Европейският съюз си научи урока за Русия по трудния начин. От постоянните диалози и безграничното търпение към лудориите на Москва в последното десетилетие, Европа бързо премина към тежки санкции и унищожителен език след нападението срещу Украйна на 24 февруари.
Но ако си мислите, че Брюксел е станал по-твърд в разговорите със своенравни свои съседи, по-добре помислете отново.
Най-крещящият пример в момента е Сърбия, за която ЕС има навика да си затваря очите. Виждаме и нежеланието на Европа да притисне Белград да се включи в санкциите срещу Русия, помним и опитите в миналото да се избягват всякакви критики към Сърбия.
Европейските лидери не обръщаха внимание на заглушаването на всяка критика и нарушенията на човешките права в Русия.
Трябваше да избухне кървава война до границите на ЕС, за да могат европейските политици да се събудят и да забележат ужасите на режима на Путин. Дълги години те пренебрегваха предупрежденията на много от новите страни членки като "истерични" и не обръщаха голямо внимание на дезинформационната кампания и нейните последици, както и на заглушаването на всяка критика и нарушенията на човешките права в Русия.
Вместо това се чуваха гласове за отпускане на санкциите, наложени на Москва след незаконното анексиране на Крим през 2014 г. И никой не обръщаше внимание на обидите, които Кремъл отправяше към Европейския съюз.
Въпросите обаче остават, независимо дали уроците са научени.
Как се държи Сърбия днес
Сърбия не е Русия, но по същия начин се опитва да влияе негативно във вътрешните работи на своите съседи, също е източник на дезинформация и също се представя за историческа жертва.
За разлика от Русия обаче, Сърбия има поставена цел да се присъедини някой ден към Европейския съюз и се радва на статут на страна кандидатка повече от 10 години. Пред декември това беше единствената страна сред кандидатките от Западните Балкани, която отвори няколко преговорни глави.
С други думи, ЕС може реално да оказва натиск върху Сърбия - стига да иска.
Засега Сърбия отказва да се присъедини към всеки един от четирите пакета санкции на ЕС срещу Русия. С това Белград се откроява сред всички други страни в региона, които се съобразиха на 100% с европейските санкции. Включително и Черна гора, която е традиционно свързана с Русия.
Белград отдавна твърди, че не е убеден, че рестриктивните мерки са правилният път и че напълно ще се съобразява с решенията на ЕС във външната политика, когато стане член на съюза. Това не се очертава да е скоро.
Как отговарят лидерите на Европа
Тази позиция на Сърбия засега не ѝ носи някакви проблеми. Няма индикации, че може да има орязване на европейски фондове, да не говорим за санкции. Много държави казват, че няма да дадат зелена светлина за отваряне на нови преговорни глави със Сърбия. Тук обаче е важно да припомним, че и без това не се очакваше скоро отваряне на много нови глави.
Още по-интересно е, че официалните лица на ЕС дори отказват да призоват Белград да се присъедини към санкциите. Когато притиснеш бюрократите с въпроса защо Сърбия се откроява сред всички останали, те бързат да благодарят на Белград, че е подкрепил резолюцията на ООН срещу руската агресия в Украйна.
Брюксел и САЩ са положили усилия, за да привлекат Сърбия да подкрепи гласуването в ООН срещу руската агресия.
Висш представител на ЕС дори поздрави сръбския президент Александър Вучич за неговата "смелост", а друг се похвали, че Брюксел и САЩ са положили усилия, за да привлекат Сърбия да подкрепи гласуването в ООН срещу руската агресия, както направиха всички европейски страни с изключение на Азербайджан, Армения, Беларус и Русия.
Когато споменах как Air Serbia в момента печели от забраната за руски самолети в небето на ЕС и увеличава трафика си с Москва, друг представител на ЕС ми обясни, че това всъщност е добре, защото дава алтернативен маршрут на напускащите Украйна и Русия.
Това отношение не е отсега. В позиция на Европейската комисия, което осъжда подбудителската реторика по време празнуванията в Република Сръбска на 9 януари, се изразява само "съжаление" от подкрепата от "други партньори".
Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, обяви тази дата за свой празник, но за останалите във федерацията датата е болезнена. На 9 януари 1992 г. Република Сръбска обяви независимост, след което започна войната, отнела живота на 100 хиляди души. В позицията на Еврокомисията не се споменава, че "други партньори" всъщност означава Сърбия.
На някои това може да е симпатично - Европа да се отнася към Сърбия като към разглезено дете. Повечето дипломати правилно отбелязват, че страната има стратегическо място в региона и гледат на Сърбия като на Гордиевия възел, който може да разреши всички останали проблеми, ако бъде привлечена към Западния лагер и след като се освободи от привързаността към лудостта на Путин в Русия.
На 3 април в Сърбия предстоят парламентарни и президентски избори и много европейци виждат в президента Александър Вучич един доста по-разумен политик в сравнение с образа, който му се налага да играе пред избирателите.
И все пак, много наблюдатели определят като огромен риск избора на ЕС да не забелязва действията на Белград, вместо да го притисне да преоцени предишните си прегрешения. Риск е и да пренебрегват притесненията на съседните държави от сръбски ревизионизъм и намеса.
Брюксел вече има опит с такова поведение. И знаем, че това не свърши добре.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
