През последните две седмици 15-годишният Андрий прекарва почти цялото си време в свирене на китара. Това е неговият начин да се справи с болката – физическа и емоционална.
Физическата е видима за всички – Андрий има метален пръстен около счупения си ляв крак и гипс на десния. Емоционалната се връща всеки път, когато си спомни бягството си от село близо до Чернигов – града, в който е живял със семейството си преди войната.
Беше още жива докато гореше.Андрий
Колата, в която е пътувал заедно с майка си, братовчед си и други двама души, опитващи се да избягат, попада на противопехотна мина на път от окупирано село към града. Докато се опитва да се съвземе и да се махне от пътя, Андрий вижда майка си.
„Тя лежеше и гореше. Беше още жива докато гореше. Кракът ѝ потрепваше.“
Сега Андрий е в болница в западния град Лвов, където е докаран от баща си няколко дни по-късно. Там той ще лекува нараняванията си.
Андрий е едно от многото украински деца, чиито семейства са били разрушени от войната, която Русия започна срещу Украйна. Броят на убитите цивилни не е известен, но се знае, че са хиляди. Жилищни сгради, болници и училища попаднаха под руски обстрел.
Град Чернигов, който се намира на североизток от Киев, е един от най-тежко засегнатите от руските обстрели градове. Той е смятан за ключов от руските войски по пътя им към украинската столица.
„Заплашиха ни с граната“
Сутринта на 24 февруари майката на Андрий го събужда с думите: „Войната започна“. В апартамента на семейството в Чернигов се чуват сирени и експлозии.
Баща му Анатолий, който се включва във въоръжената отбрана на града, решава да заведе сина си, жена си и племенника си в лятната си вила в Ивановка, село на 15 км на юг от Чернигов. Мъжът се надява, че там семейството му ще е в по-голяма безопасност, отколкото в града.
По-малко от две седмици по-късно обаче руските сили влизат в Ивановка и съседните села в опит да обградят Чернигов. Андрий си спомня как още в първите дни снаряд удря двора на вилата и чупи всички прозорци.
Заплашиха ни с граната и излязохме навън.Андрий
Докато сраженията се приближават до дома им, Андрий и семейството му се крият в мазето. В двора им влиза военна техника, а войници стрелят по вратата им и влизат в къщата.
„Щом намериха килера, започнахме да викаме, че сме цивилни“, разказва Андрий. „Заплашиха ни с граната и излязохме навън.“
15-годишното момче разказва, че руските войници са взели телефоните им и са ги счупили с прикладите на оръжията си.
Семейството прекарва нощта при съседите, защото тяхната къща е „напълно разрушена“, казва Андрий.
Взривът и болницата в мазето
Приятел на семейството преговаря с руските военни в Ивановка. Те се съгласяват да пуснат Андрий, майка му, братовчед му и още няколко души от селото да се върнат в Чернигов.
Тръгват с кола, но само няколко минути по-късно всичко се обърква.
Андрий вижда „жълт проблясък“, а ушите му пищят, докато изхвърча от колата. Оказва се, че са попаднали на противопехотна мина на пътя. Шофьорът, сестра му и майката на Андрий умират при експлозията. Момчето и братовчед му оцеляват. Андрий си спомня, че успява да изпълзи от пътя и да стигне до оградата на най-близката къща.
Жителите на селото, в което колата се взривява, изнасят двете ранени момчета от пътя и ги занасят в селото като използват чаршафи вместо носилки. Линейка не може да стегне до тях заради сраженията и постоянния руски обстрел. Накрая украински войници идват да ги закарат до Чернигов, където ги чака линейка.
Лекарите лекуват нараняванията им в мазето на болницата, където се чуват експлозиите навън. В претъпканата болница няма легла. Затова веднага след операцията на Андрий баща му го взима и го връща в апартамента им.
Сред пет дни, когато състоянието на Андрий е по-стабилно, баща му решава да го закара в Лвов, където се събират много хора, избягали от сраженията в източната, северната и южната част на Украйна. Лвов е само на 500 км от Чернигов, но пътуването до там отнема два дни.
Анатолий настанява сина си в местна болница, където момчето ще продължи лечението си още няколко седмици.
Подобно на много украински семейства, които са загубили близки във войната, Андрий и баща му не могат да погребат майка му. Тялото ѝ стои в морга в Чернигов от три седмици.
Радио Свободна Европа не успя да потвърди независимо всички детайли от разказа на Андрий и Анатолий, чиято фамилия не публикуваме по тяхно желание. Историите на други хора, евакуирани от Чернигов, както и снимки, видеоклипове и сателитни изображения от района подкрепят достоверността на тяхната история.
„Жив съм по някакво чудо“
Въпреки бомбардировките и сраженията руските военни до момента не са успели да превземат Чернигов и столицата Киев. На 29 март след мирни преговори в Истанбул Русия каза, че ще намали „военната си активност“ в района на двата града с цел да „увеличи взаимното доверие“.
На 30 март обаче губернаторът на Черниговска област Вячеслав Чаус каза, че не е видял намаляване на обстрела през нощта. Украинският президент Володимир Зеленски и редица западни лидери допуснаха, че обещанието на Москва цели само отвличане на вниманието, докато руските военни се прегрупират.
По-рано Чаус каза, че половината от населението на града – около 280 000 души преди войната – е напуснало от началото на руската инвазия. По думите му на всеки 10 – 15 минути има атака, а след разрушаването на ключов мост по пътя към Киев от руски обстрел „няма безопасен път“ за евакуация от Чернигов.
По някакво магическо чудо съм жив, в болница, където се грижат за мен.Андрий
Андрий казва, че е оцелял просто защото е имал „късмет“.
„По някакво магическо чудо съм жив, в болница, където се грижат за мен“, казва той.
Баща му е казал, че смъртта на майка му и другите украинци, убити във войната, е „цената, която плащаме за нашата независимост“.
„Нищо не е безплатно“, казва той. „Ако Русия иска да е тоталитарна държава и се върне към Съветския съюз, така да бъде. Но няма да имат нас.“
