Връзки за достъпност

Извънредни новини

Хора в беда за политическа употреба. Какво става с блокираните български моряци


Пристанището в Бердянск. Снимката е архивна
Пристанището в Бердянск. Снимката е архивна

Войната завари 70 кораба в украински пристанища. Днес те са блокирани. На два от тях моряците са българи. Съдбата им не зависи от София, но това не попречи на някои политици да яхнат проблема.

Два кораба с български екипажи, плаващи под малтийски флаг, са блокирани повече от месец в украински пристанища. Единият се намира близо до Одеса, а другият - в пристанището на Мариупол. Те са там от началото на войната, когато Русия нападна Украйна.

Въпреки че още много други кораби са блокирани заради войната, лидерът на най-малката партия в парламента, Костадин Костадинов от "Възраждане", реши да обвини за това външния министър Теодора Генчовска ("Има такъв народ") и премиера Кирил Петков ("Продължаваме промяната"), че не са реагирали навреме и не са извели моряците. Петков отвърна на Костадинов, че това е "политически ПР на гърба на хора в беда".

Руската инвазия в Украйна започна на 24 февруари. Няколко дни по-късно моряци от кораба "Рожен", близо до Одеса, обявиха чрез медиите, че искат евакуация, но само шестима от тях го направиха.

Близо месец по-късно, в неделя, част от роднините на моряците настояха за спешна евакуация на екипажите. Това се случи на пресконференция, организирана от "Възраждане". Партията открито защитава позицията на руския президент Владимир Путин, дори организира протест в подкрепа на "специалната военна операция" в Украйна, както Русия нарича войната в Украйна.

Искането за "спешна евакуация" в момента никак не е лесна задача, а реализирането на подобна операция изобщо не е по силите само на българското правителство. Фактите в тази история ясно показват това. Това не пречи обаче на "Възраждане" да организира политическа акция. Не спря Костадинов да напише под снимката си във Фейсбук "Аз съм Царевна" (както се казва единият кораб) и отново да пропусне отговорността на Москва за създалата се криза.

Какви са фактите

Корабите "Царевна" и "Рожен" пристигат в Украйна три дни преди руското нахлуване в Украйна. С началото на войната на 24 февруари те остават блокирани, защото пътят назад е миниран, а този по суша става не по-малко опасен.

Корабът "Царевна" е пристигнал на пристанището в Мариупол на 21 февруари. Това се е случило след почти четиридневно плаване от турското пристанище Гемлик. Екипажът му е от 17 души.

Местоположението на кораба според данните на VesselFinder
Местоположението на кораба според данните на VesselFinder

Корабът "Рожен" е пристигнал на пристанището Черноморск, близо до Одеса, също на 21 февруари от Равена, Италия. Шест души от екипажа на кораба са пожелали да бъдат евакуирани и към момента на "Рожен" има 11 души.

Местоположението на кораба според данните на VesselFinder
Местоположението на кораба според данните на VesselFinder

И двата кораба са с български екипажи. Български са и фирмите, които ги менажират, но корабите плават под малтийски флаг. Това на практика означава, че плавателните съдове са територия на Малта и там действа малтийското законодателство. Решенията се вземат от капитаните и фирмите, които ги менажират, но по правилата на морската администрация в Малта.

Кога започват проблемите

Всеки корабособственик или фирма, управляваща кораби, имат изготвени планове за сигурност, както и отговорник по сигурността. Задачата им е през цялото време, на база на наличната информация, да вземат адекватни решения за защита на екипажа и плавателния съд.

„Капитанът прави анализ за оценка и редуциране на риска и това се изпраща в компанията, където, заедно с офицера по сигурността, да се вземат специфични мерки“, обясни за Свободна Европа кап. далечно плаване Христо Папукчиев.

На 15 февруари Joint War Committee, което е обединение на големите международни застрахователни компании, разпространява съобщение, че повишава нивото на риск в украинските и руските териториални води в Черно и Азовско море. Това се случва 9 дни преди началото на войната.

„Това [повишаването на нивото на риска] задължава дружествата които менажират корабите, да преразгледат договорите, а ако корабът е тръгнал за някъде, да се направи оценка за маршрута“, каза Папукчиев.

Съобщението, разпространено от Joint War Committee
Съобщението, разпространено от Joint War Committee

По думите му вариантите за действие в такива случаи са различни – пренасочване на кораба към друго пристанище, незабавно отплаване от пристанище или пък наемане на въоръжена охрана. Едно е сигурно - корабите не могат да бъдат изоставени, защото това означава, че има опасност да бъдат превзети от този, който се качи на тях.

Защо е опасна евакуацията

Повече от месец двата кораба не могат да излязат от пристанищата, в които се намират. Организирането на безопасни коридори за напускане на Украйна, както на плавателните съдове, така и на екипажите, не е лесна задача.

Ситуациите, в които са поставени двата кораба с българи на борда, имат своите особености. Корабът "Рожен" се намира по-близо до България. Освен това край Одеса боевете не са толкова активни и градът не е обсаден. Именно това е позволило и евакуацията на 6 души от екипажа. Толкова са пожелали да се върнат в България.

Взривяването на руски кораб в пристанището в Бердянск, 24 март
Взривяването на руски кораб в пристанището в Бердянск, 24 март

По-различно е положението в Мариупол, който се намира на над 1200 км по суша от България. Градът е обсаден. Там се водят най-ожесточените битки от началото на войната на Русия срещу Украйна. Пътят не е безопасен, а няколко опита за организиране на коридори за евакуация на цивилни се провалиха заради продължаващите тежки обстрели.

„Първия ден нямахме представа за мащаба. На по-късен етап само един човек от екипажа изрази желание да бъде евакуиран и той не беше 100 процента сигурен“.

Това каза за Свободна Европа Даниел Стефанов от фирмата, която менажира кораба "Царевна". По думите му в сегашната ситуация именно корабът е най-безопасното място за екипажа.

Следобед беше съобщено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невъзможно.
Даниел Стефанов от фирмата, която менажира "Царевна"

Стефанов каза, че не е имало вариант корабът да отплава веднага след избухването на войната, защото на 25 февруари украинските власти затвориха пристанищата.

„Следобед беше съобщено, че входът на пристанището е миниран и излизането беше невъзможно“, каза Стефанов.

По думите му нивото на риск, който определят застрахователните компании, както е в случая с индекса на Joint War Committee, е червена лампа за опасност, но „това е комитет на застрахователте и те решават къде е опасно, за да вдигат премиите си. Ливан и Израел стоят повече от 30 години в този списък. Това не означава да не се плава до там“.

Стефанов обясни, че фирмата е в постоянна връзка с Министерството на транспорта в София и че основната цел е въпросът за извеждането на корабите от украинските пристанища да бъде поставен на масата на преговорите между Украйна и Русия.

Какви са опасностите

Опасност за екипажите на корабите са както военните действия, така и вероятността да станат обект на мародерски набези. Специализираният сайт за корабоплаване Maritime съобщава, че въоръжени милиции са се опитали да откраднат товара на турски кораб в пристанището Черноморск, където се намира и корабът „Рожен“.

За подобни рискове предупреждава и кап. Христо Папукчиев. „Ние не можем да знаем какво става там. Води се война“, коментира кап. Папукчиев. Според него „не украинските или руските войници, а местните мародери, които нямат националност, са опасни“.

Екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред реалната опасност да остане без храна и вода.

Освен това екипажът на кораба в Мариупол е изправен и пред реалната опасност да остане без храна и вода заради продължителния престой в пристанището.

От българското транспортно министерство казаха, че в нощта срещу понеделник не е имало обстрел по пристанището в Мариупол. На кораба с български моряци има няколко стъкла, счупени от осколки. Подходите на пристанището са минирани, а на изхода има два потопени крана, които възпрепятстват движението.

В неделя премиерът Кирил Петков каза, че за кораба в Черноморск, ако „руската страна даде син коридор, този кораб може потенциално да бъде изведен с украински ескорт. Съществува обаче реална опасност да бъде поразен от морска мина“.

По думите на Петков „корабът в Мариупол е в по-затруднено положение, защото пристанището е на фронтовата линия и за изкарването му е необходимо да се обезопасят мините, което към настоящия момент няма как да стане. Извеждането на екипажа по сухоземен път също е много опасно, защото има огромен риск от обстрел и реално и руските, и украинските военни части трябва да дадат зелен коридор едновременно, което в този момент е невъзможно“.

Общо над 70 кораба, плаващи под различни флагове са блокирани в украински пристанища.

XS
SM
MD
LG