на живо Войната: Путин обяви, че Русия е изстреляла срещу Украйна нова ракета със среден обсег

Украинските военни заявиха, че силите им са изтласкали руските войски от район в град Часив Яр на източния фронт на бойните действия. Този град се смята за следващата цел на Москва в бавното ѝ настъпление в региона, предаде Ройтерс.

Русия не потвърждава този развой. Според руски доклад силите на Москва са унищожили комуникационна кула в близост до града и са постигнали по-нататъшен напредък.

Руските сили бавно си проправят път през части от Източна Украйна, превземайки няколко села, след като през февруари завзеха ключовия град Авдиивка.

Часив Яр се намира на 20 км западно от Бахмут, който руските сили превзеха преди година след ожесточени сражения. И двете страни разглеждат града като потенциална отправна точка за настъпление на Русия към ключови градове в източната част на Донецка област, като Краматорск и Славянск.

Руски дронове откъм Черно море са атакували южната част на Одеска област, така наречената Бесарабия. Това съобщи кметът на Одеса Генадий Труханов в приложението Телеграм.

По думите му сирените са били задействани в 22:48 ч. в сряда вечерта.

"Дроновете се движат на юг в областта - в Болградски, Белгородднестровски и Измаилски район", написа Труханов.

В Одеска област има голямо българско малцинство - според официалното преброяване в Украйна от 2001 г. етническите българи в областта наброяват над 150 000 души и са трети по численост. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено именно в споменатите от Труханов райони - Болградски, Измаилски и Белгородднестровски.

В самия град Одеса живеят 50-60 000 българи.

Украйна и Русия си размениха по 90 военнопленници във вторник с посредничеството на Обединените арабски емирства (ОАЕ), предаде Ройтерс.

Това е поредната от няколко периодични размени в рамките на продължаващата инвазия на Москва срещу Киев. Предишната размяна се състоя на 31 май тази година, когато всяка от страните предаде на другата по 75 военнопленници.

Украйна съобщи, че сред върнатите сега войници има такива, които са защитавали стоманодобивния завод „Азовстал“ по време на тримесечна обсада през 2022 г. Има и хора, пленени при краткото превземане на нефункциониращата атомна централа в Чернобил от руска страна.

Украинският омбудсман Дмитрий Любинец каза, че освободените военнопленници ще преминат медицински прегледи и ще получат подкрепа, за да продължат живота си.

Руското министерство на отбраната написа в публикация в приложението Телеграм, че върнатите руски военни се транспортират със самолет до Москва, където също ще получат медицинска помощ.

Последният пакет военна помощ от САЩ за Украйна закъсня и това струва скъпо на нападнатата от Русия страна. В последните седмици и Западът, и НАТО правят стъпки, за да гарантират, че Киев ще има всичко нужно за защитата си, каквото и да става във Вашингтон. Ще има ли помощ и през 2025 г.?

Вижте също

"Застраховка срещу победа на Тръмп". Ще има ли помощ за Украйна и през 2025

Първата пратка боеприпаси от чешката инициатива за военно подпомагане на Украйна е пристигнала в нападнатата от Русия страна. Това съобщи Ройтерс във вторник, като цитира публикация на чешкия министър-председател Петър Фиала в социалната мрежа „Екс“.

Чехия ръководи усилията за закупуване на боеприпаси и снаряди извън Европейския съюз (ЕС) и изпращането им в Украйна. Това се случва с финансиране от съюзниците от НАТО, за да се компенсира недостигът на боеприпасите по фронтовете с Русия.

„Първата пратка боеприпаси от нашата инициатива пристигна в Украйна преди известно време“, написа Фиала и добави: „Правим каквото е необходимо“.

През май Чехия съобщи, че първите 50 000 до 100 000 артилерийски снаряда ще пристигнат в Украйна през юни.

До момента страната е получила около 1,7 млрд. евро под формата на плащания или твърди ангажименти от 15 държави донори, което е достатъчно за доставката на половин милион артилерийски снаряда за Украйна до края на годината.

Украйна обвини Русия, че е увеличила използването на забранени и опасни химически вещества в атаките си на фронта.

По данни на Киев на 24 юни са били регистрирани 715 случая на употреба на муниции, съдържащи „опасни химични съединения“ от страна на руската армия. Според украинската армия това е увеличение с над 270 подобни муниции дневно спрямо тези, използвани преди месец.

От началото на войната Украйна и Русия многократно си размениха обвинения в извършване на военни престъпления и употреба на забранени оръжия и муниции.

Вижте също

Как Русия изнася украинско зърно като свое

Русия обстреля с ракети южния украински град Одеса в понеделник сутринта, предаде Ройтерс.

При атаката са ранени най-малко трима души, включително 19-годишно момче, съобщи областният управител Олег Кипер.

Обстрелът е поразил и гражданска инфраструктура. По информация на военните и местните власти е повредена складова база, в която са работили около 50 души.

Снимки, публикувани от вътрешното министерство на Украйна, показват голям облак дим, който се издига от мястото на атаката. Според Кипер пожарът, предизвикан от ракетния обстрел, се е разпрострял на площ от 3000 кв. м.

Одеса е честа мишена на руските сили от началото на руската инвазия срещу Украйна през 2022 г. Много от нападенията на Москва са насочени към пристанищните съоръжения в града. Русия отрича да е насочвала атаките си срещу гражданската инфраструктура.

Повече от 30 дрона са свалени в неделя вечерта над териториите на Брянска и Смоленска област, съобщават регионалните власти.

Губернаторът на Брянска област Александър Богомаз съобщи в канала си в Телеграм, че масираната атака с дронове е продължила през цялата нощ. Всички безпилотни летателни апарати са били прихванати от системите за противовъздушна отбрана и няма жертви.

Губернаторът на Смоленска област Василий Анохин съобщава за нападение с дронове, които противовъздушната отбрана е прихванала в района на Смоленск и Ярцев. Той предупреди местните жители, че ако намерят отломки от дрон, не трябва да се приближават до тях, а да уведомят службите за спешна помощ.

Руското министерство на отбраната каза, че няколко безпилотни летателни апарата са били свалени и над Липецка и Тулска област.

През нощта на 22 юни руската армия отново е атакувала масирано украински енергийни инфраструктурни обекти, съобщи Укренерго.

Сирените в страната е звучали през цялата нощ. Нападението от такъв мащаб е осмото за последните три месеца, казват от компанията. Русия е ударила електропреносните системи в Запорожка и Лвовска област, повредено е оборудване. Двама енергетици са били ранени в Запорожие. Властите в двете области пишат, че ударите са засегнали критична инфраструктура, както и че са избухнали пожари.

Украинската служба за извънредни ситуации съобщи, че западната Ивано-Франковска област също е попаднала под руски обстрел. Вследствие на удара на територията на учебно заведение се е образувал кратер с площ 20 кв. м и е избухнал пожар. Кметът на Ивано-Франковск Руслан Марцинкьов каза, че са засегнати жилищни сгради и детска градина. По думите му няма пострадали.

По данни на украинските Военновъздушни сили тази нощ Русия е изстреляла по Украйна 16 ракети от различни типове и 13 дрона. Всички безпилотни самолети и дванадесет ракети са били свалени.

Поне шестима цивилни загинаха, а над 10 бяха ранени при при руски ракетни обстрели по населени места в шест украински региона пред последното денонощие, съобщиха местните власти в петък.

Петима цивилни бяха убити, а други 11 бяха ранени при руски обстрел на цивилни райони в Донецк, който беше атакуван 22 пъти през последните 24 часа, заяви ръководителят на регионалната военна администрация Вадим Филашкин.

В южния район на Херсон един човек е убит и един е ранен при руски обстрел и въздушни удари от другата страна на река Днепър, съобщи областният управител Александър Прокудин. Общо 15 населени места са били ударени в региона, включително областната столица Херсон.

Североизточният регион на Харков, който беше под постоянен руски обстрел през последните няколко месеца, отново беше ударен през нощта и един човек беше ранен, каза областният губернатор Олег Синегубов. Регионите Днепропетровск, Запорожие и Суми също бяха атакувани, съобщиха местни власти.

Украинските сили са предприели атаки с дронове срещу град Севастопол в Крим и срещу цели в южната част на руската Краснодарска област, предаде Ройтерс.

Назначеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщи, че противовъздушната отбрана (ПВО) е свалила четири безпилотни летателни апарата. Няма данни за жертви или щети, написа Развожаев в приложението Телеграм.

Според информация на руските власти атаката в Краснодарска област е била срещу три общини. Съобщава се за четирима ранени от паднали отломки от свалени украински дронове.

Върховният съвет по отбрана на Румъния реши на заседанието си в четвъртък да дари на Украйна система за противовъздушна отбрана (ПВО) "Пейтриът".

"Този решаващ принос ще укрепи нашия въздушен щит и ще ни помогне да защитим по-добре нашите хора и критична инфраструктура от руския въздушен терор", каза украинският президент Володимир Зеленски.

През май президентът на страната Клаус Йоханис обсъди нуждата на Украйна от още ПВО системи с американския си колега Джо Байдън.

Румъния закупи общо седем системи "Пейтриът", като досега е получила четири от тях. От пристигналите в страната две са изправни. Съветът по отбрана не уточнява колко ще бъдат изпратени на Украйна.

Правителството на американския президент Джо Байдън планира да преустанови всички отворени поръчки за противовъздушни системи "Пейтриът" и ракети прехващачи и да пренасочи доставките към Украйна, докато нуждите за отбраната ѝ не бъдат задоволени, съобщи в четвъртък в. "Файненшъл Таймс".

Киев отдавна настоява за доставката американски ПВО системи "Пейтриът", които ефективно противодействат на руските балистични и хиперзвукови ракети.

По-рано през юни германският министър на отбраната Борис Писториус обяви, че страната му ще достави на Украйна още 100 ракети "Пейтриът" в рамките на съвместна инициатива с Дания, Нидерландия и Норвегия.

Вижте също

"Остър недостиг". Какво следва, ако Украйна свърши ракетите за "Пейтриът"

Русия атакува Украйна с ракети и дронове през нощта срещу четвъртък, увреждайки енергийната инфраструктура в четири региона на Украйна, съобщи националната енергийна компания Укренерго в четвъртък.

"Оборудването е повредено в енергийни съоръжения в областите Виница, Днепропетровск, Донецк и Киев", съобщи компанията в Телеграм.

Военновъздушните сили на Украйна пък информираха, че руските сили са изстреляли 9 ракети и 27 дрона, а украинската противовъздушна отбрана е свалила всички безпилотни самолети и пет ракети.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че през нощта са свалили 19 от общо 21 дрона, изстреляни от руската армия над Херсонска, Николаевска, Днепропетровска, Кировоградска, Хмелницка и Лвовска област в Украйна. Къде са попаднали двата невален дрона, украинските военни не уточняват.

По-рано кметът на Лвов Андрий Садовий каза, че единият дрон е атакувал село Малехов в северните покрайнини на града. Повредена е административна сграда, ранен е охранител, взривени са прозорците на една висока сграда и на пет частни къщи, пише той. Според ръководителя на администрацията на Лвовска област Максим Козицки в Малехов са ранени двама души, единият е настанен в болница. По-късно друг дрон се взривява в село Малехов.

В самия Лвов е повредена сградата на Държавния научноизследователски институт за контрол на ветеринарните препарати и фуражните добавки. Руското министерство на отбраната не коментира нападенията.

Стратегическото командване на украинската армия съобщи, че силите ѝ са повредили 15 руски системи за противовъздушна отбрана (ПВО) в окупирания Крим от май насам. Засегнати са руски противовъздушни дивизиони С-300, С-350 и С-400, съобщи стратегическото командване в социалните мрежи.

Тези ракетни дивизии са способни да изстрелват ракети земя-въздух. Военни експерти нарекоха С-400 една от най-модерните системи за противовъздушна отбрана в света. Някои оценяват производствените разходи за С-400 на 600 млн. долара за единица.

Системата е била ключова за противовъздушната отбрана на Русия в Крим, който тя незаконно окупира през 2014 г. По данни на украинското военно командване десетки пускови установки, повече от 15 радарни станции и повече от 10 контролни точки са били унищожени в Крим.

Няколко петролни складове се запалиха след украинска атака с дронове във вторник сутринта в град Азов в руската Ростовска област, съобщават местните власти, цитирани от Ройтерс.

По информация на губернатора на областта Василий Голубев засега няма данни за пострадали. Министерството на извънредните ситуации заяви в Телеграм, че десетки пожарникари се борят с пожара. Град Азов се намира на река Дон, на около 16 км от Азовско море.

Украйна не е правила коментар по темата. Киев често заявява, че поразяването на обекти на енергийната, военната и транспортната инфраструктура на Русия се отразява негативно на военните способности на Москва.

Вижте също

Може ли Русия да опази рафинериите си, които Украйна атакува с дронове

Русия засили военните си атаки срещу Украйна по време на двудневната мирна конференция в Швейцария. Целта на срещата на световните лидери беше да очертае план за мир и спиране на военните действия между Киев и Москва. В неделя в Украйна е имало близо 90 сблъсъка, съобщи украинският генерален щаб.

Най-активни са били атаките около град Покровск в Донецка област. Според информацията на украинските военни "25 атаки на противника са били неуспешни, а други 11 атаки продължават".

В района на Вовчанск руските сили са изстреляли 16 ракети от Белгородска област в Южна Русия. Направили са и много опити да щурмуват украински позиции в района на Лиман и Курахово.

В неделя Русия е загубила 54 войници, една бронирана бойна машина и склад с боеприпаси в района на Лиман. съобщи украинската армия. Информацията не може да бъде независимо проверена.

80 държави призоваха „териториалната цялост“ на Украйна да бъде в основата на всяко мирно споразумение за прекратяване на войната с Русия.

Новината идва в резултат от мирната конференция в Швейцария, в която участваха около 100 делегации от цял свят. Целта на срещата беше да очертае план за мир и спиране на военните действия между Киев и Москва.

Русия не взе участие в конференцията, а Украйна направи сериозни отстъпки с цел да бъдат представени възможно най-много държави.

Вижте също

80 държави подкрепиха териториалната цялост на Украйна след срещата за мир

Замразяването на войната в Украйна не е решение, а рецепта за бъдещи войни. Това каза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен по време на конференцията за мир за Украйна, която се провежда в Швейцария този уикенд.

Целта на срещата на върха е да се направи план за прекратяване на войната на Русия в Украйна и постигане на мир. На събитието присъстват политически лидери от целия свят, но Русия не е представена.

Вижте също

Мирната среща, от която не се очаква мир. Какво е важно за Украйна на форума в Швейцария

Според Фон дер Лайен светът трябва да подкрепи „всеобхватен, справедлив и устойчив мир за Украйна“, който да „възстанови суверенитета [ѝ] и нейната териториална цялост“.

Френският президент Еманюел Макрон, който също присъства на мирната конференция, каза в събота, че кръгът на страните, които участват в работата по плана за мир в Украйна, трябва да се разшири.

Канцлерът на Германия Олаф Шолц също се изказа в подкрепа на включването на Русия в мирния процес, но освен това настоя Москва да изтегли войските си от териториите на Украйна.