на преглед в болницата. Заплатата й е малка, но мъжът й също не безделничи, така че парите стигат, уверява Альона. Миша, който заедно с Антон е живял в центъра за реабилитация, е най-малкият и все още се намира под опеката на сестра си – тази година ще навърши 18.
"Въпреки всички проблеми, ние винаги сме били задружно семейство. Никога не е имало случай някой да обвини мама за нещо. На село винаги е било трудно с работата. По-рано мама записваше показанията на уредите в завода, метеше дворове, помагаше в училищния стол – правеше всичко, за да ни помогне. После започна да пие, започнаха проблемите със здравето й. През това време аз вече живеех в апартамент под наем в съседната сграда. После се преместих във Волосово, братята ми също дойдоха. Мама така си и остана в Болшой Сабск", казва Альона.
Тя говори с брат си за последен път на 10 май. Антон й се е обадил, за да се похвали с добрата заплата, заради която вече можел да помага на майка им финансово. „Каза, че ги предислоцират някъде и че известно време няма да има връзка с него. Но после щял да има голяма отпуска и непременно щял да си дойде“.
Альона казва, че Антон е планирал да си прави пластична операция. „Много се притесняваше от външния си вид, искаше да спечели достатъчно за операция, а откъде такива пари?“
„Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина“
Антон Федосеев е служил като механик-водач в 200-а Отделна Мотострелкова Бригада от Бреговите войски на руския Северен флот (военна част 08275), разположена само на няколко километра от границата на Норвегия и Финландия. Две години по-рано военнослужещите от тази бригада са се оплаквали от непоносимите условия за работа. Ето един пример:
„Шойгу, другарю Путин, вашите деца са в чужбина. На вас всичко ви е наред, да ви ***. Нали? А ето как живеят офицерите и войниците в руската армия, 200 мотострелкова бригада, в.ч. 08275. Командирът на бригадата даже не идва тук, все му е все едно, да му ***, как живеят подчинените му. Най-важното му е да отиде командировка в Сирия, да спечели парички. Това е за него най-важното“, - разказва пред камерата сержантът от бригадата Михаил Баленко, след което незабавно е уволнен.
Военните се оплакват и от корупция: искаш ли да служиш, трябва да си платиш; трябва ли ти премия, дават ти само половината, разказват те на нашия кореспондент. По техни думи, заплатите са сериозни. Те трудно биха получавали по 60 000 рубли (886 евро) в „цивилния живот“.
В началото на март изданието Odessa Journal разказа, че украинската армия е атакувала руската 200–а бригада малко след като подразделението е пресякло украинската граница близо до гр. Харков. Украинският журналист Юрий Буцов е преброил повече от 30 бр. унищожена или пленена техника - камиони КАМАЗ и бронирани машини.
Украинците са използвали управляеми противотанкови ракети “Джавелин“, които атакуват от горе надолу, поразявайки най-незащитената част на танка.
200-а бригада в сегашния си вид съществува от 1997 г., но нейната история започва още преди Втората световна война. През 2014 г. части от бригадата участват във войната в Донбас, за което тогава съобщава Barents Observer.
„Батальонно-тактическа група на 200-а отделна мотострелкова бригада, която участва в „специализираната военна операция“ на територията на Украйна е понесла значителни загуби в жива сила. От 648 военнослужащи, които са изпратени, са убити 645. От оживелите трима, двама са ранени“, съобщава в края на март съветникът на Офиса на президента на Украйна Алексей Арестович. Руското Министерство на отбраната не коментира тези данни.
Роднините на Антон Федосеев са уведомени, че той е бил убит на 18 май: попаднал е под артилерийски обстрел в Харковска област. Докаран е до родното си място в метален ковчег с прозорче, след което на 25 май е погребан.
"Всичко това е толкова ужасно, - казва Наталя Сабодаш. – Моят внук е на 21, на колкото беше и Антон, той още учи и не иска да ходи в армията. А и никой не иска да го пусне там вече. Ако по-рано казвах: какво толкова, една година ще послужиш, върви. Сега съм противник на армията. Антон не е първото момче от нашия център, което погребахме тази пролет. През април донесоха друг в закрит ковчег – даже една година не беше отслужил. Наборник, многодетно семейство, вероятно и той е отишъл заради парите. Витаят различни слухове как отиват там такива млади момчета: някои ги подмамват с пари, други може и да „ги подпишат“ вместо тях в някой документ.
По думите на Альона Федулова, властите оказват помощ на семейството й при оформянето на документите за паричното обезщетение след смъртта на брат й. „Опростиха процеса, така да се каже. А за това, че ги връщат в ковчези… Не знам, нужна ли ни беше тази специална операция? Не разбирам от това, даже не чета новини. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре спиш“, смята Альона.
