Чернова на правителствен документ излезе в медиите и породи скандал. Това е най-краткото обобщение на едно обвинение, отправено към властите: че в желанието си да създадат български норми, които да приличат на американския закон „Магнитски“, те са произвели проект, несъвместим с демокрацията.
Според това, което е публикувано в медиите, черновата предвижда черни списъци, създавани от изпълнителната власт. В списъците биха били включени хора, за които има съмнения, че са корумпирани. Имуществото им може да бъде запорирано и отнемано.
Този текст не е законопроект. Той не е внасян в Народното събрание и не е публикуван за обществено обсъждане.
Никой не отрича съществуването му, но никой не казва кой точно е авторът му. И управляващи, и опозиция използват за идеите в него думата „фашизъм“. Никой не е склонен да го подкрепи. И все пак този проект и идеите в него се превърнаха в основна тема от последните дни.
Как и защо? Отговорът е в следващите редове.
Какво е това, което се появи в медиите
За първи път текстът на проекта беше публикуван в четвъртък, 26 май. Той се появи първо в сайта „Епицентър“, а малко по-късно беше публикуван и от Българското национално радио (БНР).
Черновата е на Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Тя предвижда създаването на два списъка – на хора, за които има данни, че са свързани със злоупотреби, и на свързаните с тях лица.
Решението кой ще попадне в такъв списък според черновата ще се взима от Междуведомствен съвет с председател министъра на финансите и с членове зам.-министри на правосъдието, вътрешните и външните работи, икономиката и индустрията, представители на НАП и ДАНС.
Основанията за попадане в списъците са данни за осъществяването на „дейност, насочена срещу интересите“ на България или „интереси, които България се е задължила да защитава по силата на международни договори“; данни за ползване „с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти“; данни за „злоупотреби и измами в киберпространството“; данни за „нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници“.
Черновата предвижда сметките на хората в списъците да бъдат замразени, срещу тях да може да започне проверка по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Проектът предвижда също за тях да не важи банкова, търговска, държавна или служебна тайна. На включените в списъците се дава възможност да обжалват това пред Върховния административен съд.
Според юриста Андрей Янкулов от „Антикорупционен фонд“ отнемането или запорирането на имущество без съдебно решение и без процедура, която да гарантира правата на засегнатите, би нарушило редица международни стандарти и ангажименти на България и би „катастрофирала“ пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и пред Съда на Европейския съюз в Люксембург.
До момента такъв текст не е внесен в Народното събрание и не е пуснат за обществено обсъждане.
Всички представители на управляващите, които са коментирали темата, казват, че изтеклата чернова не е обсъждана в рамките на управляващата коалиция. Тя не е приета от работната група към Министерството на правосъдието, която изготвя проект на такъв закон.
Никой не отрича съществуването на черновата, но и никой не казва кой е авторът.
По проект за такъв закон се работи, но не е готов
Никой от управляващите и опозицията до момента не е изразил публично подкрепа за подобно предложение. Коалиционните партньори на „Продължаваме промяната“ открито го критикуваха.
По законопроект с такова име в момента се работи в рамките на работна група към Министерството на правосъдието. В нея участват и експерти на Министерство на финансите, на външните работи, БНБ, НАП, представители на академичните среди и др.
Групата обаче не завършила работата си, посочи правосъдното министерство в позиция. Институцията съобщи, че не подкрепя публикувания в медиите текст.
„Разпространеният в медиите текст на законопроект има несъответствия и явни противоречия с Конституцията на Република България, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което не може да бъде подкрепен в този му вид от Министерство на правосъдието и поставен на обсъждане“, пише в позицията.
Какво мислят коалиционните партньори
След публикуването на черновата представители най-голямата партия в управляващата коалиция „Продължаваме промяната“ потвърдиха, че по такъв закон се работи. Те казаха, че публикуваната в медиите чернова не е готов вариант.
„Това, което е публикувано, не е прието от работната група и не е пуснато за обществено обсъждане“, каза вицепремиерът Асен Василев.
Другите три партии в управляващата коалиция казаха, че няма да подкрепят подобен проект.
Председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски каза, че идеите в черновата са „неприемливи“. „Абсолютно неприемлив. Няма как да бъде подкрепен. Мисля, че няма разумен човек в държавата, който да каже „да“ на това, в което беше публикувано“, каза той пред БНР.
„Има такъв народ“ ще се противопостави „категорично“ на такъв законопроект, каза депутатът от партията Станислав Балабанов. „Ако това въобще е минало през мозъка на някой извратен политик, това е абсолютен фашизъм. Това няма как да бъде подкрепено от нормално мислещите хора“, каза той пред БНР.
„Демократична България“ също е против подобни решения, каза съпредседателят на коалицията Христо Иванов. „Такъв законопроект няма, няма и да има“, каза той.
Опозицията също критикува текстовете. ГЕРБ го определи като „мракобесие“.
„Това, което изтече, колкото и да се отричат от него, някой го е написал и то е скандално. Фактът, че на някой може да му мине такава мисъл през главата, вече е опасен“, коментира през БНР Екатерина Захариева от ГЕРБ. „Това е абсолютна репресия и мракобесие.“
Защо този текст се появява сега
Представители на управляващите смятат, че публикуването на тази чернова на законопроект в този момент цели да саботира усилията им в борбата с корупцията.
„Не липсват заинтересовани лица около темата „Магнитски“, които да саботират усилията на правителството да осветли корупцията“, каза пред БНР министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер (ПП).
„Причината точно в този момент да бъде пусната в общественото пространство някаква заготовка за проектозакон – една от многото варианти по темата, за мен е опит да се отклони общественият дебат от това, което е наистина важно. (…) Очевидно е, че няма да приемем и няма да предложим никакъв закон, който противоречи на базови европейски правни рамки.“
Според депутата Андрей Гюров (ПП) темата е „извадена от гардероба с цел да всява смут и напрежение“.
„Аз разбирам защо се появява сега този пас към медиите. Защото има хора, които се притесняват от още една вълна санкции по „Магнитски“, каза Христо Иванов (ДБ).
Защо се говори за български отговор на „Магнтиски“
Въпросът за нуждата от български закон, чрез който да се прилагат санкции на чужда държава срещу граждани на България на българска територия, беше повдигнат преди близо година. Повод бяха санкциите, наложени от САЩ по закона „Магнитски“ на бизнесмена и депутат Делян Пеевски, хазартния бизнесмен Васил Божков и техни фирми.
Тогава Министерството на финансите в София, ръководено отново от Асен Василев като служебен министър, създаде собствен „черен списък“ на фирмите, свързани с тях. На държавните фирми беше наредено да нямат икономически отношения със санкционираните.
В началото на 2022 г. обаче Върховният административен съд реши да прекрати действието на българския черен списък. Мотивът беше, че няма национален закон, който да регламентира това.
След това вицепремиерът Асен Василев съобщи, че подготвя нов закон, който да се прилага от българската държава в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.
„Когато излезе първият списък „Магнитски“, имахме дупка в законодателството. Държавата нямаше как да защити държавните институции и държавните фирми по адекватен начин. Поели сме ангажимент тази законодателна празнота да бъде запълнена“, каза Василев в петък, след публикуването на чернова на подготвяния закон в медиите.
На същото мнение са и участниците в работната група към Министерството на правосъдието, която подготвя законопроекта.
