Гаубици, танкове, ракети с десетки имена. Целият свят изпраща оръжие на Украйна, откакто тя беше нападната от Русия. Но колко от това оръжие вече е стигнало до Киев и защо е изпратено именно такова, а не някакво друго?

Въпросът идва във втората фаза от войната, когато вече са разбити най-малко три клишета за военното превъзходство на Москва - че руската армия е много по-добре въоръжена, с по-подготвени командири и с по-голяма численост в жива сила. Докато тези твърдения се смятаха за верни, светът не бързаше да изпраща оръжие на Украйна и вярваше, че нейното поражение е неизбежно.

Три месеца по-късно резултатите показват друга картина. Руската тактика се коментира от експертите като неадекватна, моралът на войниците е нисък, а по-съвременните оръжия се смятат за изчерпани към началото на май - тогава в няколко украински града започнаха да падат руски ракети от старо поколение.

Експертите смятат, че първите атаки на руската армия са били отблъснати от Украйна благодарение на мотивацията на нейните военни, на ученията, които са провеждали с инструктори на НАТО и на прецизно използване на оръжието, което страната е имала в наличност.

Много бързо Украйна беше снабдена с ново оръжие - най-вече в лицето на системите Javelin, с които се унищожават танкове и бронирана бойна техника.

Сега, когато войната е във втората си фаза, нуждите са различни, а разнообразието от оръжие, което достига до Украйна, може да преобърне хода на бойните действия и дори да позволи на страната да си върне окупираните територии.

В Украйна вярват, че пристигането на новото оръжие може да й позволи да премине към контранастъпление през август.

Гаубиците и ракетите

След като руските войски се оттеглиха от северните части на страната около столицата Киев, войната се промени. Офанзивата на руската войска не цели скорост и не се правят опити за постоянни пробиви. Вместо това руската армия се фокусира основно върху по-малки, но стратегически цели като превземането на Изюм и Северодонецк и форсирането на река Северски Донец, което да позволи превземането на други точки по течението ѝ.

Именно тук гаубиците и ракетите, които позволяват нанасянето на удари от по-голямо разстояние, са основен елемент от отбраната, както и от възможната контраофанзива. Освен с много по-голям обхват, западните далекобойни оръжия се отличават и с по-голяма точност, но за тяхното използване са необходими доставки на допълнителни снаряди.

До момента най-големите доставки са свързани с държави от бившия съветски блок, които изпращат оръжие, съвместимо със способностите на украинската армия.

Чехия изпрати ракетни установки RM-70, които са преработени съветски БМ-21 Град. Полша също предостави подобни, но точният брой на доставките не е потвърден.

Варшава предостави и самоходна артилерия от съветските си „Гвоздика“, а Прага изпрати подобните на тях 152-милиметрови SpGH DANA.

Най-голямата пратка на гаубици дойде от САЩ, които предоставиха 90 бройки от M777. Подобни доставки бяха направени и от Естония.

Ключови се очаква да бъдат и следващите доставки на подобни оръжия, които ще позволят допълнителното увеличаване на обхвата на далечните удари на украинската армия. Важна роля се отдава на френските „Цезар“ с обхват до 40 км, както и гаубиците „Панцер“ от Германия и Нидерландия.

Украйна залага много и на далекобойните американски ракетни системи M142 HIMARS, чийто обсег достига до 300 км. Засега обаче няма индикации, че Киев ще получи такива. Секретарят по отбраната на САЩ Лойд Остин обяви на 24 май, че с обещанието за доставка на такъв вид оръжия не бива да се избързва.

В Украйна вече бяха видени и британските ракети „Бримстоун“, които са предназначени за военноморските действия. Те могат да бъдат изстрелвани от брега и бяха договорени след визитата на Борис Джонсън в Киев. След срещата на Контактната група за отбрана на Украйна стана ясно, че за морската отбрана ще помогне и Дания, която доставя противокорабни ракетни установки Harpoon.

Разбира се, едно от основните оръжия в първия етап на войната бяха ракетите Javelin, които се превърнаха в един от символите на отбраната. Според експертите обаче в новия етап на войната тяхното значение ще намалее именно заради нуждата от по-мощни оръжия с голям обхват. Подобна е и ситуацията с американските ракети Stinger, които осигуряват част от въздушната отбрана на украинската армия.

Бронираните машини

Въпреки че ефикасността им беше поставена под въпрос след разгромите през първия месец на военни действия, бронираните машини и танковете продължават да са основна част от воденето на наземните военни действия. Двете армии загубиха много от тях и сега им се налага бързо да ги заменят с нови.

Най-голямата доставка на танкове за Украйна беше направена от Полша, която предостави над 200 от съветските си T-72. Такива бяха доставени и от Чехия.

САЩ и Дания изпратиха стотици бронетранспортьори M113, а съветските им варианти дойдоха от Полша и Чехия.

Бронирани машини дойдоха още от Австралия, Великобритания, Канада, Испания и други.

Основната нужда, която тези машини задоволяват, е предпазването на живота на войниците в тях. Недостатък остава това, че част от тези машини са остарели, нуждаят се от ремонт, както и че голям брой от доброволците и мобилизираните запасняци трябва да бъдат обучавани в използването им.

Дронът – символ на отбраната

Ако има оръжие, което по подобие на Javelin да се превърне в символ на отбраната на Украйна, то със сигурност това са дроновете и по-конкретно турският „Байрактар“. Още в първите дни на войната за него дори се появи песен.

Безпилотните летателни апарати показаха своята ефикасност при нанасянето на удари, но според експерти тя беше преувеличена заради множеството клипове и снимки с техни удари. Всъщност голямата полза от подобно средство е свързана с възможностите, които то предоставя за разузнаване и подобряване на точността при нанасяне на удари. Това от своя страна позволява по-доброто планиране на контраофанзива и по-ефикасното употребяване на боеприпаси.

Освен „Байрактар“ в Украйна вече бяха доставени 700 от малките, безпилотни ​Switchblades на американската армия. Заради размера им те могат да бъдат изстреляни от разстояние, след което да бъдат насочени срещу целта и да се разбият в нея, активирайки бойния си заряд.

САЩ предоставиха и други разузнавателни дронове, като това направиха още и от Дания.

Наличието на подобен капацитет може да се окаже ключово, особено след новината от британското разузнаване за това, че Русия има намален капацитет на безпилотни самолети. Първо, защото много от тях са свалени от украинската армия и второ, заради ниското производство през последните години.

Помощ за разузнаването

Освен дроновете за украинското разузнаване голяма роля оказват и радарните системи. Едни от първите снимки от 24 февруари бяха именно от подобни разрушени съоръжения на украинската отбрана.

Радарите за противодействие на батерии откриват откъде противникът нанася своите удари. Подобна способност позволява бърз ответен удар преди промяната на позицията на вражеската артилерия.

Не на последно място, за целите на разузнаването, Западът помага с данни, които получава от сателитните си мрежи.