Европейската комисия одобри Плана за възстановяване и устойчивост на България, по който страната очаква да получи над 12 млрд. лева. Това беше съобщено в четвъртък по време на посещение на председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен в София.
Планът за възстановяване на България беше върнат няколко пъти за преработване. Основните забележки бяха в областите на енергетиката и върховенството на правото. България е 23-ата държава в Европейския съюз (ЕС), чийто план е одобрен от Европейската комисия, каза Урсула фон дер Лайен в четвъртък.
„Това е изключителен план“, каза Фон дер Лайен на пресконференция. „Планът на България отговаря на изискващите критерии, които заедно установихме. Той комбинира инвестиции в зеления и дигиталния преход с реформи по отношение на структурните предизвикателства, които имаме.“
„Този план е работещ, иновативен и наистина ще финансира промяната в България“, каза премиерът Кирил Петков.
Планът за възстановяване и устойчивост е задължително условие, за да може България да получи достъп до 6,3 млрд. евро (12,3 млрд. лева) по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Той цели да подпомогне икономическото възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19. Тази сума се равнява на 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, каза Кирил Петков.
Преди България да може да получава пари по Плана, той трябва да бъде одобрен от всички държави членки. Срокът за това е два месеца.
Основните забележки на Европейската комисия по предишните версии на Плана за възстановяване на България бяха свързани с липсата на ясни ангажименти за отказ от използването на въглища, както и липсата на механизъм за разследването и наказателната отговорност на главния прокурор.
Новият план не поставя точна дата за затваряне на въглищните централи, а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
По отношение на възможността за разследване на главния прокурор, новият план предвижда въвеждане на фигурата на съдия, който временно ще бъде назначаван за прокурор, когато има данни за възможно престъпление, извършено от главния прокурор и/или неговите заместници.
Председателката на Европейската комисия каза, че Планът на България отговаря на приоритетите на Механизма за възстановяване – зелен преход и дигитализация.
Комисията посочва, че 59% от парите по Плана ще отидат за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Това включва инвестиции за ускоряване на декарбонизацията енергетиката и утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г. Също така и за изграждане на капацитет за съхранение на електроенергия, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата. Част от парите ще отидат и за саниране на сгради и за устойчив транспорт.
„България представи един от най-зелените планове, които сме одобрявали досега. Почти 60% от него е в подкрепа на екологосъобразните инвестиции. Това е значителен дял и ние го приветстваме“, каза Фон дер Лайен.
В оценката си Комисията посочва още, че 26% от общия размер на парите по плана ще отидат за мерки в подкрепа на цифровия преход. Това включва инвестиции в цифрова свързаност, цифрови умения, цифровизация на публичната администрация и на предприятията, както и цифровизация на транспортния и енергийния сектор.
Европейската комисия отбелязва, че планът включва и мерки за модернизиране на болниците и създаване на система за въздушна спешна помощ, както и за подобряване на социалните услуги.
„Това в никакъв случай не е краят на пътя. Всъщност усиленият труд започва сега, с изпълнението на плана“, добави председателката на Европейската комисия.
За първи път България изпрати в Брюксел своя План за възстановяване на 15 октомври 2021 г. Това стана, след като служебното правителство преработи плана, изготвен от последния кабинет на ГЕРБ. Бившите управляващи от ГЕРБ отказаха да внесат своя План за възстановяване, въпреки че твърдяха, че той е готов. Планът внесен от служебното правителство беше върнат със забележки, а кабинетът на Кирил Петков го преработи още веднъж.
Последната и окончателна версия на плана беше публикувана в сряда, ден преди посещението на Урсула фон дер Лайен в България.