Преди 79 години, на 26 март 1943 г., се провежда едно от най-бурните и значими заседания в историята на българското Народно събрание. То завършва с отстраняването на подпредседателя на парламента Димитър Пешев от неговия пост. Заедно с това, по време на разискванията са произнесени и три от най-знаменателните речи в историята на българския парламентаризъм. В тях се съдържат не едно и две послания против насилието, беззаконието, антисемитизма и за правовата държава и равенството на гражданите пред законите, които биха били чест за всяка страна. Трима от съумелите да се изкажат народни представители дори защитават тези, които се разминават с днешната, наложена след 2013 г., официална българска политическа и историографска позиция по отношение на депортацията на над 10 000 евреи от т. нар. „нови земи“.
Нека припомним, че през март 1943 г. се отменя депортирането на евреи от старите предели на Царството и се осъществява успешно депортацията към концлагера Треблинка на 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот. Предотвратяването на депортацията от старите предели на Царството е важна заслуга на подпредседателя на парламента Д. Пешев. Ала поради неяснотата около отмяната от 9 и 10 март 1943 г. и липсата на поета отговорност за начинанието, Д. Пешев решава да подготви писмо, което да се подпише от народните представители от мнозинството. Той го разглежда като гаранция, че българските евреи няма и в бъдеще да бъдат предадени на чужда държава. На 17 март премиерът проф. Богдан Филов получава въпросното писмо, подписано от още 42 народни представители, в което се изказва открито опасение, че България участва в извършване на „масово убийство“. Раздразнен, Б. Филов решава, че за назидание Пешев трябва да бъде отстранен от поста му.
Преди историческото заседание от 26 март
На 23 март (според Пешев, 24-ти според Филов) се провежда заседание на парламентарната група на мнозинството. Премиерът има намерение да „затегне дисциплината“ на правителствените депутати. След натиска му, дори и вече подкрепилите писмото на Пешев народни представители от мнозинството, гласуват доверие на правителството (в това число и сам Пешев). По изричното настояване на министър-председателя Филов се отбелязва, че това е доверие и по политиката по еврейския въпрос. За премиера този вот се тълкува и като пълно оттегляне на подписите от писмото на Пешев.
Последният иначе открито признава, че е автор на писмото връчено на Филов, изтъква че това е негова инициатива и поема цялата отговорност за акцията. Пешев дори предупреждава Филов, че един ден той ще съжалява за постъпката си. По този повод, наричайки случващото се „една инквизиция“, след години в спомените си бившият подпредседател на парламента пише: „На подобна сцена не бях присъствал досега и тя ме угнетяваше със своята несъвместимост с достойнството на народните представители, със своята перфидност и бруталност едновременно.“
Председателят на парламента Христо Калфов поставя въпрос и за недоверие към подпредседателя Д. Пешев. Ала все пак, при гласуването за това „бламиране“, подобно единодушие липсва. Налице са немалко гласове против отстраняването на Пешев, както и въздържали се. Макар по-късно да е поканен неколкократно от министъра на правосъдието Константин Партов сам да си подаде оставката, Пешев упорито отказва да го стори.
Така разигралите се събития довеждат и до последствия, които са леко скрити през последните години на „тупане в гърдите“ за „спасяването на българските евреи“ и акцията на политиците от мнозинството. Едно от тях е, че народните представители от мнозинството, изобщо не внасят писмото си в пленарна зала и то не е огласено от трибуната.
Бламирането на Д. Пешев
Още в навечерието на предстоящото парламентарно заседание от 26 март 1943 г. в дневния ред е предвидено отстраняването на Д. Пешев от поста подпредседател. Формално предложението за това идва от народния представител от мнозинството д-р Атанас Попов. Виждайки дневния ред, бързо депутати от опозицията, сред които и Никола Мушанов, Петко Стайнов, Ангел Държански и други, се записват за изказвания.
При откриване на заседанието се преминава, без никакви разисквания, към гласуване на отстраняването на Д. Пешев от поста. Той пък настоятелно иска думата. Пред депутатските банки излиза и опозиционният народен представител Петко Стайнов, който също настоява да му се даде думата. Опитният политик изрично изтъква, че името му фигурира сред записалите се предварително за изказвания. Думата искат тропайки настоятелно по банките и депутатите Александър Цанков, Тодор Кожухаров, Стефан Стателов и др.
Председателят на Народното събрание Хр. Калфов дава думата на д-р Ат. Попов за да прочете предложението си за гласуване вот на недоверие на Д. Пешев. П. Стайнов обръща внимание, че предложението не е раздадено предварително на народните представители. Д. Пешев продължава настойчиво да иска думата. Калфов пък започва да чете постъпило предложение от народния представител Димитър Андреев. Последният предлага да се гласува за отстраняване на Пешев без разискване. Глъчката и тропането в пленарната зала обаче продължават. Д. Пешев дори излиза пред депутатските банки. Той продължава настойчиво да иска думата. В това време по банките тропат и народните представители Ал. Цанков, П. Стайнов, Тодор Кожухаров, Ан. Държански, Ст. Стателов и други. Д. Пешев се провиква: „Как може да ми изказвате недоверие, без да ми дадете думата?“.
С вдигане на ръка се извършва гласуване. Председателят на парламента Хр. Калфов констатира наличие на мнозинство за предложението на Д. Андреев. С ново гласуване с вдигане на ръка събранието приема освобождаването на Д. Пешев от длъжността подпредседател. Представители на мнозинството посрещат решението с бурни ръкопляскания. Следват тропане и викове от страна на опозицията и част от мнозинството, сред което се откроява Д. Пешев. Въпреки това се преминава към втора точка от дневния ред.
След заседанието Н. Мушанов записва в дневника си: „Аз съм присъствал в много събрания, при разпалвания на партизански страсти, но да не се даде думата на народен представител, да се разисква нераздадено предложение, да не се даде думата на обвиняемия – не е бивало. „Новото време“ се опозори заедно с един недостоен председател като Калфов. Той бе много атакуван. А председателят на Академията на науките Филов стои като пиян, безчувствен и тъп."
В защита на Пешев, евреите и правовата държава
Недопуснати да се изкажат по първата точка, недоволните депутати съумяват да го сторят при точка четвърта, която се отнася до „новите земи“. Ето защо те използват възможността да засегнат този въпрос, бламирането на Пешев и извършващата се в момента депортация на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. В този смисъл са произнесени и три знаменателни речи – на Петко Стайнов, Никола Мушанов и Тодор Кожухаров.
П. Стайнов се обявява против поведението спрямо Пешев тъй като става дума за едно „вътрешно писмо“. Заедно с това, Стайнов добавя: „Той не е ваш председател. Той е на нас, на всички ни.“ Опозиционният депутат изтъква още как предложението за свалянето на Пешев нито е раздадено предварително, нито е мотивирано.
Стайнов отбелязва още и незаконността на недаването на възможност на лицата от еврейски произход да придобият българско поданство. Той защитава тезата, че евреите от „новите земи“ автоматично, по силата на „общото право“, трябва да са станали след април 1941 г. български поданици. При анексирането на тези земи от България, според П. Стайнов, „всички тези поданици, които заварваме там, стават de plein droit и веднага български поданици.“
Стайнов прави още и връзка между този проблем и течащата в момента депортация на евреи от „новите земи“. Той отбелязва: „Според установения у нас ред в законодателството, едно лице не може, ако е български поданик, да бъде експулсирано от нашите предели.“ Опозиционният депутат, с обвинителен тон към властите, заявява и следното: „Аз питам: тези евреи, които ги натоварихте като добитък в някакви вагони, дигнахте ги в една нощ от техните жилища, без да им дадете възможност да се облекат, питам аз какво престъпление са извършили те по закона за разтуряне на партийно-политическите организации, та ги екстернираме? По кой закон ги екстернираме? По този закон ли? Когато натоварихте на шлепове, на параходчета в Лом, за да ги изпращате не знам къде си, да предавате на не знам коя чужда държава български поданици, по силата на този закон ли за разтуряне на партийно-политическите организации правите това? Къде са преписките за обвиненията на тези хора? Най-после, вие пращате мъжете, ами жените, ами старците, ами бабите, ами децата, какви престъпления направиха те по закона за разтуряне на партийно-политическите организации.“ Стайнов не пропуска да изтъкне и как в момента това са хора натъпкани и държани с дни в тютюневи складове „без дрехи, без постилки, без завивки“.
След него думата взима народния представител Н. Мушанов. Относно свалянето Пешев от поста, депутатът отбелязва: „Мене ми е много болно, че това може да стане днес, при министър-председател г-н Филов, който е председател на Академията на науките, който не е живял в партизанския живот и който днес може да присъства на такава сцена - да се отнемат правата на подпредседател на камарата, да не му се даде думата, да не се даде думата и на нас, народните представители.“
Заедно с това Мушанов твърдо се обявява против произволното задържане на хора, имайки предвид затворените в тютюневи складове вече „вдигнати“ от домовете им евреи. Всъщност, сам той още в заседанието на парламента от 19 март 1943 г. се изказва относно „вдигането“ на евреите от българските власти и статута на евреите от „новите земи“. Тогава дългогодишният политик и държавник споменава и следното: „От десетина дни насам ние живеем в един обществен смут, който вече е доловен и от народното представителство, защото чувствам, че и то е вече сериозно загрижено и развълнувано от порядките, които съществуват в нашата страна. Вън в обществото всички се питат: ние живеем в България, в страна със закони, поне законите не са станали безчовечни, не са зверски, как може да бъде безчувствена съдебната власт при зрелища, които стават нощно време, предизвикани от полицейски органи? Бременни жени, деца, болни старци се вдигат в 3 ч. през нощта от къщите им, за да се изпратят в помещения неопределени за задържане. Това стана в няколко града в България. Това е похищение спрямо всички закони, които установяват елементарни права за живот на хората.“ Дори и приемайки за момент, че евреите от Беломорието, Македония и Пирот не са станали български поданици, Н. Мушанов пита: „Но даже да е тъй, нима българската власт не е длъжна да има човешки отношения и законите на страната да прилага спрямо всички онези, които обитават земята ни, каквито и поданици ще да са те?“
Трети взема думата народният представител от парламентарната опозиционна десница Тодор Кожухаров. И той твърдо протестира против бламирането на Д. Пешев, без да му се даде възможност да обясни постъпката си. Още в началото на изказването си Кожухаров открито признава, че е подписал писмото му и не се разкайва за това. Въпреки възраженията, че темата не е по дневния ред, той споделя пред народните представители своите мотиви да постави подписа си, изтъквайки: „не съм бил никога антисемит.“
И той използва споменаването в точката от дневния ред на „новите земи“ за да постави открито темата за депортацията на евреите от Беломорието, Македония и Пирот. „Та аз подписах писмото на г-н Пешев, - казва Кожухаров - което беше продиктувано от факт, че между народното представителство се разпространиха слухове какво в новите земи по един брутален и жесток начин били изселени маса евреи, български поданици.“ Неговото желание е било, изтъква Кожухаров, „да се апелира за една по-голяма хуманност, за една по-голяма човечност в България, защото от опит зная, че единственият морален капитал на една малка държава е да бъде правова държава.“ Завинаги ще останат в аналите на българския парламентаризъм и следващите му думи: „Всеки българин трябва да бъде горд от постановлението на нашата конституция, което казва: „Всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен човек.“
Кога писмото на Пешев стигна до парламентарната трибуна?
Междувременно, още на 21 и 22 март 1943 г. кораби с евреи са отплували от пристанището в Лом към Полша. На 29 март 1943 г. предстои да замине от Скопие и последният влак с македонски евреи за Треблинка.
Едва след месеци, на 26 декември 1943 г., около дискусиите за проектобюджета на страната, Д. Пешев успява да се добере до парламентарната трибуна. Тогава той припомня и как при заседанието от 26 март, около свалянето му от подпредседателския пост, не му е дадена думата. Едва сега, вече при новата ситуация и при провалени нови два опита за депортация на евреите, той съумява за пръв път да прочете писмото си от трибуната За да може то да бъде включено изцяло в протоколите на парламента и в Историята. Подобно на речите на П. Стайнов, Н. Мушанов и Т. Кожухаров.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
