България отбеляза осезаем напредък в годишната класация за свободата на словото на международната организация “Репортери без граници” (RSF) и вече заема 91-о място, вместо досегашното си 112-о. Изкачването на тези 21 позиции в индекса на RSF означава, че страната за пръв път е сред 100-те държави с най-добри показатели за медиийна свобода от 2013 г. насам.
Досега България традиционно беше последна от страните членки на Европейския съюз по свобода на словото, но в последния индекс е изместена от Гърция, която регистрира срив от 70-та до 108-ма позиция. Основната причина за това е убийството на криминалния репортер Йоргос Карайвас през април 2021 г.
Въпреки изкачването на България в класацията, констатациите за медийната среда в страната остават по-скоро негативни. Авторите на изследването отбелязват, че “политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици”. В този контекст RSF припомня, че Радио Свободна Европа отвори отново своето бюро в София през 2019 г.
“Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през което свободата на медиите беше в упадък и определени медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, България премина през серия от предсрочни избори през 2021 г.”, подчертава журналистическата организация.
Оттам посочват, че “корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба спрямо нарушенията на свободата на печата”, а независимите меди и журналисти “редовно са жертви на процедури за злоупотреба или SLAPP”.
“Заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъдят. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на подобни заплахи.”
Докладът на RFS за България обръща внимание още на факта, че разпределението на национални и европейски средства към медиите от правителството е “напълно непрозрачно, което позволява търгуването на публично финансиране за благоприятно отразяване”.
Най-свободните и най-авторитарните страни
Най-свободни медии традиционно имат скандинавкисте страни Норвегия, Дания и Швеция, които заемат първите три места в класацията на RSF, в която участват общо 180 държави. Китай остава един от най-авторитарните режими по отношение на свободата на словото, заемайки 175-о място. Разликата с Русия е само 20 позиции - тя заема 155-о място.
Според авторите на годишното изследване войната, започната от Русия срещу Украйна на 24 февруари, има опустошителни последици върху медиите в региона. Базираната в Париж организация обръща внимание на убитите и ранени репортери, отразяващи конфликта, на нивото на военна цензура, невиждано от съветския период, както и на масовата дезинформация.
“В самата Русия правителството пое пълен контрол върху новините и информацията, като установи обширна военновременна цензура, блокира медиите и преследва несъответстващи на изискванията журналисти, принуждавайки много от тях да бягат в изгнание“, отбелязва RSF.
Страната регистрира срив от 5 места заради репресиите срещу руски журналисти, отразяващи протести срещу Кремъл, както и заради използването на законодателството за “чужди агенти“ срещу медии.
Според “Репортери без граници” Русия налага цензурата си по отношение на войната в Украйна дори и в съседни държави като Беларус, която заема 153-о място в класацията. Местни независими журналисти там продължават да бъдат преследвани за работата си след оспорваните президентски избори през август 2020 г., а повече от 20 служители на медии са в затвора.
За първи път бившите комунистически държави Естония и Литва са сред първите 10, като се нареждат съответно на четвърто и девето място. Петте най-лоши страни в света по свобода на печата са Мианмар, Туркменистан, Иран, Еритрея и Северна Корея.
Последният индекс на “Репортери без граници” “подчертава катастрофалните последици от новините и информационния хаос – ефекти от глобализираното и нерегулирано онлайн информационно пространство, което насърчава фалшивите новини и пропагандата“.
Според RSF медийната поляризация в Съединените щати, класирани на 42-о място, подхранва и засилва вътрешните социални разделения. Като такъв пример е посочена и Франция, която заема 26-о място.
