Украйна поиска САЩ да решат дали да ѝ предоставят сиетеми "Пейтриът"
Украинският външен министър Дмитро Кулеба каза, че е “дошло времето” за решение дали страната му да получи зенитно-ракетни системи “Пейтриът”.
“Започнахме разговори за “Пейтриът” още в началото на войната, всъщност дори преди войната”, каза Кулеба пред американската медия Си Ен Ен в петък.
“Но сега дойде времето за решения.”
Кулеба съобщи, че е говорил с представители на САЩ и Германия за системите, които по думите му “ще са от огромна помощ” за Украйна на фона на руските удари срещу украинската енергина инфраструктура.
Досега в САЩ или на ниво НАТО не е взето решение дали системи “Пейтриът” да бъдат дарени на Украйна. Преди дни вископоставен прдеставител на САЩ по въпросите на отбраната съобщи, че Вашингтон обмисля дали да предостави зенитно-ракетни системи на Киев.
Руската армия поднови обстрела срещу украинския град Херсон и прекъсна електричеството в града, съобщиха украинските власти. Украйна си върна контрола над града на 11 ноември, след като той беше окупиран осем месеца от руските сили.
МААЕ е постигнала "важен напредък" в преговорите с Москва и Киев за АЕЦ "Запорожие"
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е постигнала "важен напредък" в усилията си за формиране на зона за сигурност около най-голямата атомна централа в европа – АЕЦ "Запорожие". Това заявява ръководителят на агенцията Рафаел Гроси пред италианския в. "Ла Република".
"По отношение на безопасността на "Запорожие" има конкретно предложение и е постигнат важен напредък", казва Гроси пред италианското издание. "Моят ангажимент е да постигна решение възможно най-скоро... Нашата цел е да избегнем ядрена авария, а не да предизвикаме военно благоприятна ситуация за единия или другия."
Киев ограничава дейността на религиозните организации, свързани с Москва
Украйна ще ограничи дейността на своя територия на религиозни организации, свързани с Русия, и ще постави отново под въпрос статута на Православната църква, подчинена на Московската патриаршия, заяви президентът Володимир Зеленски, цитиран от Франс прес.
По думите му "Съветът за национална сигурност и отбрана възложи на правителството да предложи на Върховната рада законопроект, който да направи невъзможни дейностите в Украйна на религиозни организации, свързани с центровете за влияние в Русия".
Зеленски добави още, че Киев трябва да направи "религиозна експертиза на статута на Украинската православна църква за съществуването на канонична връзка с Московската патриаршия и, ако е необходимо, да предприеме предвидените от закона мерки".
Заради подозрения за връзки с Москва преди дни украинските служби претърсиха главния манастир в столицата Киев, където се помещава предстоятелят на Украинската православна църква. След акцията беше съобщено, че службите са иззели няколко хиляди долара и "проруска литература".
Украйна е загубила между 10 000 и 13 000 войници от началото на руската агресия
Украинската армия е загубила между 10 000 и 13 000 войници от началото на непредизвиканата руска инвазия на 24 февруари. Това каза пред украинската телевизия "Канал 24" президентският съветник Михайло Подоляк, цитиран от Ройтерс.
Това е първата официална оценка на жертвите сред украинските военни, разпространявана от Киев от края на август, когато главнокомандващият украинските въоръжени сили съобщи за близо 9000 убити.
"Разполагаме с официални цифри от генералния щаб, с официални цифри на висшето командване, и според тях имаме между 10 000 и 12 500 до 13 000 убити", заяви Подоляк пред "Канал 24".
Миналия месец висш американски генерал каза, че руските въоръжени сили са дали над 100 000 жертви, визирайки общия брой на убитите и ранените в Украйна. Тогава той предположи, че жертвите в украинската армия са сходни по численост.
Украйна беше подложена на тежки удари с ракети и дронове от руските сили през целия ноември. Запорожие беше най-атакуваният регион. На тази карта можете да видите къде са били съсредоточени ударите.
САЩ сключиха договор за 1,2 милиарда долара за ракетни системи NASAMS за Украйна
САЩ сключиха договор за 1,2 млн. долара с компанията "Рейтиън" (Raytheon) за купуване на ракетни системи за противовъздушната отбрана NASAMS за Украйна. Това съобщи Настоящее время в петък, като цитира сайта на Пентагона.
По данни на ведомството Raytheon са получи договор с фиксирана цена за купуване на зенитни ракетни комплекси, съпътстващо оборудване, услуги и резервни части.
Зенитният ракетен комплекс NASAMS със средна далечина е предназначен за поразяване на въздушни цели на малки и средни височини при всякакви метеорологични условия. САЩ са одобрили изпращането на Украйна на общо осем от тези ракетни системи.
В началото на ноември украинските военни преминаха обучение по използването на системата NASAMS. Тогава Украйна получи първите две подобни системи за противовъздушна отбрана. Общата сума, дадена от САЩ за оказване на военна помощ на Украйна достига близо 20 млрд. долара, а пряката бюджетна подкрепа на Украйна – 13 мрд. долара.
Лондон наложи санкции на руснаци заради мобилизацията, сред тях и близък на Пригожин
Британското външно министерство наложи нови санкции срещу руски официални лица и длъжностни лица - този път на тикива, пропагандирали "частичната" мобилизация и допринесли за набирането на затворници за войната в Украйна.
В официалното съобщение се изредени: ръководителят на ЦИК Ела Памфилова; началникът на Федералната служба за изпълнения на наказанията Аркадий Гостев (помагал на собственика на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин при набирането на затворници); руският вицепремиер Денис Мантуров, който наблюдава руската оръжейна индустрия и отговаря за оборудването на мобилизираните войски; както и 10 губернатори и ръководители на региони, включително в Дагестан, Ингушетия и Калмикия.
"Решението на руския режим "частично" да мобилизира руските граждани, беше отчаян опит да смаже храбрите украинци, защитаващи своята територия. То се провали. Днес ние наложихме санкции на тези, които изпълниха този призив, изпращайки хиляди руски граждани да се бият в незаконната и отвратителна война на Путин", каза британският външен министър Джеймс Клевърли.
Той добави, че Обединеното кралство ще продължи да използва както санкции, така и военна помощ, за да подкрепи Украйна в защитата на нейната независимост.
В началото на ноември четирима руски бизнесмени попаднаха под санкциите на Лондон: основателите на групата Evraz Александър Абрамов и Александър Фролов, генералният директор на АД „Татавтодор“ и син на президента на Татарстан Айрат Шаймиев и генералният директор на "Татарстан ТАИФ" АД Алберт Шигабутдинов.
Общо от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Великобритания е наложила санкции на повече от 1200 руснаци, включително 120 руски олигарси, чието общо състояние се оценява на 140 млрд. паунда, както и на 120 организации, свързани с руските власти.
"Русия трябва да плати" с трибунал и репарации. Как Брюксел ще използва замразените руски активи
Европейската комисия подкрепи две основни идеи за търсенето на отговорност от Русия за инвазията в Украйна. Първата е за създаването на извънреден трибунал за престъплението агресия, а втората е за нуждата Русия да изплати репарации на страната, която руши.
Новината съобщи председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в Брюксел. "Русия трябва да плати за своите ужасяващи престъпления", каза тя преди да уточни как си представя реализирането на двете идеи.
НАТО ще помогне с оборудване на Украйна за електропреносната мрежа. Москва заплаши да не пращат "Пейтриът"
Съюзниците от НАТО обещаха да помогнат на Украйна да ремонтира енергийната си инфраструктура, която е силно повредена от руските атаки. Това стана на срещите на външните министри от Алианса в Букурещ, след като Киев призова западните си партньори за оборудване за възстановяване на електропреносната мрежа.
В същото време зам.-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев предупреди НАТО да не предоставя на Украйна зенитно-ракетни комплекси "Пейтриът", за каквито Украйна също настоява.
Междувременно САЩ съобщи, че Москва едностранно и без обяснение е отложила преговорите за контрол на оръжията по договора НОВ СТАРТ.
Русия атакува Донбас и Харков, планира нещо на юг, предупреди Зеленски
Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи в редовното си видеообръщение, че ситуацията на фронта остава тежка, а руските сили опитват настъпление в Донбас и към Харков.
"Въпреки крайно тежките си загуби, окупаторите все още се опитват да напреднат в Донецката област, да превземат територия в Луганската област, да настъпят към Харков и планират нещо на юг", каза той.
По-голямата част от Донецка и Луганска, които образуват Донбас, бяха обявен от Москва за анексирани и от месеци там се водят ожесточени боеве.
Руските сили искат да увеличат целите за удари по украински наземни обекти, включително енергийна инфраструктура, за това свидетелства появата на допълнителни стратегически самолети и ракети на летище Енгелс в Саратовска област, съобщи представителят на украинските военновъздушни сили Юрий Игнат. Според него в руската армия не са останали много ракети - основно "Калибър", Х-101, Х-555 и "Искандер" с наземно базиране.
Междувременно руски медии съобщават, че властите планират да изпратят 250 затворници в Урал, за да работят в оръжейния завод "Уралвагонзавод". Те трябва да бъдат оператори на машини и кранове, стругари и заварчици.
Руските сили обстреляха Днипро и Никопол с ракети и артилерия
Руските сили продължават да обстрелват цивилни и инфраструктурни цели в Украйна, съобщиха във вторник военни и регионални служители.
Централният град Днипро е бил цел на руска ракетна атака през нощта, каза Валентин Резниченко, губернатор на Днепропетровската областна военна администрация.
“Руските окупационни сили обстрелваха района на Никопол с ракети „Ураган“ и тежка артилерия“, написа Резниченко в Телеграм.
На фронтовата линия на изток украинските военни отблъснаха руски атаки близо до 10 населени места, включително ключовите цели Бахмут и Авдиевка в Донецк, съобщи Генералният щаб на въоръжените сили във вторник.
На север Русия бомбардира райони около градовете Купянск, Харковска област, и Лиман в Луганска област, които наскоро бяха превзети от Киев, съобщи още украинската армия.
Украйна може да получи ракети с обсег до 150 км, с които да поразява цели в тила на руските сили
Украйна може да се сдобие още през предстоящата пролет с ракети, способни да поразяват с прецизност цели на разстояние до 150 км. Става въпрос за новата системата GLSDB, която съчетава ракетен двигател и авиационна бомба.
За да се случи това, е нобходимо Пентагонът да одобри предложение на американската корпорация "Боинг", съобщава Ройтерс. Това би позволило на Киев да нанася удари далеч зад фронтовата линия с руските войски, докато Западът опитва да задоволи търсенето на повече оръжия за украинската съпротива.
Русия е обстреляла Херсонска област 258 пъти за седмица, твърди Зеленски
Руските сили са обстреляли 30 населени места в украинската Херсонска област през изминалата седмица, заяви в понеделник вечерта президентът на Украйна Володимир Зеленски.
По думите му за този период от време Русия е обстреляла областта общо 258 пъти.
По-рано през ноември руските войски се изтеглиха от западния бряг на река Днепър, но обстрелват градовете и селата в областта, включително и град Херсон, от позициите си на източния бряг на реката, отбелязва Ройтерс.
Зеленски каза още, че руските сили са повредили помпена станция, която осигурява вода за град Николаев, който се намира на северозапад от Херсон.
Русия отрече, че планира да напусне АЕЦ "Запорожие"
Кремъл отрече, че руските сили се готвят да напуснат Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна, като в понеделник съобщи, че централата е и ще остане под руски контрол. "Няма нужда да се търсят знаци там, където ги няма и не може да има", каза говорителят Дмитрий Песков на брифинг пред репортери.
По-рано през деня ръководителят на украинската държавна компания за производство на ядрена енергия "Енергоатом" Петро Котин каза, че има признаци, че руските сили се готвят да напуснат централата. Русия превзе съоръжението през март.
Пентагонът обмисля предложение на "Боинг" за ново и евтино оръжие за Украйна
Пентагонът обмисля предложение на "Боинг“ да започне да доставя на Украйна евтини малки бомби с прецизно насочване, прикачени към ракетни двигатели, с каквито САЩ разполагат в изобилие, предаде Ройтерс.
Системата, предложена от "Боинг“, се нарича "бомба с малък диаметър с наземно базиране“ (GLSDB). Такива бомби може да бъдат доставени най-рано през пролетта на следващата година според документ, цитиран от агенцията. Информацията е потвърдена и от три добре информирани източника, пише Ройтерс. Предложеното "Боинг“ оръжие е съчетание между бомбите с малък диаметър GBU-39 и ракетни двигатели М26, от които САЩ имат голям запас. Една бомба GBU-39 струва около 40 000 долара, така че производството на GLSDB няма да излезе скъпо.
Служител, отговарящ за закупуването на оръжия за американската армия, миналата седмица каза пред журналисти в Пентагона, че военните разглеждат и възможността за ускоряване на производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди. В момента те се произвеждат само в държавни заводи, но е възможно да бъдат издадени разрешителни за производството им и на частни компании.
Ръководителят на "Енергоатом" вижда признаци, че Русия може да напусне АЕЦ "Запорожие"
Ръководителят на украинската държавна компания за производство на ядрена енергия "Енергоатом" Петро Котин каза в неделя, че има признаци, че руските сили се готвят да напуснат АЕЦ "Запорожие". Русия превзе централата през март. Подобна стъпка би била значителна промяна на бойното поле в частично окупирания югоизточен регион Запорожие, където фронтовата линия почти не се е измествала от месеци. Многократните обстрели около централата породиха опасения за ядрена катастрофа.
"На първо място, в руските медии се появиха много голям брой съобщения, че си струва да се освободи (централата) и може би си струва да се предаде контролът (над нея) на (Международната агенция за атомна енергия - МААЕ)", каза той. "Създава се впечатлението, че те си събират багажа и крадат всичко, което могат." Попитан дали не е твърде рано да се говори за напускане на централата от руските войски, Котин каза: "Твърде рано е. Сега не виждаме това, но те се подготвят (да напуснат)".
Русия и Украйна от месеци се обвиняват взаимно в обстрел на реакторния комплекс в Запорожие, който вече не произвежда енергия.
Голяма част от Херсон все още е без ток
Голяма част от Херсон, където в събота беше съобщено, че е възстановено електрозахранването, остана без ток в неделя въпреки усилената работа на властите за възстановяване на мрежата. Според официални лица само около 5 % от населението е било включено отново и е получавало електричество.
Кметът на Киев Виталий Кличко, който беше критикуван от президента Володимир Зеленски, че възстановява бавно услугите, каза пред германския вестник "Билд" в неделя, че работата в столицата върви с "рекордни темпове". По-рано Сергей Коваленко, главен оперативен директор на енергийната компания ЯСНО, която доставя енергия на Киев, каза, че ситуацията в града се е подобрила, но все още остава "доста трудна". Той добави, че жителите на столицата трябва да разполагат с поне четири часа електроенергия на ден.
Русия все още не е критично отслабена от войната, каза естонският министър на отбраната
Естонският министър на отбраната Хано Певкур не смята, че Русия е критично отслабена след девет месеца война в Украйна.
„Трябва да бъдем честни и ясни: руският флот и военновъздушни сили са горе долу толкова големи, колкото бяха преди войната“, каза Певкур по време на посещение в Берлин, цитиран от ДПА
Въпреки факта, че руските сухопътни сили са загубили значителна сила, те "рано или късно" ще имат числеността, която имаха преди началото на руската инвазия на 24 февруари или дори по-голяма.
Русия също ще се поучи от военния си опит в Украйна, казва той: „Нямаме причина да смятаме, че заплахата от Русия по някакъв начин е намаляла или че заплахата от НАТО е намаляла.“
Естония е една от Балтийските държави, които традиционно са против политиката на Русия и подкрепят Украйна във войната, която Кремъл започна на територията й.
Зеленски почете жертвите на Голодомора и каза, че Украйна не може да бъде сломена
Президентът Володимир Зеленски каза, че Украйна „не може да бъде сломена“ по време на церемония в памет на жертвите на Голодомора – масов глад в страната през 1932-1933 г. Киев смята, че случилото се тогава е геноцид, умишлено извършен от съветския диктатор Йосиф Сталин срещу украинската нация.
„Украинците преминаха през много ужасни неща… Някога искаха да ни унищожат с глад – сега с мрак и студ“, каза Зеленски в събота във видеообръщение.
През последните седмици руският въздушен обстрел по цивилна инфраструктура според Киев причинява редовни прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването в страната, което е огромен проблем за хората в началото на зимата.
Смята се, че до 9 милиона души са загинали в резултат на екзекуции, депортиране и глад по време на Голодомора преди 90 години. Най-малко 16 други държави официално признават случилото се тогава за „геноцид“.
