Засилено присъствие по източния фланг, повече помощ за Украйна и купуване на руски газ, но не в рубли. Това са акцентите сред решенията, взети от световните лидери в Брюксел на 24 март, денят, в който се навършва един месец от началото на войната в Украйна.
Тогава се състоя безпрецедентна серия от извънредни срещи на върха на няколко световни организации. В белгийската столица се събраха лидерите на страните от 30-те членки на НАТО, Г7 и 27-те членки на Европейския съюз.
Този път обаче те не съобщиха за пакети от общи санкции срещу Русия, а Украйна не поиска обичайното. Свободна Европа събра най-важното от дискусиите, продължили над седем часа.
Без затворено небе и членство в НАТО
В началото на деня чрез видеовръзка пред НАТО се произнесе президентът на Украйна Володимир Зеленски. Той изрази опасения, че Русия може да използва химическо оръжие, и поиска неограничена военна помощ.
Западът трябва да предостави "всички оръжия, от които имаме нужда", за да "предотвратим смъртта на украинци от руски удари, от руската окупация", каза той. Този път обаче не призова за затваряне на небето над Украйна, за което настоява от седмици. Алиансът отказва да го направи, тъй като това би означавало да се намеси в конфликта. Зеленски не поиска и присъединяване на Украйна към НАТО.
Вместо това той каза, че оръжията и друга военна екипировка от алианса ще дадат на Украйна "също както на вас, 100 процента защита". "Сигурен съм, че вече разбирате, че Русия няма намерение да спре с Украйна. Не обмисля и не възнамерява. Иска да продължи срещу източни членове на НАТО. Балтийските страни, Полша, това е сигурно", каза той.
Санкции
До момента след подобни срещи на западните сили неколкократно бяха налагани колективни санкции срещу Русия. Вместо това в четвъртък отделни страни разшириха своите.
САЩ санкционираха над 400 руски политици, олигарси и компании, от които десетки са свързани с отбрана. 328 от едноличните санкции са срещу членове на руската Дума, като е санкциониран и ръководителят на най-голямата финансова институция в Русия Сбербанк.
Американският президент Джо Байдън също така обяви допълнителна помощ от 1 млрд. долара за храна, лекарства, вода и други провизии за Украйна, както и прием на до 100 000 украински бежанци.
Великобритания също обяви санкции срещу още 59 руски граждани и компании, като по този начин замрази акциите им в страната и им забрани да влизат на територията ѝ. Сред санкционираните от Лондон компании са Газпромбанк, Алфа Банк и държавната корабна компания Совкомфлот.
Европа няма да плаща в рубли
Европейският съюз не съобщи за нов пакет санкции, но предупреди, че няма да се съобрази с искането на руския президент Владимир Путин от сряда "неприятелските страни" да изплащат доставения газ в рубли.
Според европейските лидери искането нарушава условията на договорите. Германският канцлер Олаф Шолц каза преди срещата на върха на ЕС, че "това са фиксирани договори, а в тях е договорена и валутата, с която трябва да се изплащат доставките,.. в повечето случаи става дума за евро или долари".
Ръководителката на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен определи условието на Москва като опит за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия: "Няма да позволим нашите санкции да бъдат заобикаляни. Времето, в което енергията можеше да се използва за изнудване, отмина".
Плащанията в рубли биха подпомогнали руската икономика, която се срина след инвазията на Русия в Украйна. По данни на Ройтерс Газпром има повече от 40 дългосрочни договора с европейски контрагенти, като по-голямата част от тях са именно в евро и долари.
Във връзка с войната Европейският съюз реши да създаде фонд за възстановяване на Украйна, в който ще се събират средства от цял свят. Съюзът ще организира донорска конференция за набиране на средства за доверителния фонд.
"Групата на седемте" за войната
Лидерите на Г7, която обединява страните с най-развита икономика и която включваше Русия преди анексията на Крим през 2014 г., предупредиха Москва да не използва биологични, химически и ядрени оръжия по време на войната.
Това се посочва в изявлението на "Седемте" след срещата на върха в Брюксел. Документът засяга и готовността на държавите да приемат бежанци от Украйна.
Фон дер Лейен заяви, че групата има готовност, ако е необходимо, да затегне още повече санкциите срещу Русия.
"Ние, партньорите на Г-7, сме решени да продължим да налагаме санкции срещу Русия и да гарантираме, че те се спазват стриктно. За да осуетим ресурсите, които Путин използва, за да воюва във войната си, няма да позволим никакви заобиколни решения. И сме готови да предприемем повече мерки, ако е необходимо".
ООН отново поиска спиране на огъня
Междувременно, докато световните лидери водеха дискусии в Брюксел, Общото събрание на ООН прие резолюция, изискваща защита на цивилното население и цивилната инфраструктура на Украйна, както и незабавно прекратяване на войната в тази страна.
140 държави от 193 държави-членки гласуваха в подкрепа на резолюцията. Четири държави – Сирия, Беларус, Северна Корея и Еритрея, заедно с Русия, бяха "против", а 38 се въздържаха. В началото на месеца ООН прие подобна резолюция със 141 гласа "за", като страните "против" бяха същите.
Резолюцията изисква незабавно прекратяване на враждебните действия на Русия срещу Украйна, по-специално, нападения срещу цивилното население. Документът се отнася до необходимостта от защита на цивилни лица, медицински персонал, хуманитарни работници, както и журналисти.
Документът няма правно обвързваща сила и има само консултативен характер.
