След дълги преговори и изключения, направени най-вече за Унгария, лидерите на страните от ЕС постигнаха съгласие по нов пакет от санкции, които водят до спирането на две трети от доставките на руски петрол.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел определиха решението като удар срещу Русия и ограничаване на „огромен източник за финансиране на военната машина“.
Окончателният текст трябва да бъде съгласуван и приет от Съвета на Европейския съюз в следващите дни и официално да влезе в сила.
На пръв поглед „победителите“ се оказаха страни с по-ниско като обем потребление, които обаче са зависими заради невъзможността да доставят и обработват петрол от алтернативни източници. Сред списъка на облагодетелстваните този път попадна и България.
Какво точно се договориха лидерите на ЕС и кога се очаква пълното спиране на руския петрол за Европа?
Бързо спиране на корабните доставки и възможност за България
Най-голямото ограничение на доставките на руски петрол е свързано с ембаргото за получаването му по море. Лидерите на ЕС се договориха прекратяването му да се случи изцяло до края на годината. От това ще бъдат засегнати страните от Северна и Южна Европа, които имат излаз на море.
„Благодарение на решението Съветът ще може да постави ембарго на близо 90% от вноса на руски петрол до края на годината“, каза Fон дер Лайен. Според Шарл Мишел 70% от руския внос ще бъде спрян „много бързо“, а останалите 20% ще се случат до края на годината.
Въпреки че все още няма официално съобщение от Съвета или Комисията, българският премиер Кирил Петков каза, че България е успяла да договори изключение от ембаргото.
„В реалните договорки, които ще дойдат днес или утре, България ще има отделен параграф, на който ще има дерогация специално за нас. До края на 2024 г., което прави наистина много добра позиция на България“, каза Петков.
Той допълни, че във времето, в което изключението действа, ще бъдат извършени промени в рафинерията на „Лукойл“ в Росенец, както и в нефтения завод в Бургас, които ще позволят по-голям обем на обработка на неруски петрол.
„Ние оставаме единствената страна, която има достъп до пристанище, но реално е на дерогация“, каза още Петков.
По думите му в случая с петролните доставки няма натиск от руската страна плащанията да се извършват в рубли. Той припомни, че „Лукойл Нефтохим“ работи на ишлеме и само преработва петрола, която се внася, а зад финансовите потоци стои регистриран в Швейцария търговец.
Търговецът е дружеството „Литаско“. Фирмата посредник купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми на практика стои един собственик – руската „Лукойл“. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.
Прекъсване на петрола по тръби
По-големият проблем, по който лидерите на ЕС направиха най-големите компромиси, е свързан с доставките, които се извършват по петролопроводи. По-конкретно, става въпрос за количествата, които идват по петролопровода „Дружба“.
По него доставки получават Полша, Германия, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и Германия. От съвета в понеделник вечер стана ясно, че Германия и Полша сами са дали съгласие да спрат доставките си от тръбопровода до края на годината.
В същото време дерогации за ембаргото са договорили Унгария, Словакия и Чехия, а крайната дата за прекратяване на доставките по „Дружба“ все още не са ясни. От Прага получават и допълнително изключeние, което ще им позволи не просто да доставят руски петрол, но също и да го препродават в сурова форма, както и във вариант на преработени продукти. Срокът на това изключение е до 18 месеца.
Голямата победа на Орбан
Редица международни издания коментатори и дипломати, участвали в преговорите във вторник, определиха унгарския премиер Виктор Орбан като „големия победител“.
Освен възможността да продължи да получава количества по тръбопровода „Дружба“ Унгария получава и специални гаранции, че ще бъде обезпечена с петрол в случай, че заради войната в Украйна се стигне до невъзможност за извършване на доставките по тръбата.
Будапеща получи също така уверения, че ще бъдат извършени подобренията на алтернативна тръба, която преминава през Хърватия, за да може да премине към доставки през нея. По думи на Кирил Петков Орбан, също както него, е изразил притеснение от факта, че рафинериите и нефтопреработвателните заводи в страната са изградени така, че да работят основно с руски петрол.
Този успех на унгарският премиер беше плод на близо едномесечни преговори, включително и на отправени заплахи за вето, което Орбан беше готов да наложи в случай на пълно ембарго за руските доставки. В крайна сметка изключението беше договорено по време на посещението на Урсула фон дер Лайен в Будапеща преди седмица.
Късно снощи самият Орбан публикува видео в социалните мрежи, с което декларира „голямата победа“ за страната си, която де факто гарантира продължаването на доставки без промяна. Това беше подето и от множеството издания, близки до управляващите.
Премиерът на Нидерландия Марк Рюте отхвърли твърдението, че Орбан е надделял над останалите лидери. Той заяви, че позициите както на Унгария, така и на Словакия, Чехия и България са били разбираеми, заради голямата им зависимост от доставките от Русия. Относно срока за изключенията той допълни, че крайна дата ще бъде поставена още при следващата среща на Съвета на Европа след месец.
Може ли следващата стъпка да е ембарго на газовите доставки
Освен доставката на руски петрол шестият пакет от санкции, наложени от ЕС, предвижда и изключването на най-голямата руска банка „Сбербанк“ от международната система SWIFT, забраната на още три руски държавни телевизии на територията на ЕС, както и да санкционирането на още руснаци заради извършени военни престъпления в Украйна. В списъка със санкции официално се очаква да попадне и руският патриарх Кирил.
Веднага след решението за този пакет европейските лидери заговориха и за следващи стъпки, които могат да предприемат срещу Русия. За подобни действия, които да включват ембарго за доставките на газ, призова премиерката на Естония Кая Клас.
„Мисля, че газът трябва да влезе в седмия пакет, но също така съм реалист. Мисля, че няма да се случи“, каза тя. Тя беше подкрепена и от латвийския си колега Кришянис Каринш.
Срещу ембарго на газовите доставки вече се обяви австрийският канцлер Карл Нехамер.
„Ембарго за газа няма да бъде обсъждано, Олаф Шолц го каза ясно. Руският петрол може да бъде заместен много по-лесно, ситуацията с газа е съвсем различна“, каза още Нехамер.
Срещу нови санкции, свързани с енергийните доставки се обяви и белгийският премиер Александър де Кроо. Той се позова и на нуждата от контрол на цените на енергийните доставки преди началото на зимата.
Европейските лидери се обединиха около тезата, че последващите пакети със санкции ще се изготвят много по-трудно, защото досегашните са засягали основно Русия.
„Сега санкциите вече имат ефект и срещу европейците, затова става много по-трудно политически“, каза Кая Клас.
Русия вече прекрати доставките на газ за България, Полша, Финландия и Нидерландия заради отказа им да извършват плащания в рубли.
