Може ли войната да вдъхновява изкуство? Изглежда, че това е напълно възможно.

Както хиляди по света художничката с украинско-израелски произход Зоя Черкаски-Ннади се буди ужасена на 24 февруари, когато започва инвазията на Русия в Украйна.

Тя казва, че усеща как войната преминава директно в мислите ѝ, докато се намира в дома си в Израел. Само дни по-късно тя започва да рисува сцени от руската инвазия, които напомнят стила, в който рисува популярните си истории от детството и в Съветския съюз.

Черкаски-Ннади казва пред израелските медии, че самата тя е била в Украйна само четири месеца преди началото на войната. Целта й е била да посети места от детството си, за да си припомни неща, които да запечата в изкуството си.

Тя разказва, че в началото на войната много от роднините й са били в Украйна. Някои от тях са изчакали с надеждата ситуацията да се подобри, но в крайна сметка сестра й е сред тези, които решават да избягат в Молдова. На 4 март, сестратата на Зоя, заедно с двете й племенници и техните деца пристигат в Израел.

В момента Черкаски-Ннади събира средства за украинския Червен кръст чрез продажба на изкуството си . Тя казва, че „тялото й е в Израел, но умът й е в Украйна“.

Художничката напуска Киев със семейството си, когато е на 14 години, за да потърси нов живот в Израел. Това се случва няколко месеца преди разпадането на СССР през 1991 г. По-късно тя живее в Берлин и в Тел-Авив.

Черкаски-Ннади продължава да рисува спомените си от социалистическото си детство, но се надява в най-скоро време да спре да рисува образите от войната и това да се окаже „най-краткосрочният ѝ проект“.