"Искам мама", непрекъснато повтаря петгодишно момиченце, докато се възстановява от операция по отстраняване на куршум от черепа си в болница в Беларус. Когато му казват, че майка ѝ Тетяна Кончаковска е на работа, малката Анастасия не вярва, защото е убедена, че “тя дойде и легна до мен”.
Всъщност Тетяна нито е на работа, нито е била в болницата при дъщеря си. Тя е убита заедно със съпруга си и сина си на 28 февруари, след като техният ван попада на засада от руски войски, нахлуващи в предградията на Киев, разказва Анастасия Мизецкая, роднина на семейството, която живее в САЩ.
Петгодишното момиченце оцелява при руската атака заедно с баба си Василина Мошченко. Сега на малката Анастасия ѝ предстои трудно физическо и емоционално възстановяване. Заради нараняванията ѝ е възможно и да остане с трайно увреждане на дясното око. Освен това тя все още не знае за смъртта на родителите и брат си.
Анастасия Кончаковска е едно от хилядите украински деца, превърнали се в жертви на решението на руския президент Владимир Путин да нареди на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна.
Оттогава досега бяха убити хиляди цивилни украинци, чиито брой все още не може да бъде изчислен. Не е известно и колко точно деца са загубили единия или и двамата си родители от началото на военните действия.
Бягството
Анастасия Мизецкая често контактува от САЩ с Тетяна Кончаковска до началото на войната. Последните текстови съобщения двете си разменят в деня, когато семейството е убито от руски войници. След това бабата на малката Анастасия разказва по телефона на Мизецкая какво точно се е случило. Мизецкая записва целия разговор.
По думите ѝ семейството на Кончаковска е заминало от Киев за предградията още на 24 февруари, опасявайки се, че руската армия ще нахлуе в столицата в опит да наложи проруско марионетно правителство. Тези страхове са били подсилени от ракетните атаки по града още в първите часове на войната.
Бащата на малката Анастасия - Олег Кончаковски, е доставял храна с голям бял микробус, който използва, за да транспортира цялото семейство до дома на брата на съпругата си - Павло. Той се намира в предградие на около 40 км от Киев.
Това предградие се намира на 20 км от Буча, където руските войски оставиха масов грод и десетки трупове на цивилни украинци по улиците след оттеглянето си в края на март. След като семейството на Кончаковски отсяда в дома на Павло, става ясно, че руските войски, идващи от Беларус, си проправят път към Киев именно оттам.
На 26 февруари Тетяна казва на Мизецкая, че в района има “периодична стрелба”, а на следващия ден ѝ пише, че там вече има и “много бомбардировки близо до нас”.
В онзи момент в жилището на брат ѝ Павло няма ток и вода, а Кончаковска и съпругът ѝ са все по-уплашени. Затова, въпреки съветите на близките си, решават да предприемат ново пътуване обратно към Киев. Бабата Василина Мошченко се колебае, но накрая решава да тръгне с тях.
Засадата
Това решение се оказва фатално за Олег, Тетяна и 18-годишния Никита Бобров, който е полубрат на малката Анастасия Кончаковска. Семейството тръгва с белия бус обратно към столицата на 28 февруари, но попада на руски войски, прикрити в гората покрай пътя. Те засипват с куршуми предната част на возилото и Тетяна, Олег и Никита загиват на място, разказва бабата Василина.
“Вие, украинци, карате в колите си с автоматични оръжия. [Вие сте] като цивилни хора, [но] стреляте по нас”, казва един от руснаците на Мошченко, докато войниците проверяват съдържанието на буса.
Няколко дни по-късно, на 5 април, автомобилът и две тела вътре са заснети от журналиста Дмитро Комаров. По думите на Анастасия Мизецкая това са труповете на Тетяна и Никита, а тялото на Олег все още не е открито.
Междувременно малко след смъртоносната засада руски офицер отвежда Мошченко и ранената ѝ внучка в контролираната по онова време военна база в Гостомел. Оттам двете са транспортирани с хеликоптер до Беларус, за да бъде оперирано момиченцето, разказва Мошченко.
Два дни по-късно местни лекари успяват да извадят остатъците от куршум от черепа на Анастасия. С помощта на украинското посолство в Беларус тя е преместена в Германия, където претърпява втора операция за премахване на фрагмент от окото ѝ.
Сега малката Анастасия вече се възстановява успешно, гледа анимационни филми, играе игри и кара колело, без да знае какво се е случило със семейството ѝ в онзи фатален ден в края на февруари.
“Те ѝ отнеха всичко”, казва Мизецкая, добавяйки, че бабата на момиченцето би искала двете да се върнат заедно в Киев в някакъв момент, но се страхува дали внучката ѝ ще успее да се справи с травмата, която ще я преследва там.
