Борис Джонсън каза, че Путин го е заплашил с ракетна атака преди войната
Бившият британски министър-председател Борис Джонсън разказва в документален филм на Би Би Си, че руският президент Владимир Путин го е заплашил с ракетен удар в "извънреден" телефонен разговор преди нахлуването на Русия в Украйна в началото на миналия февруари.
Джонсън казва, че тогава обяснил на Путин, че една война би била "пълна катастрофа" и ще доведе до западни санкции и повече войски на НАТО по границите на Русия. Той опитал да го възпре и като му обяснил, че Украйна няма да се присъедини към НАТО "в обозримо бъдеще". Тогава руският президент го заплашил с думите: "Борис, не искам да те нараня, но една ракета ще отнеме само минута".
"Каза това или нещо подобно", уточнява бившият премиер във филма "Путин срещу Запада". - "Но заради твърде спокойния му тон, мисля, че той просто се заиграваше с моите опити да го накарам да преговаря".
Джонсън добавя, че в "най-необикновения" и "много дълъг" разговор Путин се е държал "много фамилиарно" и не можело да се разбере дали заплахата е истинска. 9 дни по-късно, на 11 февруари, министърът на отбраната Бен Уолъс заминава за Москва, за да се срещне с руския си колега Сергей Шойгу. Тръгва си с уверението, че Русия няма да нахлуе в Украйна, но според него и двете страни са знаели, че това е лъжа. "Мисля, че идеята беше да се каже "Аз съм силен", коментира Уолъс във филма. И разказва още, че когато си е тръгвал от срещата, ген. Валерий Герасимов - началник на руския Генерален щаб, му е казал: "Никога повече няма да бъдем унижавани".
По-малко от две седмици по-късно, когато танковете минават границата на Украйна на 24 февруари, Джонсън бил събуден от среднощно телефонно обаждане на президента Володимир Зеленски.
"Беше много спокоен, но ми каза, че те (руснаците) атакуват навсякъде", разказва още бившият премиер, който напусна поста си през септември. Предложил на Зеленски да помогне за преместването му на безопасно място: "Той обаче не прие предложението ми. Героично остана на мястото си".
Шолц изключи Германия да изпрати на Украйна изтребители
Германският канцлер Олаф Шолц изключи възможността страната му да изпрати бойни самолети на Украйна. Той каза това в интервю за германския вестник Тагесшпигел на 29 януари.
Думите му дойдоха на фона на призива на Украйна да получи от западните си партньори още оръжия, включително ракети с дълъг обсег и изтребители, с които да се защитава от руската военна агресия.
“Мога само да посъветвам да не влизаме във война на наддаване за оръжейни системи”, каза Шолц. “Ако веднага след като вземем решение (да изпратим танкове), се разгорява следващият дебат в Германия - това изглежда лекомислено и подкопава доверието на хората в правителствените решения”, добави той.
На 25 януари Шолц се съгласи Германия да изпрати на Украйна 14 танка “Леопард” и да разреши на други европейски държави да предоставят на Киев своите германски танкове. Решението дойде след седмици дебати и натиск от страна на съюзниците на Берлин.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението на Германия, но поиска още оръжия, включително изтребители и ракети с дълъг обсег.
В началото на войната, която Русия започна срещу Украйна, нападнатата страна призоваваше за доставка на бойни самолети, с които да се защитава. До момента няколко държави изразиха готовност да ѝ изпратят изтребители, но няма публична информация да е извършено такова дарение.
"Съучастници". Подоляк намекна за връзка между нощни експлозии в Иран и войната в Украйна
Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна Володимир Зеленски, намекна за връзка между военната подкрепа на Иран за Русия и няколко експлозии, случили си през нощта на събота срещу неделя в Иран.
По-рано министерството на отбраната на Иран съобщи, че военен завод в град Исфахан в централната част на страната е бил атакуван с дронове. В същото време държавната телевизия на Иран съобщи, че пожар е избухнал в петролна рафинерия близо до северозападния град Тебриз, като причините за втория инцидент все още се изясняват.
"Експлозивна нощ в Иран: дронове и ракетен завод, нефтена рафинерия. Украйна предупреди", написа Подоляк в профила си в Туитър.
"Логиката на войната е безмилостна и убийствена. И разкрива тежки сметки за авторите и съучастниците", написа още той.
Във войната си срещу Украйна Русия използва оръжия, произведени в Иран. За първи път ирански дронове "Шахид" атакуваха Киев през август. Въпреки доказателствата тогава Иран отрече да доставя оръжия на Москва.
Русия обстреля Херсонска област
През изминалото денонощие руските сили са атакували района на Берислав в Херсонска област, съобщи ръководителят на местната военна администрация Володимир Литвинов в неделя.
"В резултат на вражески обстрел са повредени гражданска инфраструктура, жилищни сгради и стопански постройки", написа Литвинов в Телеграм. Местен служител, цитиран от украинската служба на Радио Свободна Европа уточни, че няма пострадали.
Украинските военни освободиха десния бряг на Херсонска област през есента на миналата година. Основният областен град Херсон беше освободен на 11 ноември. Оттогава руските войски започнаха да обстрелват Херсон и частите от региона, контролирани от украинското правителство.
Киев наложи санкции на 185 компании и физически лица
Президентът на Украйна Володимир Зеленски подписа указ, с който наложи санкции на 185 компании и физически лица, които извършват железопътен транспорт на руска военна техника и руски военен персонал.
"Техните активи в Украйна са блокирани, а имуществото им ще бъде използвано за нашата отбрана. И ние ще работим, за да гарантираме, че подобно блокиране ще се приложи и от други страни", каза Зеленски във вечерното си видеообръщение късно в събота.
Според публикувания президентски указ са наложени санкции на редица беларуски и руски компании, както и на руските бизнесмени Валерий Матвеев, Сергей Белосохов и Володимир Строк.
Беларус не е пряк участник във войната в Украйна, но осигурява логистична подкрепа за руската инвазия, като позволява на руските войски да влизат в Украйна през нейната територия. На територията на Беларус редовно се провеждат и военни учения с участието на руски военни.
Миналия октомври президентът на страната Александър Лукашенко призна участието на страната си във войната, но каза, че беларусите "не убиват никого".
Украйна води преговори със Запада за ракети с голям обсег
Украйна води ускорени преговори със западните си съюзници за предоставянето на ракети с голям обсег. Това каза Михайло Подоляк, съветник на президента на страната Володимир Зеленски, пред украинската телевизия Freedom.
Украйна отдавна призовава съюзниците от НАТО за подобни ракети, като твърди, че само по този начин Киев ще може да попречи на Русия да унищожава украински градове.
Руските сили атакуваха източния град Костянтинивка. Има убити и ранени
В събота сутринта руските сили са нанесли ракетен удар по град Костянтинивка в източната Донецка област. Това съобщи в Телеграм ръководителят на регионалното правителство на Донецк Павло Кириленко.
"Руснаците стреляха по жилищен квартал, повредиха четири високи сгради, хотел, гаражи и цивилни автомобили", каза Кириленко.
По думите му на мястото на удара работят спасители и служители на реда. Съобщава се, че трима души са загинали и най-малко двама са ранени.
Силен взрив в Мариупол. Част от града остана без ток
Мощна експлозия е избухнала рано сутринта в събота в окупирания от Русия Мариупол. Това съобщи съветникът на кмета на града Петро Андрюшченко, цитиран от украинската служба на Радио Свободна Европа.
"Силна експлозия в Мариупол преди двадесет минути. Отново в квартал Калмиус на границата на заводите "Азовмаш"/"Илич". Изясняваме причините. Но тези приятни за украинското ухо звуци стават все по-чести в града", написа Анрюшченко в Телеграм.
По думите му част от града е останала без ток вследствие на взрива.
Мариупол беше превзет от руските войски през май 2022 г. след почти три месеца ожесточени боеве. През това време значителна част от сградите и други обекти в града са разрушени. Точният брой на загиналите е неизвестен - оценките варират от няколко хиляди до няколко десетки хиляди.
Украйна и международни правозащитни организации обвиняват Русия в множество военни престъпления, извършени в града. Сред тях е обстрелът на родилния дом и атаката срещу Драматичния театър, където се бяха подслонили цивилни. Министерството на отбраната на Русия нарича тези обвинения "фалшификации".
Белгия ще предостави на Украйна военна помощ на стойност 92 млн. евро
Белгия ще предостави допълнителен пакет от военна помощ за Украйна на стойност 92 млн. евро. Това съобщи премиерът на страната Александър Де Кроо в петък.
"Украйна трябва да може да се защити срещу бруталната руска агресия. Ето защо Белгия увеличава военната си подкрепа за Украйна, предоставяйки най-големия пакет помощ досега. Украйна ще спечели тази война. Нашата сигурност и нашите ценности също са изложени на риск", написа Де Кроо в Туитър.
Пакетът ще включва ракети за противовъздушна отбрана, противотанкови оръжия, боеприпаси, гранати, картечници, автоматични пушки и леки бронирани превозни средства, посочи министърката на отбраната на страната Людивин Дедондер, цитирана от HLN.
Белгия ще проведе и обучение на украински военнослужещи за предоставеното въоръжение. Страната обаче няма да достави на Украйна танкове, защото по думите на Дедондер "няма повече танкове в запасите на белгийската отбрана".
По думите ѝ от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Белгия е предоставила на Киев отбранителна помощ на стойност 146 милиона евро.
Ожесточени сражения в Източна Украйна. Зеленски нарече ситуацията "изключително критична"
Ситуацията на фронта и особено в източната Донецка област в момента е "изключително критична", съобщи президентът на Украйна Володимир Зеленски във вечерното си обръщение късно в петък. По думите му интензивността на сраженията показва, че Киев се нуждае от допълнителни оръжия, за да може да отблъсне нарастващия руски натиск.
"Артилерия, авиация, ракети. Руската армия няма недостиг на средства за унищожение. И може да бъде спряна само със сила", каза Зеленски.
Принудително осиновяване. ООН обвини Русия, че нарушава принципите за защита на децата
Русия нарушава "основните принципи за защита на децата" по време на война, като дава руски паспорти на украински деца и ги дава за осиновяване. Това каза Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди в интервю за Ройтерс.
Украинските власти казаха по-рано този месец, че близо 14 000 деца са били депортирани в Русия от окупираните части на Украйна, и обвиниха Москва в "отвличането им". Кремъл отхвърли обвиненията.
"В ситуация на война не можете да определите дали децата имат семейство или настойничество. И следователно, докато това не бъде изяснено, не можете да им дадете друго гражданство или да ги дадете за осиновяване на друго семейство", допълни още Гранди, който беше на шестдневно посещение в Украйна.
Украйна сформира роти за нападение с щурмови дронове
Украйна ще сформира роти за нападение с щурмови дронове в рамките на въоръжените си сили, които ще бъдат оборудвани със спътникови комуникационни услуги "Старлинк". По този начин страната напредва с идеята за изграждане на "армия от дронове", съобщи Ройтерс късно в петък.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни подписа споразумението за създаването на ротите като част от проект с участието на няколко министерства и агенции, съобщиха от Генералния щаб на украинските сили.
"Най-големите професионалисти сред военнослужещите" вече са избрани да ръководят екипите, всеки от които ще получи дронове и боеприпаси, терминали "Старлинк" и друго оборудване, написа Генералният щаб във Фейсбук.
"Правим всичко възможно, за да осигурим на войниците съвременни технологии", се казва в публикацията.
"Старлинк" е сателитна интернет система, управлявана от компанията на Илон Мъск - "Спейс Екс", която се използва широко както от гражданите, така и от украинската армия. Министърът на отбраната на Украйна каза пред Ройтерс миналия месец, че дроновете са бъдещето на модерната война.
Полша ще даде на Украйна 14 танка "Леопард" и 60 модернизирани Т-72
Полша е готова да предаде на украинската армия 60 танка PT-9 (модернизирана версия на съветските Т-72), както и 14 танка "Леопард" (Leopard) 2, съобщи полският премиер Матеуш Моравецки в интервю за CTV News.
На 25 януари Германия одобри прехвърлянето на 14 танка"Леопард" 2 в Украйна и разреши реекспорта им от страни партньори.
Президентът Володимир Зеленски изрази благодарността си за нарастващия брой държави, които са обещали модерни танкове на Киев в последното си обръщение. Същевременно той ги призова да ускорят доставката на щурмовите машини. Зеленски каза, че "в нашата танкова коалиция вече има 12 държави", които предоставят модерни западни бойни танкове, за да подпомогнат отбраната на Украйна срещу 11-месечната руска инвазия.
Първоначално Германия и съюзници обещаха около 100 произведени в Германия танка "Леопард" 2, в допълнение към предоставените от САЩ 31 танка M1 Abrams и обещаните по-рано от Великобритания 14 танка Challenger 2.
Канада е последната държава, която заяви намерението си да предостави на Украйна танкове. Отава ще изпрати четири бойни танка "Леопард 2. По-рано Полша, Нидерландия и Испания обявиха готовността си да прехвърлят на Украйна част от наличните в складовете им танкове "Леопард 2".
Обучението на украинските екипажи и доставката на танковете ще отнеме поне около два месец.
Членовете на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) единодушно призоваха в резолюция за международен трибунал за лидерите на Русия - Владимир Путин и Беларус - Александр Лукашенко, съобщи ДПА.
Трибуналът следва да бъде натоварен със задачата да преследва политическите и военните лидери на Русия и Беларус, които "са планирали, инициирали или реализирали на практика" войната срещу Украйна, се казва в изявление на асамблеята.
"Ако те не бяха решили да започнат тази война на агресия срещу Украйна, нямаше да се стигне до насилието, разрушенията и смъртта, които тя донесе", се казва още в изявлението на ПАСЕ.
Членовете на асамблеята приеха резолюция, базирана на доклад на швейцарския парламентарист Дамиен Котие. Създаването на трибунала трябва да бъде "одобрено от възможно най-много държави и международни организации".
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е един от двата главни органа на Съвета на Европа (СЕ). ПАСЕ се състои от общо 642 членове – 321 постоянни и 321 заместници. Те се избират или назначават измежду народните представители на националните парламенти на всяка страна-членка на Съвета на Европа
ПАСЕ е орган, който разследва, препоръчва и съветва Съвета на Европа.
Германските танкове ще пристигнат в Украйна след два месеца
Танковете "Леопард", които в сряда Германия обеща да изпрати на Уркайна, ще пристигнат в "края на март, началото на април". Това каза в четвъртък германският министър на отбраната Борис Писториус.
До дни ще започне обучението на украински военни с германските бойни машини на пехотата Marder, „а за украинските войници, които ще се обучават на Leopard, това ще бъде малко по-късно“, каза още Писториус.
Берлин се съгласи да достави мощните германски танкове след седмици на дебати и натиск от страна на Киев и много от неговите европейски съюзници. Германия ще разреши и на други държави, които притежават такива танкове, да ги преотстъпят на Украйна.
Русия нанесе нова вълна от ракетни удари по Украйна сутринта в четвъртък, часове след нощна атака с дрон. Загинал е най-малко един човек.
Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението за доставка танкове от САЩ и Германия като решаващо за надеждите на Киев за победа. Той подчерта също, че "скоростта и обемът сега са ключови".
"Трябва да отворим и доставките на ракети с далечен обсег на действие за Украйна. Това е важно - трябва да разширим сътрудничеството си и в областта на артилерията, трябва да влезем в доставка на самолети за Украйна. И това е една мечта. И това е задачата", каза Зеленски.
Русия засилва атаките над Бахмут
Украинската заместник-министърка на отбраната Анна Маляр съобщи в сряда, че руските сили "засилват" атаките си край Бахмут в Донецка област. Тя предупреди за "превъзхождащ брой войници и оръжия" в района.
Маляр написа в Телеграм, че "врагът хвърля в битката значителен брой личен състав, оръжия и военна техника, опитва се да пробие нашата защита [и] понася значителни загуби, но не се отказва от плановете си". Според нея "интензивността на бойните действия се увеличава".
Подкрепяните от Русия сепаратисти контролират големи части от Луганска и Донецка област от 2014 г. насам, когато руските войски нахлуха и в полуостров Крим. Това са два от четирите региона, заедно с Херсон и Запорожие, които руският президент Владимир Путин обяви за анексирани през септември, като Киев и международната общност не признават това.
"Вагнер" вербува украински затворници, отвлечени в Русия, твърди Украйна
Частната военна компания "Вагнер" набира в редиците си затворници украински граждани, които по време на войната са били насилствено прехвърлени в места за лишаване от свобода на територията на Русия, съобщи украинското военно командване.
Според него това се случва особено активно в района на Краснодар. Става дума предимно за хора, които излежават присъди за тежки криминални престъпления.
"Мнозинството от украинските затворници са недоволни от принудителното преместване и от презрителното отношение на руските затворници към тях", се казва в изявлението на Генералния щаб на украинските въоръжени сили.
Както е известно, частната армия "Вагнер" на близкия до Кремъл бизнесмен Евгений Пригожин, която воюва паралелно с руската армия в Украйна, отдавна вербува руски затворници. След изтичане на 6-месечния договор, който подписват, те получават амнистия. Така на свобода излизат рецидивисти, извършвали убийства. Ако някой от тях обаче откаже да се бие преди изтичане на договора, е убит за назидание. За това потвърди бивш командир от "Вагнер", който избяга в Норвегия, поиска убежище и е готов да свидетелства.
Зеленски поиска окончателно решение за танкове за Украйна. Москва ще смята предоставянето им за “явна провокация”
Украинският президент Володимир Зеленски призова за окончателно решение за подпомагане на Украйна с танкове от страна на западните ѝ партньори. В същото време Москва определи като “явна провокация” подобна военна помощ за Киев.
Реакциите са по повод публикации на германски и американски издания, че Германия планира да предаде свои танкове Леопард 2 на Украйна, а САЩ - да я подпомогне с танкове M1 Abrams. Новината идва почти година след началото на руската военна агресия срещу Украйна и предстои да бъде официално обявена.
“Дискусиите трябва да приключат с решения. Решения за истинско подсилване на нашата защита срещу терористите”, каза украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от БНР. Съюзниците ни разполагат с необходимия брой танкове“.
Външният министър на Русия Сергей Лавров каза, че всеки товар, който съдържа оръжия за Украйна, ще стане “легитимна цел” за Русия.
“Изпращането на американски танкове в Украйна би било поредната явна провокация срещу Русия”, каза руският посланик в ООН Анатолий Антонов, цитиран от БТА.
На 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна по заповед на президента Владимир Путин. Оттогава много държави изпратиха отбранително оръжие на Украйна, но войната продължава да се води при оръжейно надмощие на Москва.
