В края на ноември 2021 г. 19-годишният професионален войник Игор Ивкин от Псков, град в северозападната част на Русия, е изпратен на границата с Украйна. Там по заповед на Владимир Путин се струпваха стотици хиляди войници под претекст, че провеждат военни учения.
След повече от месец в студа и снежните преспи, на 7 февруари Ивкин получава добра новина – 23-годишната му съпруга Юлия е родила дъщеря им Ксения.
Тогава той получава четири дни отпуск, в които да се прибере, за да види новороденото си дете. Веднага след тези четири дни той се връща на границата, а на 24 февруари се включва в бойните действия с началото на непровокираната руска инвазия в Украйна.
На 8 март участието му във войната приключва. Той е убит.
Щастието издържа четири дни. Той щеше да е чудесен баща.
„Щастието издържа четири дни. Той щеше да е чудесен баща. През нощта ми помагаше да си почивам. Приспиваше детето на ръце, сменяше му пелените. Наричаше ме своята царица, а детето ни – своята принцеса“, разказва Юлия.
Игор е погребан на 30 март в селцето Воронцово, край Псков.
Последният разговор преди смъртта
Към днешна дата Ивкин е един от хилядите войници, убити във войната в Украйна. Юлия пък е от многото овдовели след началото на войната млади жени, за които остават само шокът, скръбта и тежките последствия, чиито резултати тепърва ще се усещат в цяла Русия.
„Последният път, когато ми се обади, разказваше колко е страшно там. Колко е страшно, когато неговите приятели войници умират... Не знам точно колко са умрелите. През цялото време бяха подложени на обстрел. Преди това той не е попадал в горещи точки и, естествено, го беше страх, но не искаше да ми го казва. Каза ми, че ще направи всичко, за да оцелее. Основната цел беше да се върне вкъщи“, разказва Юлия.
Според нея Ивкин е бил увлечен по войнишкия живот и подписал договор като професионален войник, защото е вярвал в службата за родината. Той е казвал, че „ако не служиш, не си мъж“.
Младият руснак е бил привлечен и от сигурността и придобивките, които поне на хартия армията предлага. Планирал е да спести пари и да си купи жилище. Ивкин не е имал роднини военни. Заедно с брат си и двете си сестри подпомага овдовялата си майка, която живее в съседно село и дава смени във фабрика наблизо.
По думите на съпругата му той бързо се разочарова от армията. Това се случва, когато е изпратен в 25-а бригада в Луга, град край Санкт Петербург.
„На Игор никак не му хареса. Екипировката беше повредена и стара. Никой там не ги е подготвял за война“, казва Юлия.
Мърлявщина, алкохол и наркотици в казармата
Изнервен от това, което нарича липса на дисциплина, Игор казва на жена си, че иска да напусне армията след изтичането на договора му. Споделя с нея и вариантите, които има като цивилен.
„Виждахме се само през уикендите, когато се прибираше в Псков. Но, когато си беше тук, винаги псуваше много, казваше колко е уморен от всичко там“, спомня си Юлия.
Оплакванията на Игор са били много. Той е бил изнервен, че не получава достатъчно храна, както и от разправиите с пияни или дрогирани войници.
Разказваше как всички в поделението му обичат да пият, както и че много използват наркотици.
„Той беше изнервен от обичайната мърлявщина при военните. Разказваше как всички в поделението му обичат да пият, както и че много използват наркотици, които са били лесно достъпни. Всичките им упражнения бяха свързани основно с копаенето на окопи и строенето на тоалетни“, казва още Юлия.
Вторият етап на войната вече започна. Това беше съобщено както от Москва, така и от Киев. Представители на разузнаванията на западни страни очакват боевете да са сред най-тежките от началото на войната.
Броят на жертвите остава неясен. Украинската армия твърди, че са убити близо 20 000 руски войници, докато Москва признава за 1351 жертви. По данни на НАТО убитите руски войници са между 7 и 15 000. Преди дни Федералната служба за сигурност (ФСБ) пък поиска от правителството да увеличи бюджета за погребения на войници и за изработка на надгробни плочи.
Като майка на двумесечно бебе Юлия има право на компенсации от страна на правителството, но самата тя няма високи очаквания за средствата.
„Ще има плащания, но няма да са големи. По-добре е да мога отново да бъда със съпруга си. Тогава нямаше да ми трябват никакви пари“.
