На една от картините млада жена седи на стол сред разцъфнали слънчогледи. Зад гърба ѝ са няколко куфара, готови за път, а на земята до нея е коленичило малко момиче, което прегръща краката ѝ. Друга от картините пък показва бурно синьо море, сред което се лутат лодки. Платната им всъщност са тела на жени. Осветява ги фар, също с женско лице.
Двете изображения са илюстрации към истории на жени, преживели насилие, или "жени сървайвърки, както ги наричаме ние", разказва Нора Христова.
Христова е автор на пет от общо 30-те истории, поместени в изложбата "Пробуждане между редовете", която отвори врати във вторник. Всички те са придружени от картини, нарисувани към тях от 23-ма български художници. Изложбата ще продължи до 17 юли и може да бъде видяна в галерия "Квадрат 500" в София.
Проектът е част от поредицата арт инициативи на фондация Emprove и нейната общност от жени сървайвърки, които искат да привлекат внимание върху проблема с домашното насилие и да помогнат на жени, намиращи се в токсични връзки. За целта те избират изкуството.
"Силата на подобни изложби според мен е в това, че наблюдавайки дадено произведение, можем да получим много силен "аха" момент на осъзнаване - просто докато наблюдаваме", казва Христова.
"Защото изкуството комуникира с нас на едно подсъзнателно ниво. По този начин много по-лесно достигат до нас потиснати, дълбоко заровени в нас емоции", допълва Христова.
Самата тя е била в токсична връзка, след която се свързва с екипа на Emprove. По думите ѝ, изхождайки от собствения си опит, е искала да помогне на жени в подобни връзки "да се освободят и да преодолеят травмата".
"Тогава разбрах, че преди да сложиш кислородната маска на пътника в самолета, трябва първо да я сложиш на себе си", казва тя. "И така всъщност станах част от общността, преминах групова терапия и т.н."
Решава да участва в настоящия проект със свои разкази, защото вярва, че това е начин повече жени, които се нуждаят от помощ, да разберат за общността и да се присъединят към нея.
"Тази изложба е за всяка една жена, която не е осъзнала, че дълбоко в нея има един феникс, който чака да разпери криле и да полети", казва Христова.
Иска ѝ се обаче не само жени, но и мъже да видят изложбата – поравно, защото "пробуждането трябва да е и за двете страни". Затова и проектът е ориентиран също така към всички хора, които стават свидетели на ситуации с домашно насилие.
"Всеки един от нас трябва да има знанието за това колко често насилието е скрито, неосъзнато дори за самата жертва", отбелязва Христова.
Именно заради това е важно хората да могат да разпознават признаците му - промени в поведението на жертвата, в начина на изразяване, дори на обличане.
"Например когато жената започне да прикрива някои от своите емоции, започне често да отсъства от общи събирания, като често се оправдава с някакви нерационални причини защо не може да отсъства, когато започне да се дистанцира дори от приятели и да споделя по-малко, това са червени флагове", казва Христова.
Според нея в този момент решаваща роля играят най-близките роднини и приятели - т. нар. подкрепящата мрежа. Това често са първите хора, които дават знак дори на самата жертва, че нещо не е наред.
По думите на Христова обаче има нещо, което българите все още не разбират - че насилието има повече от една форма.
"Много хора смятат, че зад термина домашно насилие стои преди всичко физическото насилие – побой, шумни скандали, викане на полиция", казва тя.
"Все още много хора не са се отворили за факта, че психическото, финансовото насилие също са форми на насилие. И много често душевните рани и травми са много по-трудно изличими, нанасят много по-големи щети."
Неразбирането и неглижирането на проблема е отразено и в липсата на каквато и да било официална статистика. Нито една държавна институция в България не брои случаите нито на психическо, нито на физическо насилие.
От години с това се занимават единствено неправителствени организации като Български хелзинкски комитет (БХК) и Фондация "Асоциация Анимус". Според информацията от медийни публикации, която събира БХК, през 2021 г. най-малко 22 жени са били убити от мъже в България.
Точно заради това Христова вярва, че от събития като настоящата изложба има смисъл - защото те карат хората да четат "между редовете", развенчават митове и поставят въпроси.
"Общественият диалог е много важна крачка, за да се промени обществената нагласа", казва Христова.
