Лед Цепелин
Рок група /1968 – 1980/
Произход: Англия, Джими Пейдж, китара, Робърт Плант, вокал, Джон Пол Джоунс, бас и Джон Бонъм, барабани
Образование: Пейдж - колеж по изкуствата в Съри, Плант - напуска гимназията, Джоунс - музикално училище в Кент, Бонъм - напуска гимназията
Интереси: Пейдж - рокабили, фолк, блус, Плант - музика, марки, британска история, Джоунс - пиано, блус, джаз, класическа музика, Бонъм - барабани от 5-годишен
През великата и ужасна 1968 година добри времена и лоши времена разтърсват Европа, взривяват дори света на музиката. Започва се с Good times, bad times - първата песен от първия албум на „Лед Цепелин”. На обложката е снимка от катастрофата на цепелина „Хиндербург”, но албумът е обратното на катастрофа – полет на идеи и талант. И нищо че полетът на цепелина продължи само 12 години – светът чу, че гениалността никога не изчезва, само мени инструментите, формите и лицата си.
Първият албум на „Лед Цепелин” е записан само за 36 часа. Четворката е събрана малко по-рано, но прави концептуален албум, в който няма хитове, защото той целият е един голям хит. Тенденцията да се творят само шедьоври се запазва в следващите три албума, а момчетата, които знаят какво правят, отказват да издават сингъли.
Dazed and Confused - замаян и объркан - светът чува „Лед Цепелин” и първо не успява да ги оцени. Е, не успяват критиците, които смятат, че след лудостите на „Бийтълс” и „Ролинг стоунс” през 70-те светът ще се върне към „нормалните” по-класически форми.
Но те забравят, че край батковците от 60-те се навъртат млади вълчета, жадни за нови шокове и щом чуват „Лед цепелин” 1, се влюбват, а албумът е огромен пазарен успех. Това още е блус, но вече е и отвъд блуса. Още е рок, но и отвъд рока. Още носи келтски фолк елементи, но е музика, сама станала митична. „Лед Цепелин” още е група с вокал, китара, бас и барабани, но вече е отвъд революцията на „Бийтълс”, над познатото мислене и звучене.
„Исках да правим музика от светлина и сянка”, казва Джими Пейдж. И я правят. Играта на светлосенките е навсякъде - в смяната на бавно с бързо темпо, в преливането от нежна мелодичност към шумни дисхармонии, в „диалозите” на китарата с вокала и обратно.
Всичко започва през лятото на 1968, когато се срещат Джими Пейдж и Робърт Плант. Джими слуша Робърт в някакъв клуб и е в смут и възторг едновременно.
„Бях притеснен, че вероятно има проблем с характера. Иначе не можех да си обясня, че пее така фантастично, а още не е прочут”, спомня си той. Срещата обаче минава страхотно и двамата скоро домъкват другите двама - Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм. Магията е готова да се роди.
Джими държи правата на „Ярбърдс“ и те заминават на скандинавското турне като „Новите ярбърдс”, но се връщат като „Лед Цепелин”. Мениджърът Питър Грант вече е уредил първото им американско турне и изумително изгоден договор за записи. Компанията „Атлантик Рекърдс”, без да са ги виждали, им плащат аванс от 150 000 долара и им дават страхотна свобода. С пари в джоба и вяра в успеха, оловният цепелин прелита Атлантика и каца отвъд, само на крачка от завладяването на целия свят.
Албумът „Лед Цепелин” 2, издаден през 1969, е записан пътьом в различни студия, а професорът по музика Стив Уоксман го определя като стартова точка на хеви-метъла. Групата не спира и за миг, бесът на творчеството е неудържим, момчетата импровизират през цялото време, понякога шоуто продължава над 4 часа, просто не могат да спрат.
Този дух прелива към публиката, тя ги обожава, но всичко е съпроводено и с много инциденти и скандали. Дори в претръпналия свят на рок музиката „Лед Цепелин“ са прочути с невероятните си, понякога отвратителни изстъпления. Сред тях най-безобиден в забавленията е Джон Бонъм, който кара могъщ мотоциклет из коридорите на хотела. Докато останалите напълно опустошават хотелски стаи и дружно изхвърлят телевизор през прозореца.
На турне в Япония, всички се забавляват с гейши. Те са длъжни да пият с клиентите, но не устояват на темпото точно на тези клиенти и падат наоколо мъртво пияни, а управителят спешно наема нови гейши от други заведения. Да не влизам и в по-зловещи истории, свързани с наркотици и жени - но това са фактите. И бесовете на рока.
След първите две години в месомелачката „Лед Цепелин” са изтощени, но още пълни с творчески заряд. Взимат почивка и през лятото на 1970 Пейдж и Плант наемат каменна вила в Уелс без електричество. Разхождат се, пият умерено, приказват дълго и композират третия албум. Те обогатяват звука с повече акустика и много по-отчетливо композициите са свързани с келтския фолклор.
Вътре са незабравимите Immigrant Song и Since I've Been Loving You, в тях тежкият звук на оловния цепелин е съвършен - дори само това да бяха композирали, пак щяха да бъдат считани за музикални гении.
Но не спират до тук и през 1971 издават „Лед Цепелин” 4. Албумът нарочно е без заглавие, а на обложката няма дори името на групата – само 4 рунически символа, които обозначават всеки от музикантите. За текста на композиции като The Battle of Evermore Плант е вдъхновен от „Властелинът на пръстените”.
Албумът е класически пример за силните арабски и индийски влияния в музиката на „Лед Цепелин”, но нищо в сърцата на публиката не може да се сравни със Stairway to Heaven. През 70-те тя е най-често пусканата по радиото песен изобщо, а безименният четвърти албум чупи всички рекорди по продажби.
До разпада, който идва през 1980 със смъртта на Джон Бонъм, има още много върхове, но никога повече „Лед Цепелин” не създават цял албум, който да е така съвършен и така пълно да изразява същността не само на техните души, но и на тяхната епоха.
